Определение № 331 от 02.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 686/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Обжалвано е определение № 265346 от 29.07.2022 г., постановено по в.гр.д. № 2713/2021 г. по описа на ГС-София, в частта му относно дължимостта на разноските по делото. Жалбоподателката С. В. Е., чрез процесуалния си представител адв. Б. Б. - САК, поддържа, че определението е неправилно и моли да бъде отменено и молбата по чл. 248 ГПК да бъде оставена без уважение. В срока по чл. 276, ал.1 ГПК е депозиран отговор от Г. П. Б. – Ж. и М. Г. Ж., действащи чрез процесуалния си представител адв. И. С. - САК, в който са изложени съображения за неоснователност на частната жалба. Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., приема за установено следното: Въззивно гр.д. № 2713/2021 г. по описа на ГС-София е образувано по въззивна жалба на С. В. срещу решение № 20254418/17.11.2020г., постановено по гр.дело № 12578/2020г., по описа на РС-София за определяне режим на лични отношения на непълнолетно дете с баба и дядо. С молба, вх. № 281220/14.04.2022 г. по описа на Софийски градски съд, С. В., чрез пълномощника си, е заявила, че оттегля въззивната жалба и ГС София с определение от 27.04.2022г. е прекратил производството по въззивно гражданско дело № 2713/2021 г. на Софийския градски съд и е оставил без уважение искането на Г. П. Б. – Ж. и М. Г. Ж. за присъждане на разноски. След подадена молба от Г. и М. Ж. ГС София, за да измени определението си от 27.04.2022 г. по гр.д.№2713/2021г. и уважи искането за присъждане на разноски с определението си от 29.07.2022г. е приел, че жалбоподателката С. В. е дала повод за образуване на въззивното производство и за завеждането на делото. Позовал се е на разпоредбите на чл. 273, вр. чл. 78, ал.4 ГПК и е присъдил на ответниците по въззивната жалба сума от по 600 лева на всеки един от тях за заплатено адвокатско възнаграждение, както и общо на двамата сумата 156лева разноски за изготвена по делото експетиза.. Настоящият състав намира, че жалбата е частично основателна. Възражението на частния жалбоподател, че в производство по спорна съдебна администрация не следва да бъдат присъждани разноски не може да бъде споделено. Правилото на чл. 78 ГПК се намира в Част първа "Общи правила" на ГПК и следва да намира приложение към всички уредени в него производства, доколкото друго не специално предвидено, или не следва от характера на самото производство. За производството по чл. 128 СК не е създадена специална уредба относно отговорността за разноски, поради което следва да се прилагат общите правила на чл. 78 ГПК, включително това на ал.2 на същия текст - на ищеца се възлагат разноски в случай, че ответникът с поведението си не е дал повод за завеждането на делото и ако изрично признае иска. В този смисъл е константната практика на ВКС обективирана в определение № 252 по ч.гр.д. № 3895/2015 г. ВКС, II г. о., в което е прието, че в производствата по чл. 127, ал. 2 и чл. 128 СК, дори съдът да е посочил режим, различен от поискания, това не се отразява на задължението за заплащане на разноски от страните. Съгласно задължителните разяснения обективирани в т. 1 от Тълкувателно решение по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС разноски следва да бъдат присъдени, когато същите са доказани и договорът за правна помощ има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. В настоящия случая от находящия се на лист 22 по въззивното дело договор за правна защита и съдействие от 29.01.2021 г. е видно, че уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв., е било заплатено в брой. Следователно е установено плащането на уговореното адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция, както и направените разноски в размер на 156 лв. за заплатено възнаграждение на вещо лице по изготвена по делото съдебно-психиатрична експертиза. В конкретния случай следва да се вземе предвид обстоятелството, че двамата ответници по въззивната жалба - Г. и М. Ж., са представлявани от един процесуален представител - адв. И. С. - САК и същият е изготвил общ писмен отговор по въззивната жалба на С. Е., както и че поради общия режим на лични отношения на непълнолетното дете с неговите баба и дядо, който съдът е определил, защитата на двамата ответници не е изисквала излагането на отделни аргументи в защита на всеки един от тях. Ето защо следва да се приеме, че се дължи заплащане на едно възнаграждение за общия им адвокат в размер на 600 лева, а не заплатенато такова от всеки един от ответници от по 600 лева общо в размер на 1200лева, както неправилно е приел въззивният съд. Ето защо обжалваното определение следва да бъде отменено в частта му, с която жалбоподателката е осъдена да заплати на двамата ответника разноски за адвокатско възнаграждение над 600 лева до 1200 лева. В останалата си част същото определение следва да се остави в сила. Предвид изложените съображения, съдът