Определение от 19.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8275/2026 г.

Производството по делото е образувано по жалба на М. С. Р. против решение № 628 от 19.08.2026 г. на Министерски съвет (МС) на Република България, обнародвано в Държавен вестник, бр. 76 от 21.08.2026 г., с което е отменено решение № 50 от 21.01.2026 г. на МС за одобряване на кандидатури за европейски прокурор от Република България съобразно изискванията на чл. 16 от Регламент (ЕС) 2017/1939 за установяване на засилено сътрудничество за създаване на Европейска прокуратура и за организиране и провеждане на процедура за подбор на кандидати за длъжността европейски прокурор от Република България. Излагат се доводи за нищожност на оспореното решение на основание чл. 177, ал. 2 АПК, алтернативно за незаконосъобразност. В жалбата е направено и искане за отмяна на разпореждането за допускане на предварително изпълнение, съдържащо се в т. 9 от решението, като се обосновават доводи, свързани с обстоятелството, че изпълнението на решението ще има като резултат незабавно прекратяване на приключила процедура и до невъзможност кандидатурата на Р. да бъде разгледана от комитета по подбор към Съвета на Европейския съюз. Постъпило е становище от Министерски съвет на Република България за неоснователност на подадената жалбата, както и за наличие на предпоставките по чл. 60, ал. 1 от АПК за допуснатото по т. 9 от оспореното решение предварително изпълнение. С определение от 03.09.2026г. по адм. д. №8275/2026г. на Върховния административен съд, тричленен (дежурен) съдебен състав, е разгледал искането за отмяна на допуснатото предварително изпълнение по т.9 от обжалваното решение и е приел, че по него съдът ще се произнесе след преценка на допустимостта на жалбата против обжалваното решение на Министерски съвет, тъй като има акцесорен характер и неговата допустимост зависи от допустимостта на жалбата. С посоченото определение съдът не се е произнесъл незабавно по искането за спиране на предварителното изпълнение в съответствие с чл.60, ал.5 от АПК. С определение от 06.10.202026г. по адм. д. №8285/2026г. на Върховния административен съд, е прекратено производството по делото образувано по жалба на П. Д. П. против решение № 628 от 19.08.2026 г. на Министерски съвет (МС) на Република България, обнародвано в Държавен вестник, бр. 76 от 21.08.2026 г., с което е отменено решение № 50 от 21.01.2026 г. на МС за одобряване на кандидатури за европейски прокурор от Република България съобразно изискванията на чл. 16 от Регламент (ЕС) 2017/1939 за установяване на засилено сътрудничество за създаване на Европейска прокуратура и за организиране и провеждане на процедура за подбор на кандидати за длъжността европейски прокурор от Република България, като е присъединено адм. д. №8285/2026г. на ВАС към настоящето адм. д. №8275/2026г. на ВАС. С определение от №8930 от 17.09.2026г. по адм. д. №8156/2026г. на Върховния административен съд, тричленен състав е оставена без разглеждане жалбата на Д. З. Б. против решение № 628 от 19.08.2026 г. на Министерски съвет (МС) на Република България, обнародвано в Държавен вестник, бр. 76 от 21.08.2026 г., с което е отменено решение № 50 от 21.01.2026 г. на МС за одобряване на кандидатури за европейски прокурор от Република България съобразно изискванията на чл. 16 от Регламент (ЕС) 2017/1939 за установяване на засилено сътрудничество за създаване на Европейска прокуратура и за организиране и провеждане на процедура за подбор на кандидати за длъжността европейски прокурор от Република България и е прекратено производството по делото. Със същото определение е оставено без разглеждане искането на Д. З. Б. за отмяна на разпореждане за допускане на предварителното изпълнение, по т.9 от решение № 628 от 19.08.2026 г. на Министерски съвет. С посоченото определение тричленният състав на ВАС е приел, че процедурата се състои от няколко етапа и включва както актове на съответните компетентни национални органи, така и актове на съответните компетентни органи на Съюза. Приел е, че определената поредност на кандидатурите от съответния компетентен национален орган, както и направения избор от този компетентен орган, не са задължителни за съответните органи на Съюза. Този извод следва от възможността на комитета по подбора да разгледа кандидатурите, да изготви становище и в случай, че същите не отговарят на условията, определени в чл. 16, ал. 1 от регламента, чрез своя секретариат да посочи съответен брой нови кандидати. Също така е прието,че определянето на кандидатурите попада в изключителната компетентност на институция на Съюза и националният акт, в процесния случай решение № 50 от 21.01.2026 г. на Министерския съвет, не обвързва институциите на съюза, поради което е подготвителен, междинен акт на национален орган, който е включен в процес по вземане на решение от Съюза, което решение е в изключителното правомощие на Съюза. В тази връзка е приел, че финализиращото решение на Министерския съвет в националната процедура по подбора на кандидатите по своя характер не е административен акт и не подлежи на съдебен контрол. Настоящият съдебен състав на Върховният административен съд, не споделя изводите изложени в определение от №8930 от 17.09.2026г. по адм. д. №8156/2026г. на Върховния административен съд по отношение недопустимостта на оспорването на решение № 628 от 19.08.2026 г. на Министерски съвет (МС) на Република България. Настоящият тричленен съдебен състав на Върховния административен съд, като съобрази определение от 03.09.2026 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, постановено по настоящото дело, както и определение от 06.10.2026г. по адм. д. №8285/2026г. на ВАС, и при съобразяване на фактическите и правни основания по оспорването приема, че жалбите на М. С. Р. и П. Д. П. против решение № 628 от 19.08.2026 г. на Министерски съвет (МС) на Република България, обнародвано в Държавен вестник, бр. 76 от 21.08.2026 г., с което е отменено решение № 50 от 21.01.2026 г. на МС за одобряване на кандидатури за европейски прокурор от Република България съобразно изискванията на чл. 16 от Регламент (ЕС) 2017/1939 за установяване на засилено сътрудничество за създаване на Европейска прокуратура и за организиране и провеждане на процедура за подбор на кандидати за длъжността европейски прокурор от Република България, СА ДОПУСТИМИ. С решение № 628 от 19 август 2026 г. на Министерски съвет се отменя решение № 50 на Министерски съвет от 2026 г. за одобряване на кандидатури за европейски прокурор от Република България съгласно изискванията на член 16 на Регламента за установяване на засилено сътрудничество за създаване на европейска прокуратура. С отмененото решение Министерският съвет одобрява кандидатурите за длъжността европейски прокурор, предложени от комисията по подбора на кандидатите за длъжността европейски прокурор от Република България, определена със заповед № ЛС-13-150 от 14 ноември 2025 г. на министъра на правосъдието, като на второ място сред одобрените кандидатури е тази на М. С. Р., а на трето място П. Д. П.. Съгласно т. 2 от решението, министърът на правосъдието следва да изпрати кандидатурите по т. 1 на комитета по подбора по член 14, параграф 3 на Регламент (ЕС) 2017/1939 за установяване на засилено сътрудничество за създаване на европейска прокуратура. С отмененото Решение № 50 на Министерския съвет от 2026 г. съобразява член 14 от Регламент (ЕС) 2017/1939 на Съвета от 12 октомври 2017 година за установяване на засилено сътрудничество за създаване на Европейска прокуратура, озаглавен „Назначаване и освобождаване от длъжност на европейския главен прокурор“,параграф 3. В съответствие с посочената разпоредба: „Подборът се извършва въз основа на открита покана за представяне на кандидатури, която се публикува в Официален вестник на Европейския съюз, след което комитетът по подбора изготвя и представя на Европейския парламент и на Съвета (на Европейския съюз) списък с предварително подбрани квалифицирани кандидати. Комитетът по подбора се състои от дванадесет лица, избрани измежду бивши членове на Съда на ЕС и Сметната палата, бивши национални членове на Евроюст, членове на националните върховни съдилища, прокурори с висок ранг и юристи с общопризната компетентност. Едно от избраните лица се предлага от Европейския парламент. Съветът определя правилата за работата на комитета по подбора и приема решение за назначаване на неговите членове по предложение на Комисията“. Съгласно член 16 от този регламент „Назначаване и освобождаване от длъжност на европейските прокурори“ и гласи: „Всяка държава членка посочва трима кандидати за позицията на европейски прокурор измежду кандидати: а) които са действащи членове на прокуратурата или съдебната система в съответната държава членка, б) чиято независимост е извън съмнение; и в) които притежават необходимата квалификация за заемане на висши длъжности в прокуратурата или съдебната система на съответните си държави членки и които имат съответен практически опит в националните правни системи, финансовите разследвания и в международното съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси. Предвидено е, че след като получи обоснованото становище на комитета по подбора, Съветът избира и назначава един от кандидатите за европейски прокурор на въпросната държава членка. Ако комитетът по подбора констатира, че даден кандидат не отговаря на условията, необходими за изпълнението на задълженията на европейски прокурор, неговото становище е обвързващо за Съвета. На 13 юли 2018 г. Съветът приема Решение за изпълнение (EС) 2018/1696 относно правилата за работата на комитета по подбор, предвиден в член 14, параграф 3 от Регламент 2017/1939 за установяване на засилено сътрудничество за създаване на Европейска прокуратура. Приложението към това решение за изпълнение, озаглавено „Правила за работата на комитета по подбора“, предвижда в точка VI, параграф 2, първа алинея, че след получаване на кандидатурите комитетът по подбора ги разглежда с оглед на изискванията, съдържащи се в член 16, параграф 1 от Регламент 2017/1939. Комитетът по подбора изслушва посочените кандидати. Изслушванията се провеждат присъствено“. Точка VII, параграф 2 от правилата за работа на комитета по подбора предвижда, че въз основа на констатациите си от разглеждането и изслушването, комитетът по подбора изготвя становище относно квалификацията на кандидатите да изпълняват задълженията на европейските прокурори и посочва изрично дали даден кандидат отговаря на условията, посочени в член 16, параграф 1 от Регламент 2017/1939. Комитетът по подбора обосновава становището си. В случай че посочените кандидати не отговарят на условията, определени в член 16, параграф 1 от Регламент 2017/1939, комитетът по подбора чрез своя секретариат отправя искане до съответната държава членка да посочи съответен брой нови кандидати. Комитетът по подбора класира кандидатите според тяхната квалификация и опит. Класирането указва реда на предпочитание на комитета по подбора и не е обвързващо за Съвета. По допустимостта на оспорването настоящият съдебен състав съобрази решение от 10.09.2026г. по дело С-507/24Р на Съда на Европейския съюз, с което е направен анализ на процедурата по назначаване на европейски прокурори и изричното определяне на компетентността на националните юрисдикции и на Съюза. Изрично се посочва, че в съответствие с член 263 ДФЕС предоставя на Съда на Европейския съюз изключителната компетентност да осъществява контрол относно законосъобразността на актовете, приети от институциите на Съюза, сред които е Съвета, както и отбелязва, че „Евентуалното участие на националните органи в хода на процедурата, която води до приемането на подобни актове, не може да постави под въпрос квалифицирането им като актове на Съюза, когато приетите от националните органи актове са етап от процедура, в която единствено институция на Съюза упражнява правомощието да приеме окончателно решение, без да бъде обвързана от подготвителните актове или от предложенията на националните органи (решение от 19 декември 2018 г., Berlusconi и Fininvest, C‑219/17, EU:C:2018:1023)“. СЕС е определил два етапа в процедурата в съответствие с член 16, параграф 2 от Регламент 2017/1939, в която Съветът избира и назначава един от кандидатите, посочени в становището, за европейски прокурор на въпросната държава членка, като решението на Съвета за назначаване на европейските прокурори се приема след сложна административна процедура, основана на разделение на правомощията между Съюза и държавите членки. Изрично се отбелязва, че „Първият етап от тази процедура се състои в посочването от съответните държави членки на трима кандидати за длъжността европейски прокурор. За тази цел тези държави членки разполагат с изключително правомощие да правят предложение, което обвързва Съвета, в смисъл че нито тази институция, нито впрочем комитетът по подбора разполагат с каквото и да било правомощие или каквато и да било свобода на преценка, които да им позволят да избират и евентуално да назначават кандидати, различни от предложените от съответните държави членки. Те нямат и правомощието да вземат отношение по мотивите, с които съответната държава членка е отхвърлила някои кандидатури в рамките на този първи етап, който протича изключително на национално равнище.“. В този етап нито комитетът по подбора, нито Съветът са оправомощени да заменят преценката на националните органи със своята преценка. В т.55 от решението се посочва, че „приетият от компетентния национален орган акт за определяне на кандидатите за назначаване в Европейската прокуратура обвързва Съвета и определя съдържанието на неговото решение, в смисъл че то не може да се отнася до кандидатури, различни от представените му в този акт.“. По отношение на втория етап от процедурата по назначаване на европейските прокурори се отбелязва, че комитетът по подбора разполага със собствена компетентност да разгледа представените от държава членка кандидатури, което може да доведе до отхвърляне на тези кандидатури, което от своя страна води до посочването от тази държава членка на съответен брой нови кандидати. В тази връзка изрично е отхвърлил компетентността на Съвета да проверява допустимостта на кандидатите, предложени от държавите членки, както и че не е компетентен и да контролира законосъобразността на националната процедура за посочване на кандидатите за длъжността европейски прокурор, а това е от компетентността на съответните национални юрисдикции. Предвид на изложеното настоящият съдебен състав споделя изводите на СЕС посочени в т.43 от цитираното решение, че „...акт на национален орган, който е включен в процес по вземане на решение на Съюза, не попада в изключителната компетентност на съда на Съюза, когато от разпределянето на компетентността, извършено в съответната област между националните органи и институциите на Съюза, следва, че приетият от националния орган акт е необходим етап от процедурата по приемане на акт на Съюза...“, както и че “...националните юрисдикции трябва да разгледат нередностите, които евентуално биха опорочили подобен национален акт, сезирайки при необходимост Съда с преюдициално запитване, при същите условия за осъществяване на контрол като запазените за всеки окончателен акт, приет от същия национален орган, който акт може да породи неблагоприятни последици спрямо трети лица, и да приемат освен това в името на принципа на ефективна съдебна защита подадената с тази цел жалба за допустима, когато дори националните процесуалноправни норми не предвиждат тази възможност (решение от 19 декември 2018 г., Berlusconi и Fininvest, C‑219/17, EU:C:2018:1023, т. 45 и 46, както и цитираната съдебна практика). С оглед на изложеното следва да се допуснат за разглеждане жалбите на М. С. Р. и на П. Д. П. против решение № 628 от 19.08.2026 г. на Министерския съвет (МС) на Република България, като се конституират като жалбоподатели по делото,а Министерски съвет като ответник. Също така следва да се дадат указания в съответствие с чл.170 от АПК на оспорващите, че в тяхна тежест е да установят съществуването на фактите, на които основават своите искания и възражения, и от които биха черпили благоприятни последици, както и да се укаже на ответника, че следва да установи съществуването на фактическите основания, посочени в оспорения административен акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. По искането на М. С. Р. за спиране на допуснатото предварително изпълнение по т.9 от решение № 628 от 19.08.2026 г. на Министерски съвет (МС) на Република България. С т.9 от решението е допуснато предварително изпълнение, като е прието, че отлагането на изпълнението му би довело до значително допълнително забавяне на дейностите по подбор на кандидатите за европейски прокурор, както и че е необходимо избирането на европейски прокурор от Република България да се защити като особено важен държавен интерес. Видно и от доклада на министъра на правосъдието към преписката при приемане на решението е заявена необходимостта от приложението на чл.60, ал.1 от АПК за незабавно действие на решението,с оглед на това, че отлагането би се забавило до приключване на съдебния контрол при неговото оспорване, както и до непредвидено и неопределено във времето забавяне на националния подбор. Жалбоподателката М. Р. при оспорването на допуснатото предварително изпълнение по т.9, обосновава доводи, свързани с обстоятелството, че изпълнението на решението ще има като резултат незабавно прекратяване на приключила процедура и до невъзможност кандидатурата й да бъде разгледана от комитета по подбор към Съвета на Европейския съюз. Предварителното изпълнение на процесното решение е допуснато от Министерски съвет по т.9 с надлежна обосновка по чл. 60 АПК и кодексът допуска възможността за неговото обжалване, като в случая жалбоподателката Р. надлежно е упражнила в срок, поради което е допустимо, но разгледано по същество искането за спиране е неоснователно. Разпоредбата на чл. 60 от АПК урежда реда и предпоставките за допускане на предварително изпълнение на административните актове. В алинея първа са изброени хипотезите, в които административният орган при издаване на административния акт допуска предварителното изпълнение - когато това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, както и ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда. Предвидена е и хипотеза това да стане и по искане на някоя от страните - в защита на особено важен неин интерес,в който случай административният орган изисква съответната гаранция. В случая административният орган е посочил обективни предпоставки относими към хипотезите на чл.60, ал.1 от АПК, които не са оборени с доводите по подадената жалба. В производството по предварително изпълнение не следва да се произнася съда по законосъобразността на акта, чието предварително изпълнение е допуснато,а дали са налице предвидените в закона предпоставки за допускане на това изпълнение. Посочените основания за допускане на предварителното изпълнение от органа са обективни и наложителни с оглед защитата на важни държавни интереси, както и от необходимостта от незабавно действие на решението с оглед препятстване и забавяне предлагане кандидатури за европейски прокурор, при евентуално съдебно производство. В производството по чл.60, ал.5 от АПК съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с разпореждане на органа, издал акта, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Спирането на изпълнението на административния акт е вид обезпечение на жалбата и цели да предотврати осъществяването на порочно разпоредени с него правни последици. В случая административният орган е съобразил наличието на предвидените предпоставки по чл. 60, ал. 1 от АПК, като е посочил фактически и правни основания, с които е обосновал и мотивирал необходимостта от предварително изпълнение на решението, предвид необходимостта от своевременно представяне на национални кандидатури за европейски прокурор. Твърдените с жалба обстоятелства, не обосновават извод за основателност на искането за отмяна на разпореждането за предварителното изпълнение, а са относими към евентуална невъзможност за предлагане на кандидатурата й за европейски прокурор, които не обуславят – „значителна или трудно поправима вреда“, предвид възможността жалбоподателката да участва и в откритата процедура. Предвид на изложеното настоящият съдебен състав приема за неоснователни доводите на жалбоподателката за липса на предпоставките по чл.60, ал.1 от АПК, поради което жалбата срещу разпореждането по т.9 за допускане на предварително изпълнение на решението следва да бъде отхвърлена. Водим от горното и на основание чл. 60,ал.5, чл.154, ла.1 и чл.170 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,