Решение № 557 от 20.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10637/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Директора на дирекция „Международно оперативно сътрудничество“ – при Министерство на вътрешните работи (МОС-МВР) срещу решение № 26490 от 05.08.2025 г., постановено по административно дело № 3656/2025 г. от Административен съд София-град (АССг), с което е отменена негова резолюция за отказ да разреши ползване на платен годишен отпуск по заявление рег.№ №-239/19.03.2025 г. на Б. Е. Х.. По наведени доводи за неправилност на решението на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК иска отмяната му и (постановяване на ново по съществото на спора, с което жалбата срещу заповедта бъде отхвърлена като неоснователна и му бъдат присъдени направените деловодни разноски в цялото производство, вкл. юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание чрез процесуален представител поддържа доводите в касационната жалба, а в представени писмени бележки се прави искане за обезсилване на решението, а алтернативно за отмяната му като незаконосъобразно, както и искането на процесуалния представител на ответника за определяне и присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата. Ответникът по касационната жалба – Б. Е. Х. чрез процесуален представители и в представен от последния писмен отговор оспорва жалбата и моли съда да постанови решение, с което да остави в сила обжалваното решение. Процесуалният му представител прави искане за определяне и присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо – постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, но при допуснати нарушения на изискванията за нейната форма – отменително основание по чл. 146, т. 2 АПК. Решението е законосъобразно. Констатацията на съда за постановяване на акта в нарушение на изискуемата се по чл. 59, ал. 2 АПК форма, по същество не се оспорват от касатора, а и правилността ѝ се констатира от съдържанието на акта, издаден под формата на кратка резолюция, в която липсва изложение на фактическите обстоятелства, а посоченото правно основание „чл. 37 от Заповед № 8121з-678/23.01.2023 г.“ буди недоумение, доколкото от съдържанието на тази заповед се установява, че същата в три точки утвърждава „Правила за условията и реда за извършване а подбор, създаване на база данни и изпращане на държавни служители на МВР за участие в мисии извън територията на Република България“. За пълнота на изложението следва да се посочи, че в чл. 37 от тези Правила е уреден статута на завърналите се служителите, след приключване на участието им в мисия във връзка с преназначаването им на подходяща длъжност, като в ал. втора е уредена хипотезата на ползване на отпуск за времето, до преназначаването им на нова длъжност. В случая обаче искането, по което е постановен отказът е за ползване на платен годишен отпуск по общия ред за заеманата от Х. длъжност до завръщането му от мисия. Неоснователен е наведеният довод, че съдът не е изпълнил задължението си по чл. 168, ал.1 АПК, тъй като след констатацията, че е налице едно от основанията за отмяна на заповедта, такава по- нататъшна проверка не е необходима, доколкото наличието на което и да е от основанията за отмяна, посочени в чл. 146 АПК е достатъчно за обосноваване на извод за незаконосъобразността ѝ. Неоснователен е и доводът за отпаднал правен интерес, поради прекратяване на служебното правоотношение на служителя, тъй като както е посочено от касационния жалбодател няма данни същата да е породила правно действие. При извършената проверка за постановяване на акта в съответствие с предвидените съдопроизводствени правила настоящият състав намира, че решението е постановено при липса на допуснати нарушения на тези правила. Решението е обосновано. Съдът е установил релевантните за спора факти въз основа на приетите по делото доказателства, а формираните правни изводи са базирани върху установените факти и са изложени подробно и аргументирано. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото искането на процесуалния представител на ответника за определяне на адвокатско възнаграждение е основателно, но предвид липсата на предпоставките по чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата не е налице право на адвокатско възнаграждение по този ред. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение