Определение № 1525 от 27.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 5156/2023 г.

Производството е по реда на чл.248 ГПК. Постъпила е молба от Х. Х. К. /наследник на починалата в хода на производството ответница по касация В. С. Г. и встъпил на основание чл.227 ГПК в правата й/, с която е поискано да бъде допълнено в частта му за разноските определение № 6051/23.12.2024г., постановено по настоящето дело, като му се присъдят направените по делото разноски. Ответниците М. Н. И. и Г. С. К. оспорват молбата с твърдения, че е недопустима, тъй като не е представен списък на разноските по чл. 80 ГПК, а по същество изразяват становище за неоснователността й с твърдения, че адвокатското възнаграждение не е реално заплатено. Направено е и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение с оглед фактическата и правна сложност на делото. Молбата за изменение на определението в частта за разноските е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 248 ГПК. Неоснователно е възражението на ответниците за недопустимост на молбата поради липса на списък по чл. 80 ГПК. Представянето на такъв списък е предпоставка за допустимостта на искането за изменение на приключващия делото съдебен акт в частта му за разноските, но не и за допълването му, в който смисъл е и приетото в т. 8 и 9 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Отделно от това този довод е и неоснователен, защото списъкът на разноските е инкорпориран в отговора на касационната жалба. По съществото на направеното искане, настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение, намира следното: Съгласно чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски, а разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК предвижда, че ответникът има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част на иска. В случая с отговора на касационната жалба са представени доказателства за извършване на разноски за адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор. Видно от представените договори за правна защита и съдействие, ответницата е поела задължение да заплати на процесуалния си представител сумата от 3 850 лева за защита по подадената от М. Н. И. касационна жалба и 13 754 лева за защита по касационната жалба на Г. С. К.. Постигната е уговорка, че сумите са платими в момента на сключване на договорите, като е посочено, че по първия договор е внесена сумата от 3 850 лева, а по втория договор – 13 754 лева, т.е. доказано е плащането на уговореното адвокатско възнаграждение, тъй като договорите в частта им, в която е посочен размерът на внесената сума, имат характер на разписки. Направено е възражение, че фактът на заплащане на адвокатското възнаграждение от 13 754 е недоказан, предвид на това, че размерът му надвишава максималния размер за плащане в брой, предвиден в чл. 3 от Закона за ограничаване на плащанията в брой. Този довод е неоснователен, защото при произнасянето си по искане за присъждане на разноски съдът следва да прецени дали въз основа на представените доказателства се установява, че страната реално е извършила разноски, като нарушаването на чл. 3, ал. 1 ЗОПБ при плащането на тези разноски не е основание да се откаже присъждането им, а може да има за последица ангажиране административно - наказателна отговорност на нарушителя. Основателно е направеното от М. И. и Г. К. възражение по чл. 78, ал.5 ГПК за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение. След като прецени фактическата и правна сложност на делото пред касационната инстанция, защитавания интерес, както и обема и сложността на извършената от пълномощника на ответника по касационната жалба работа /подаване на отговор на касационната жалба, без процесуално представителство по делото на ВКС/, както и съобразявайки, че всеки от касаторите обжалва решението на въззивния съд в различни части, а също и отчитайки решение на СЕС по дело С-438/22 г., ВКС счита, че на основание чл.78, ал.5 ГПК направените от ответника разноски за адвокат по касационното дело следва да бъдат намалени, както следва: за защитата по подадената от М. Н. И. касационна жалба на 1 000 лева, а за защита по касационната жалба на Г. С. К. на 3 600 лв. Във връзка с изложеното съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение