Определение № 313 от 05.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 993/2020 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. К. Г. против решение №177/10.10.2019 г. постановено по гр.д.№ 285/2019 г. от състав на Окръжен съд – Разград. Ответникът по касационната жалба я оспорва. Касационната жалба е процесуално допустима. С обжалваното решение, съдът се е произнесъл по въззивна жалба против решение, с което е отказано да се тълкува решение на първоинстанционен съд в частта за присъдените разноски. Съдът е приел, че молбата е частично основателна, като е приел, че в частта, с която се иска тълкуване на дължимите от ответника – физическо лице разноски е недопустима, тъй като същото е заплатило разноските по издадения изпълнителен лист за половината от присъдената сума като разноски по делото, а в останалата част е приел, че молбата е основателна и е тълкувал постановеното решение в смисъл, че разноските не се дължат солидарно, а се дължат разделно. В изложението на касационните основания се сочат правни въпроси относно отговорността на ответници по предявен иск с правно основание чл.135 ЗЗД, въпрос, по който съдът не се е произнесъл и не е дължал произнасяне, доколкото тази отговорност не е била предмет на искането за тълкуване. В тази насока липсва соченото касационно основание. По въпроса, солидарна ли е отговорността за разноските по иск с правно основание чл.135 ЗЗД, съдът е направил разграничение между материалноправната отговорност по предявения иск и процесуалните последици от уважаването на иска, а именно отговорността за разноски, която не е солидарна, в каквато насока е и трайната съдебна практика, поради което не е налице касационно основание. Относно въпроса, налице ли е правен интерес от тълкуване на решение, което е влязло в законна сила, дори и разноските по него да са платени, ВКС счита, че този въпрос е неотносим. Правен извод, до който е достигнал съда е, че когато решението е изпълнено, тълкуването е недопустимо, по който въпрос липсва противоречива съдебна практика, а и нормата на процесуалния закон е категорична и ясна и не подлежи на тълкуване. Предвид изложеното, не са налице касационни основания относно допустимостта на касационното обжалване и същото не следва да се допуска. Водим от горното, състав на ВКС