Определение № 230 от 04.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1171/2013 г.

Производството е образувано по частна жалба на К. Б. к.о дружество „А. с.” срещу определение № 824 от 15.12. 2012г по ч.гр.д. № 651/2012г на Върховен касационен съд, ІІІ г.о, с която е оставена без разглеждане частна жалба на настоящия жалбоподател срещу въззивно определение на Бургаски окръжен съд,постановено по реда на чл. 121 ГПК В жалбата се поддържа, че обжалваното определение е неправилно, като не е съобразено с редица определения на ВКС ,в които се приема допустимост за касационен контрол на въззивни определения по подсъдността Цитирани са опр.№860/26.11.2010г ТК І т.о, опр№788 от 30.12.2009г І т.о ,опр№293 /2010г ч.т.д№268/2010 ІІ т.о, опр№446/2011г гр.д №1496/2011 ІІІ г.о Частната жалба се оспорва от [община] в писмен отговор. Върховен касационен съд, състав на ІІІ г.о, намира частната касационната жалба за процесуално допустима по реда на чл. 274 ал.2 от ГПК. По същество частната жалба е неоснователна. С оставената без разглеждане касационна частна жалба е атакувано необжалваемо определение на въззивен съд, с което е било потвърдено определение за изпращане на делото по родова подсъдност По реда на чл. 274 ал.3 от ГПК, на обжалване пред Върховен касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу преграждащи развитието на делото определения, или определения ,с които се дава разрешение по същество на други производства, или се прегражда развитието им. Определението ,с което по частна жалба на страната въззивният съд е потвърдил прекратяване на исково производство пред сезирания от ищеца съд поради липса на родова подсъдност, съответно изпращането му на надлежния съд, не е преграждащо за развитието на делото, нито има връзка с материалноправния спор ,чието разрешаване предстои да се осъществи в исковия процес пред съответния надлежен окръжен съд. Въззивните определения от категорията на постановеното, с които по същество са разгледани жалби на основание чл. 121 ГПК, не подлежат на касационно обжалване по реда на чл. чл. 274 ал.3 от ГПК, в който смисъл ,при изложените по- горе съображения, вече е установена практиката на Върховен касационен съд. Именно в този ред ,както и че обратното разбиране е преодоляно като несъответно на тълкувателната практика (ТР №1/2010г ОСГТК), са цитираните от състава на ВКС определения №410/2011 ч. гр. д. №376/2011 ІІ г.о ,опр.№582/2011г по ч.д.№465/2011 І т.о ТК ,опр. №380/29.05.2012г, В същия смисъл е и опр. №477/2012 по ч.гр.д№281/2012 ІІІ г.о,както и редица други определения, които се позовават на така цитираната практика, формирана по реда на чл. 274 ал.2 предл. второ ГПК. Цитираните от защитата определения са от по-старата, преодоляна практика, или са постановени по други производства. Процесуалният закон не предвижда обжалване на всички определения .Производство по обжалване с частна жалба може да се развие само тогава ,когато законът го предвижда като самостоятелен способ за инстанционна проверка. По изложените съображения Върховен касационен съд,състав на ІІІг.о