Определение № 12016 от 07.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8540/2024 г.

Производството е по реда на чл. 200, ал. 2 АПК. Образувано е по частна жалба на Я. К. Н. от гр. Бургас, със съдебен адрес [улица]чрез адв. Каров против определение № 5510/24.07.2024г., постановено по адм. д. № 1132/24г. от Административен съд-Бургас, с което е отхвърлена жалбата на Н. срещу отказ за възобновяване на административно производство по заповед за задържане, заведен с рег. № 3292р-16649/14.06.2024г. по описа на Четвърто Районно управление (РУ) при Областна дирекция на вътрешните работи (ОДМВР)-Бургас, издаден от мл. експерт В. Г. П.. В частната жалба са изложени доводи за неправилност на определението, поради противоречие с материалния закон, съществени процесуални правила и необоснованост. Частният жалбоподател твърди, че неправилно първоинстанционният съд възприема същността на представеното по делото ново обстоятелство-постановлението на Районна прокуратура Бургас, с което е прекратено досъдебното производство поради това, че липсват данни за извършено престъпление, тъй като при изследване на кръвната проба, токсикологичната експертиза не установява наличие на забранени вещества в кръвта на жалбоподателя. Счита, че новите обстоятелства са такива, защото не са съществували досега и след като са се проявили следва да проявят своето преобразуващо действие. Искането е за отмяна на определението и отмяна на оспорения отказ. Ответникът – младши инспектор П. не изразява становище по жалбата. Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, участваща в административното производство съгласно чл. 202, ал. 2 във връзка с чл. 103, ал. 3 АПК и в предвидения от закона срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното определение административният съд на основание чл. 200, ал. 1 АПК отхвърля жалбата на Я. К. Н. срещу отказ за възобновяване на административно производство по заповед за задържане, заведен с рег. № 3292р-16649/14.06.2024г. по описа на Четвърто Районно управление (РУ) при Областна дирекция на вътрешните работи (ОДМВР)-Бургас, издаден от мл. експерт В. Г. П.. За да откаже да възобнови административното производство по заповедта за задържане на К., административният орган приема, че постановлението на прокурора от РП-Бургас от 23.05.2024г. за прекратяване на наказателно производство по ДП № 581/2023г. по описа на Четвърто РУ-Бургас, ДП № 2374/2023г. по описа на Бургаската Районна прокуратура, водено за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от Наказателния кодекс (НК) срещу Я. К. Н., на което последният се позовава и сочи като ново обстоятелство, няма характеристиките на такова обстоятелство по смисъла на чл. 99, т. 2 АПК. Същото възниква след издаване на заповедта за задържане на жалбоподателя, повод за чието издаване е управление на МПС от Н. след употреба на упойващи вещества-амфетамин, и не представлява ново доказателство, респективно обстоятелство, което да е от съществено значение за административното производство по издаване на заповедта за задържане. За да постанови обжалвания правен резултат, съдът изцяло споделя както фактическите обстоятелства, установени и посочени в административния акт, така и правните изводи на органа. Според съда не е налице една от основните предпоставки за възобновяване на административното производство по чл. 99, т. 2 АПК- да са налице нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за издаването на акта, които при решаването на въпроса от административния орган не са могли да бъдат известни на страната в административното производство. Определението е правилно постановено. Липсата на едно от условията от фактическия състав на чл. 99 АПК обосновава законосъобразност на отказа за възобновяване на административното производство, както правилно приема и административният съд. Основанието по чл. 99, т. 2 от АПК касае непълнота на фактическия и доказателствен материал, която се разкрива след влизането в сила на административния акт и не се дължи на небрежност на страната. Основание за образуване на производство по възобновяване са само тези обстоятелства и писмени доказателства, които са могли, ако са били известни, да бъдат включени в доказателствения материал по административната преписка при полагането на добра грижа от страната, т. е. касае се за факти и обстоятелства, които са съществували към момента на постановяването на административния акт, но страната не е знаела за тях или ако е знаела, по обективни причини не е била в състояние да се снабди с доказателствата за установяването им. Правилно административният съд посочва, че в разглеждания случай постановлението на прокурор от РП-Бургас не съществува към момента на издаване на заповедта за задържане, възниква по-късно, поради което не представлява ново обстоятелство и ново писмено доказателство, което да обоснове основателност на искането за възобновяване на административното производство. По изложените съображения, обжалваното определение като правилно следва да бъде потвърдено с настоящото. Водим от горното, Върховният административен съд, пето отделение,