Определение № 25 от 19.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 78/2017 г.

Производството е с правно основание чл.274 ал.2 изр.1, във вр. с ал.1 т.1 от ГПК. Образувано е въз основа на подадена частна жалба от М. И. Г., М. Б. Т., А. Д. И.-Ж. и Д. Д. И., всички от [населено място] против разпореждане № 257 от 26.09.2016г. по гр.д.№ 6106 по описа за 2015г. на Върховен касационен съд, с което е върната частната им жалба с вх.№ 6433 от 21.06.2016г. срещу определение № 167 от 18.05.2016г. по гр.д.№ 6106/2015г. на ВКС. Считат така постановения акт за неправилен, поради което желае да бъде отменен и даден ход на частната жалба. Срещу подадената частна жалба не е постъпил отговор. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените в частната жалба доводи и данните по делото, я намира за неоснователна поради следното: С обжалваното разпореждане № 257 от 26.09.2016г., частната жалба с вх.№ 6433 от 21.06.2016г. е върната поради неизпълнение в срок на дадени с разпореждане за оставяне без движение указания на съда за внасяне на държавна такса и представяне на вносна бележка за извършено плащане. За указанията - жалбоподателите са били уведомени, чрез процесуалния си представител, на 11.07.2016г. и е безспорно, че не са ги изпълнили в предоставения им седемдневен срок. На 20.07.2016г. е постъпила молба / с вх.№ 7365/ за продължаване на срока за внасяне на таксата, която е оставена без уважение поради подаването й след изтичане на срока за извършване на процесуалното действие. В същата е посочено, че се представя вносна бележка за платена държавна такса, но такава не е налична по делото. Отделно – с разпореждане от 15.09.2016г. на председателя на Четвърто гражданско отделение на ВКС – е констатирано, че съгласно т.2.10 от Вътрешните правила за проверка на постъпващите във ВКС граждански и търговски дела, тъй като частната жалба е подадена от обикновени другари – се дължи държавна такса от всеки един от тях /т.е. дължимата такса, за да е редовна жалбата не е 15лв., а 60лв./ Възраженията на жалбоподателите в настоящата частна жалба са две: Първото е, че съобщението на указанията на съда не им е връчено лично, а чрез процесуалния представител и второто, че макар и след срока – указанията са изпълнени. Настоящият съдебен състав счита възраженията за неоснователни. Относно първото: Съгласно чл.39 ал.1 ГПК – когато страната е посочила в седалището на съда лице, на което да се връчат съобщенията – съдебен адресат или има пълномощник по делото, връчването на съобщенията се извършва на това лице или на пълномощника. В настоящия случай – производството по гр.д.№ 6106/2015г. на Върховен касационен съд /по което е постановено обжалваното разпореждане/ е образувано въз основа на подадена молба за отмяна от настоящите жалбоподатели, в която изрично е посочено, че същата е подадена чрез адвокат П. П.- САК и като единствен адрес е посочен този на неговата адвокатска кантора. Следователно – налице е посочен съдебен адресат, чрез който съдът дължи връчване на съобщенията и не съществува възможност за лично уведомяване на молителите. Относно второто възражение: Съгласно императивната норма на чл.275 ал.2, във вр.с чл.262 ал.2 т.2 ГПК – неизпълнението в срок на дадените от съда указания, има за единствена последица връщане на подадената жалба. В случая – е безспорно /тъй като се признава се от жалбоподателите в подадената от тях частна жалба/, че дадените от съда указания не са изпълнени в срок. Отделно от това – по-горе вече беше посочено, че по делото няма доказателства за изпълнение /макар и след срока/ на дадените от съда указания, тъй като не е налична вносна бележка, удостоверяваща внасяне на никаква такса / а в случая дължимата е 60 лв./ Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение