Определение № 4051 от 14.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2200/2023 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Й. П. З. против решение №431/26.01.2023 г., постановено по гр.д.№ 12700/2021 г., постановено от ІV“б“ състав на СГС. Ответникът по касационната жалба „Юробанк България“ АД оспорва касационната жалба, с писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение, съдът е счел искът с правно основание чл.135 ЗЗД за основателен, отменил е решението на СРС и е постановил ново по съществото на спора, с което е уважил предявения иск. Съдът е приел, че ищецът е носител на вземане срещу ответника „Мегадом 2000“ООД за заплащане на сумата от 41139,82 евро ведно със законната лихва от 28.02.2012г. до изплащането й, представляващи главница по договор за кредит № 308/24.03.2008г.; сумата от 5512,18 евро, представляващи възнаградителна лихва за периода 31.01.2011г. до 31.12.2011г; сумата от 2244,93 евро представляваща наказателна лихва за периода от 31.01.2011г. до 27.02.2012г.; такса от 187,50 евро за периода от 30.07.2010г. до 31.10.2010г.; такса от 607,40 евро за периода от 01.11.2010г. до 15.10.2011г.; такса от 25,71 евро за периода от 30.11.2011г. до 31.12.2011г. и съдебни разноски от 3367,17лв. Тези обстоятелства не са били спорни по делото, а и се установяват от приетите по делото договор за кредит, заповед за изпълнение по заповедно дело № 10365/2012г. на СРС. Посочено е, че след възникване на тези вземания на банката срещу „Мегадом 2000“ООД, той се е разпоредил със свои недвижими имоти, като ги е прехвърлил на касатора срещу задължение за заплащане на стойността им в размер на 9000лв. Доколкото процесната сделка е възмездна, то за да се уважи иска по чл. 135 от ЗЗД съдът е приел, че ищецът следва да докаже, че купувачът по сделката е знаел за увреждащия й характер по отношение на кредитора на продавача. За спорен въпрос по делото е прието, дали в случая купувачът по сделката е знаел за увреждащия характер на сделката. Отношенията на работодател-служител са такива на свързани лица по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ТЗ. Тези отношения не са посочени в хипотезата на чл. 135, ал.2 от ЗЗД, но установяването им може да е в основата на фактическия извод за знанието за увреждането при иск по чл. 135 от ЗЗД. Такъв извод ще може да се обоснове тогава, когато естеството на фактическата близост предпоставя естеството на узнатите обстоятелства. Така свързаните лица по смисъла на § 1, т. 2 от ТЗ биха знаели основни обстоятелства от дейността на дружеството. Съдът е приел, че към момента на сключването на договора за покупко-продажба продавачът и купувачът са били обвързани от трудово правоотношение, като купувачът е заемала при продавача длъжността „мениджър продажби“ до 2016г. включително и е била пряко отговорна за строителна и маркетингова дейност на продавача и продажбите. Прието е за установено от отговора на исковата молба, а и от представените с него писмени доказателства, че преди сключването на процесната сделка ответникът З. е знаела, че „Мегадом 2000“ООД не разполага с парични средства – в тази насока са посочени изричните изявления на ответника З., обяснявайки причината за изтеглянето на потребителския кредит от 2013г. и прехвърлянето на процесния имот през 2014г. Така установените обстоятелства са довели съда до извод, че към момента на сключването на процесната сделка страните по нея са били свързани лица по смисъла на §1, т.2 от ДР на ТЗ – работник и служител. С оглед наведените твърдения от ответника З. обсъдени в съвкупност с установените служебни отношения, мениджърска позиция на този ответник при „Мегадом 2000“ООД са обосновали извод, че тя е била добре запозната с финансовото състояние на „Мегадом 2000“ООД и че дружеството не разполага с достатъчно средства за погасяване на изискуемите си към този момент задължения, че между З. и управителя на дружеството има изградени отношения, отличаващи се с висока степен на близост и доверие. Въз основа на горното съдът е приел, че към сключването на процесния договор ответникът З. е знаела за увреждащия му характер по отношение на банката-ищец, защото дружеството е имало задължения към банката и неправилно районният съд е приел обратното. Установената връзка между страните по оспорената сделка позволява обосновано заключение, че те са знаели за увреждащия й характер за ищеца, тоест че съществува дълг на продавача по сделката към ищеца и със сделката за продажба на актив от имущество на продавача и то на цена, значително пониска от данъчната пазарната му стойност, се увреждат интересите на ищеца. Въззивният съд се е произнесъл по спора така, както е очертан от исковата молба и от отговора по нея. Твърденията на ищеца са за наличие на знание от страна на купувача на имотите, като се е позовал на отношенията между страните по сделката, като в тази рамки се е произнесъл и въззивния съд, предвид и доводите в тази насока във въззивната жалба. Липсва излизане извън предмета на спора, очертан от ищеца с исковата молба, наведените доводи в отговора на ответника и доводите във въззивната жалба, поради което поставения процесуалноправен въпрос във връзка с правомощията на въззивната инстанция, не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Съдът не е приел, че е налице презумпцията за знание за увреждане от страна на купувача по атакуваната сделка по смисъла на чл.135, ал.3 ЗЗД, а е направил свой извод въз основа на доказателствата по делото – косвени и преки, поради което и поставения правен въпрос в тази насока не е разрешен в противоречие с цитираната съдебна практика на ВКС. Предвид изложеното, касационното обжалване не следва да се допуска. Водим от горното, състав на ВКС