Определение № 1277 от 07.05.2026 г. на ВКС по т. д. № 597/2026 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК вр. чл. 286, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от С. К. Н. срещу разпореждане № 79/ 20.01.2026 г., постановено по в.ч.гр.д. № 175/ 2025 г. по описа на Окръжен съд - Сливен. С това разпореждане е върната подадената от жалбоподателя частна касационна жалба срещу определение № 780/ 17.12.2025 г., постановено по в.ч.гр.д. № 175/ 2025 г. по описа на Окръжен съд - Сливен, с което е оставена без уважение частна жалба срещу определение, постановено по ч.гр.д. № 3642/2018 г. на Районен съд – Сливен, с което е оставена без уважение молба за възстановяване на изгубени или унищожени документи. Жалбоподателят счита, че определението на въззивния съд, с което се е произнесъл по правилността на определението на първата инстанция по искането за възстановяване на документи по делото, подлежи на касационно обжалване на основание чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. По делото е постъпил отговор на частната жалба от „Уникредит Булбанк“ АД, имащо качеството на заявител в производството по ч.гр.д. № 3642/2018 г. на Районен съд – Сливен, в което се посочва, че обжалваното определение е правилно. Отговор на частната жалба е депозиран и от дружеството „Стара Сокс“ ЕООД, което е придобило вземанията, предмет на заповедта за изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 3642/2018 г. на Районен съд – Сливен, от заявителя „Уникредит Булбанк“ АД по силата на договор за цесия. В него са изложени съображения, че обжалваното разпореждане е правилно, защото определението на въззивния съд, с което е потвърден актът на първата инстанция по искането за възстановяване на изгубени документи в заповедното производство, не подлежи на касационно обжалване. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като разгледа частната жалба, намира следното: Частната жалба е подадена в установения в чл. 275, ал. 1 ГПК преклузивен срок, от надлежна страна и срещу акт, който съгласно чл. 286, ал. 2 ГПК подлежи на обжалване, поради което е допустима. За да постанови обжалваното разпореждане, Окръжен съд - Сливен е приел, че по делото е постъпила частна касационна жалба от С. К. Н. срещу определението, с което той се е произнесъл по правилността на акта на първоинстанционния съд, постановен в хода на заповедно производство по направено в него искане за възстановяване на изгубени или унищожени документи по реда на чл. 94 от Правилника за администрация в съдилищата /ПАС/. Позовал се е на разпоредбата на чл. 94, ал. 3 ПАС, в която е предвидено, че определението, с което съдът се произнася по искането за възстановяване на книжа, подлежи на обжалване по съответния процесуален ред. Съобразил е, че в случая искането за възстановяването, с което съдът е сезиран, се отнася за изгубени или унищожени съдебен акт и книжа в образувано заповедно производство, поради което редът за обжалване на акта на съда по него е този за обжалване на актовете, постановени в заповедното производство. Заповедното производство е двуинстанционно, поради което актовете на въззивния съд, постановени в него, не подлежат на касационно обжалване съгласно указанията, дадени в т. 8 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г., постановено по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. С оглед на това е заключил, че определението на въззивния съд, с което се е произнесъл по правилността на определението на първата истанция по искането за възстановяване на книжа в заповедното производство не подлежи на касационно обжалване и подадената срещу него жалба трябва да бъде върната от администриращия я съд на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК. Производството по в.ч.гр.д. № 175/ 2025 г. по описа на Окръжен съд - Сливен е образувано по частна жалба, подадена от С. К. Н. срещу първоинстанционното определение, постановено в производство по ч.гр.д. № 3642/2018 г. на Районен съд – Сливен, което е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение. С първоинстанционния акт съдът се е произнесъл по основателността на искането на това физическо лице, имащо качеството на длъжник в производството, за възстановяване на изгубени или унищожени съдебни актове и книжа по него. На 17.12.2025 г. въззивният съд е постановил определение, с което е оставил без уважение частна жалба срещу посоченото определение на първата инстанция. Производството по възстановяване на изгубени или унищожени съдебни актове и съдебни книжа е уредено в чл. 94 ПАС. В чл. 94, ал. 3 ПАС е предвидено, че по възстановяването съдът се произнася с определение, което подлежи на обжалване по съответния процесуален ред. За да се отговори на въпроса кой е този ред в случая трябва да се съобрази, че изгубените документи, чието възстановяване е предмет на развилото се производство пред първоинстанционния съд, са такива, които са част от материалите по образувано заповедно производство. С оглед на това и определението, с което първоинстанционният съд се е произнесъл по възстановяването на изгубени документи, е постановено в заповедното производство. От това следва, че съответният процесуален ред по смисъла на чл. 94, ал. 3 ПАС за обжалване на това определение е този, по който се обжалват актовете на съда, постановени в заповедното производство. Съгласно задължителните указания, дадени в т. 8 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г., постановено по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, заповедното производство по същество е двуинстанционно, поради което въззивните определения, постановени в него, не подлежат на касационно обжалване. Предвид това трябва да се приеме, че определението на първоинстанционния съд по чл. 94, ал. 3 ПАС, което е постановено в заповедното производство по искането за възстановяване на съдебни актове и книжа, които са част от материалите по това производство, ще подлежи на обжалване само пред въззивния съд, чието определение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване. Извод за необжалваемост пред касационния съд на въззивно определение, с което е разгледана частна жалба срещу определение на първата инстанция за възстановяване на изгубено дело, е направен и в Определение № 320 от 05.10.2020 г., постановено по ч.т.д. № 1387/2020 г. по описа на ВКС, I т.о., в което той е аргументиран с нормата на чл. 94, ал. 3 ПАС, като е заключено, че съответният процесуален ред, към който тя препраща, е различен от общия ред, който е този за обжалване на решенията, постановени в исковото производство. С оглед горното следва да се заключи, че определението на въззивния съд, с което е оставена без уважение частна жалба срещу определението на първоинстанционния съд, постановено в заповедното производство, с което е оставено без уважение искането на длъжника С. К. Н. за възстановяване на изгубени или унищожени документи, не подлежи на касационно обжалване. Това прави подадената срещу този акт частна касационна жалба недопустима и тя трябва да бъде върната, което съгласно чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК е в правомощията на администриращия съд. Така се е произнесъл и Окръжен съд - Сливен с обжалваното разпореждане, поради което то е правилно и следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение