Определение № 2876 от 11.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1107/2024 г.

Производството е образувано по частна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез юрк. Попова, срещу определение № 11291 от 20.11.2023 г. по адм.д. № 10897/2023 г. по описа на Върховния административен съд, седмо отделение, с което е оставена без разглеждане частната жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“ срещу протоколно определение 27.09.2023 г. по КАНД № 114/2023 г. по описа на Административен съд – Габрово, с което е спряно производството по делото до произнасяне на Съда на Европейския съюз по дело С-61/2023 г. и е прекратено производството по делото. С доводи за неправилно възприето разширително тълкуване на нормата на чл. 631 ГПК, се иска отмяна на определението със законните последици. Ответникът по частната жалба не ангажира становище. Върховният административен съд, петчленен състав намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество - неоснователна. Обжалваното определение е мотивирано с относимост в случая на процесуалните норми на чл. 628 и чл.633 във връзка с чл.631 ГПК. Определението е правилно, обосновано и законосъобразно, като мотивите му се споделят от настоящия състав по реда на чл.221,ал.2,предл. 2-ро във връзка с чл.236 от АПК. Определението за спиране, което е обжалвано пред тричленния състав на Върховния административен съд, безспорно е преграждащо производството по делото, но то попада в приложното поле на чл. 631, ал. 1, изр. 2 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, поради което е изключена неговата обжалваемост. Разпоредбата на чл.631, ал.1 ГПК урежда изключение от общото правило, визирано в чл.229, ал.1, т.1 АПК за обжалваемост на определенията, които преграждат по-нататъшното развитие на съдебното производство. Тази норма / чл.631, ал.1 ГПК/ регламентира изрично, че не подлежи на обжалване определението за спиране на производството по делото, поради отправено до Съда на Европейските общности / сега Съд на Европейския съюз - СЕС/ запитване за тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз или тълкуването и валидността на акт на органите на Европейския съюз, което е от значение за правилното решаване на делото. Касае се за процесуална норма, съобразена с чл. 23 от Статута на СЕС. Останалите съдилища, които приемат, че решението на СЕС по отправеното преюдициално запитване е относимо и обуславящо за решаване на висящ пред тях спор по същество по съответно дело, разполагат с процесуалната възможност мотивирано да спрат производство по делото до произнасяне на СЕС. Тази възможност за спиране на делото с определение от вида на обжалваното, е в унисон с изискването на чл.267 от ДФЕС и чл.4, §3 от ДЕС за прилагане на всички необходими мерки за ефективното функциониране на преюдициалното запитване и невъзможността за отправяне на друго преюдициално запитване по същия въпрос. Следователно, съдът пред който е висящо дело, чието решаване по същество е обусловено от произнасянето на СЕС, е длъжен да спре производството при установена относимост на нормите на правото на ЕС, чието тълкуване е поискано с отправеното вече от друг съд преюдициално запитване. Това задължение на съда е обвързано с преценката на изяснените по делото факти и обстоятелства, правната квалификация на висящия спор и относимост на норми от общностното право, чието тълкуване е предмет на вече отправеното преюдициално запитване - решение по дело Danske Slagterier срещу Bundesrepublik Deutschland, C-445/06 на СЕС. Следователно решението на СЕС има задължителна сила за всички съдилища и учреждения в Република България, а не само за съда, отправил преюдициалното запитване, което сочи на приложимост на уредената в чл. 631, ал. 1, изр. 2 ГПК забрана за обжалваемост на определението за спиране на производството, както за случаите, в които съдът спира висящо дело поради отправяне на преюдициално запитване, така и за тези, в които спирането е на основание отправено от друг национален съд на същата или друга държава членка преюдициално запитване по аналогични или сходни правни спорове. Спецификата в случая е, че спирането на производството е пряка последица от правомощието на съда да отправи преюдициално запитване до СЕС, поради което и друг съд, пред който са поставени същите правни въпроси, предмет на преюдициално запитване по друго дело, има аналогични правомощия като състава на съда, който вече е отправил такова запитване. Следователно преценката на съда за относимост на въпросите, по които е отправено от друг съд преюдициално запитване до СЕС е суверенна, тъй като е обвързана с определяне на приложимото национално право и касае последващото произнасяне по същество, което не може да бъде предмет на последващ съдебен контрол в частно производство. Именно поради тази специфика определението, с което е прието, че произнасянето по делото по същество е пряко обусловено от отговора на вече заявен преюдициален въпрос, е изключено от обхвата на инстанционния контрол по силата на чл. 631, ал. 1, изр. 2 ГПК, независимо от основанието, на което е спряно съдебното производство. Необжалваемостта на определението за спиране на производството в обсъжданата хипотеза се извежда и от механизма на преюдициалното запитване и неговата цел, насочена към гарантиране на еднаквото приложение на правото на Европейския съюз от всички държави членки. Предвид изложеното, обжалваното определение следва да се остави в сила, а частната жалба – без уважение като неоснователна. Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав