Определение № 10512 от 21.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10138/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Т. Йорданова“ ЕООД, чрез адв. Евтимов, против Определение № 7955/11.09.2026 г., постановено по адм. д. № 2134/2026 г. по описа на Административен съд Бургас. С обжалвания съдебен акт е отхвърлена жалбата на дружеството против допуснатото предварително изпълнение на Заповед № 2867/03.09.2026 г. на кмета на Община Бургас. В частната жалба се релевират доводи за неправилност на определението поради необоснованост и неправилно приложение на чл. 60, ал. 1 АПК. Поддържа се, че първоинстанционният съд е заменил конкретната преценка за наличието на законовите предпоставки с общо позоваване на обществената значимост на ученическото хранене. Сочи се, че към момента на издаване на заповедта и постановяване на определението дружеството е действащ наемател на обекта, разполага с необходимата регистрация и фактически стопанисва помещенията. Излагат се съображения, че не е установена непосредствена опасност от прекъсване на храненето, както и че смяната на наемателя и необходимите подготвителни действия могат да затруднят своевременното започване на дейността. Оспорва се и извършената преценка за съразмерност. Иска се отмяна на определението и на разпореждането за предварително изпълнение. Претендира присъждане на разноски. Ответникът – кметът на Община Бургас, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Димитров в писмен отговор оспорва частната жалба. Поддържа, че предварителното изпълнение е мотивирано с конкретни обстоятелства – изтичането на договора на досегашния наемател на 01.09.2026 г., предстоящото начало на учебната година и необходимостта новият наемател да извърши ремонтни, технически, организационни и административни действия. Сочи, че отлагането на изпълнението би създало опасност от забавяне или прекъсване на ученическото хранене. Иска определението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски. Върховният административен съд, състав на Четвърто отделение, намира частната жалба за процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, същата е основателна. От данните по делото се установява, че със Заповед № 2867/03.09.2026 г. на кмета на Община Бургас е определен „Бургас пазари“ ЕООД, за спечелил търг за отдаване под наем за срок от 10 години на обособени части от имоти – публична общинска собственост, за организиране на ученическо столово хранене, обособени в Лот 3, от проведен публичен търг с тайно наддаване, подробно изброени. Със Заповед № 2912/08.09.2026 г. на кмета на Община Бургас е разпоредено допускане на предварително изпълнение на Заповед № 2867/03.09.2026 г. на кмета на Община Бургас. За да остави без уважение жалбата срещу това разпореждане, първоинстанционният съд е приел, че ученическото столово хранене представлява особено важен обществен интерес и че забавянето на организацията му обосновава предварително изпълнение. Посочил е, че отлагането на началния момент на изпълнението на задълженията на спечелилия конкурса субект би засегнало планирането и организацията на процеса по организация на столовото хранене. Тези изводи не се споделят от настоящия състав. Предмет на проверката е законосъобразността на разпореждането за предварително изпълнение. В настоящото производство не се разрешава спорът относно правилността на класирането, оценяването на участниците и законосъобразността на конкурсната процедура. Както вече се е произнасял Върховен административен съд в идентични случаи, съобразно разпоредбата на чл.142, ал.1 от АПК, съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Следва да се посочи, че към датата на постановеното предварително изпълнение на акта - 08.09.2026г., е било налице организирано ученическо столово хранене на учениците в четирите училища, поради което обществения интерес не е изисквал защита чрез допускане на предварително изпълнение на акта. Настоящият съдебен състав не споделя и доводите, че предприемане на действия в тази насока е било обусловено от необходимостта за осигуряване на непрекъснатото предоставяне на услугата. Изтичането на предходния договор не освобождава органа от задължението да установи защо защитата на обществения интерес изисква предварително предоставяне на обекта на класирания на първо място участник. Не е достатъчно да се посочи, че без предварително изпълнение преминаването към нов наемател ще бъде отложено. Необходимо е да бъде обосновано какви конкретни неблагоприятни последици за ученическото хранене произтичат от това отлагане. Изложените в отговора съображения относно необходимостта от ремонт на помещенията и осигуряване на хранителни продукти също не водят до различен извод. Тези действия по естеството си съпътстват започването на дейност от нов наемател. Посочването им без достатъчна конкретизация на необходимата продължителност и отражението им върху възможността да бъде осигурено храненето не доказва само по себе си предпоставка по чл. 60, ал. 1 АПК.В оспорената част на процесната заповед не е обосновано защо незабавната смяна на наемателя гарантира своевременното започване на дейността, при положение че самият орган се позовава на необходимост от извършване на значителен обем подготвителни действия. Общото твърдение, че тези действия изискват технологично време, не е достатъчно, за да установи конкретна опасност от осуетяване или сериозно затрудняване на изпълнението на акта. Неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че и най-малкият риск от забавяне на организацията на ученическото хранене е достатъчен за допускане на предварително изпълнение. Подобно разбиране разширява приложното поле на допуснатото от законодателя с разпоредбата на чл. 60, ал. 1 от АПК изключение и на практика приравнява обществената значимост на предназначението на имота с необходимостта от незабавно изпълнение на всеки акт за отдаването му под наем. Позоваването на чл. 14, чл. 47, ал. 1 и чл. 53 от Конституцията на Република България не замества конкретната преценка. Закрилата на децата и правото на образование са несъмнено защитими ценности, но тяхното посочване не установява непосредствена опасност, произтичаща от отлагането на изпълнението на процесната заповед. При липсата на обективни данни в подкрепа на постановеното от административния орган разпореждане, съдът неправилно е приел, че в случая са налице предпоставките по смисъла на чл.60, ал.1 от АПК, обосноваваща допускането на предварително изпълнение на заповедта. В производството по делото административния съд е допуснал и процесуално нарушение, изразяващо се в липса на произнасяне по искането на „Т. Йорданова“ ЕООД за спиране предварителното изпълнение на акта до окончателното решаване на спора. Това искане е относимо към хипотезата на чл.60, ал.8, изр.2 от АПК, според която жалбата срещу разпореждането за допускане предварително изпълнение не спира допуснатото предварително изпълнение, но съдът може да го спре до окончателното решаване. Това процесуално нарушение не може да бъде отстранено, тъй като с постановяване на настоящото определение спорът се разрешава окончателно, т.е. не е необходимо спиране предварителното изпълнение на разпореждането по чл. 60, ал. 1 от АПК до окончателното решаване на спора. Като е оставил без уважение жалбата срещу разпореждането, Административен съд Бургас е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено. На основание чл. 235, ал. 1 АПК настоящият състав следва да разреши въпроса по същество, като отмени разпореждането за предварително изпълнение в оспорената част. Предвид изхода от спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на частния жалбоподател, следва да бъде присъдена сумата от 76,69 евро, представляваща платена държавна такса. Водим от горното и на основание чл. 235, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение,