Решение № 2967 от 17.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9951/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. В. М., чрез процесуални представители, против решение №21073 от 18.06.2025г., постановено по адм. д. №11938/2024г. по описа на Административен съд София-град/АССГ/, в частта, в която съдът е отхвърлил жалбата на М. срещу т.II от решение №317 от 21.10.2024г. на Комисия за защита от дискриминация /КЗД/, петчленен разширен заседателен състав, по преписка №3 за 2023г. Касаторът иска отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменително основание по чл.209, т.3 от АПК. Подробни съображения излага в касационната жалба и в писмена защита. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Претендира разноски. Ответникът- Комисията за защита от дискриминация/КЗД/, чрез процесуален представител в СЗ оспорва касационната жалба и моли първоинстанционното решение да се остави в сила. Претендира разноски. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Ответникът- В. С. В., чрез процесуален представител в писмен отговор оспорва касационната жалба и обжалваното съдебно решение да бъде потвърдено. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С т.II от решение №317 от 21.10.2024г., по оплаквания на В. С. В. за дискриминация по чл.5 ЗЗДискр. вр. §1, т.1 ДР ЗЗДискр.- тормоз, осъществена на основата на защитени признаци „Убеждения“, „лично положение“, „обществено положение“ и „политическа принадлежност“, КЗД: -установява по отношение на В. С. В., че чрез свои публични изказвания в три отделни интервюта, съответно на 13.11.2022г., 11.12.2022г. и 20.12.2022г., излъчени/предавани по национални медии, В. В. М. е осъществил нарушение на ЗЗДискр. под формата на тормоз по чл.5 ЗЗДискр. вр. §1, т.1 ДР ЗЗДискр. на основата на признаци „обществено положение“, „политическа принадлежност“ и „убеждения“ по чл.4, ал.1 ЗЗДискр. Решението на АССГ е валидно, допустимо и правилно. Законосъобразни са изводите на съда, че обжалваният административен акт е постановен от компетентен орган, в съответствие със законовите изисквания за форма и съдържание, и при спазване на административнопроизводствените правила. Не се споделят доводите на касатора за наличие основанието по чл.146, т.1 АПК. По тези доводи първостепенния съд се е произнесъл с подробни мотиви, към което настоящият съдебен състав препраща на осн. 221, ал.2, изр. последно АПК. Правилен е извода на административния съд, че решението на КЗД в обжалваната част не противоречи на материалноправните разпоредби, като по отношение на В. С. В. е осъществена дискриминация- тормоз, на основата на признаци „обществено положение“, „политическа принадлежност“ и „убеждения“. Оплакванията на В. В. пред КЗД са свързани с осъществена пряка дискриминация (чл.4, ал.1 ЗЗДискр.) и определена нейна форма - тормоз /всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл.4, ал.1 от ЗЗДискр., изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, обидна или застрашителна среда/. В конкретния казус в хода на проведеното административно и съдебно производство безспорно е установено словесно поведение (т.е. действие) на В. В. М., в качеството на служебен Министър на културата за процесния период, и в лично качество, целящо накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, обидна или застрашителна среда, като предвид разпределението на доказателствената тежест в административното и съдебното производства, безспорно са установени факти, съответни на оплакванията на дискриминираното лице- публично вербално поведение на М. в три отделни интервюта, дадени пред национални медии, съдържащо тежки негативни оценки на личностни характеристики и управленски решения на дискриминираното лице в качеството му на директор на Народен театър „Иван Вазов“. От съдържанието на дадените интервюта и съдържащите се в тях изказвания на М., (демонстриращи отрицателно отношение под форма на унижения и обида) се установява наличие на визираните от приложимите разпоредби ЗЗДискр. цели на поведението на сочения за дискриминатор – накърняване достойнството на лицето спрямо което са насочени действията, създаване враждебна, обидна или застрашителна среда по отношение на В. В., както по принцип, така и на основата на твърдените от В. защитени признаци, за които не е спорно, че в случая са налични в дискриминираното лице, а видно от съдържанието на интервютата именно изложените негативни квалификации спрямо В. са пряко свързани с неговото обществено положение и политически убеждения. Налице са специфично възприемане от В. на начина на третиране - унизено достойнство, и съответен нежелан за лицето негативен резултат, засягащ неговата конкретна работна среда, който резултат е последица от посоченото поведение на В. В. М.. Налага се извод, че в контекста на приложимите материалноправни норми /§1, т.1 от ДР на ЗЗДискр, вр. чл.2 и чл.4 от същия закон/ по делото са установени факти, доказващи твърденията на В. за действия на сочения от него за дискриминатор, накърняващи неговото достойнство и създаващи негативна среда, т.е. от фактите по делото се доказва нежелано поведение на дадено лице на основата на сочените защитени признаци, което е причина за създаване негативна среда за В.. Правилно АССГ не е изследвал наличието или липсата на лице –сравнител. Тормозът, като самостоятелен вид дискриминация не изисква необходим случай за сравнение, защото при наличие на предпоставките за тормоз, неговата реализация и въздействие постигат резултат дори ако в обособената негативна среда всички останали субекти са третирани по идентичен начин. При доказани в настоящия случай всички елементи от фактическия състав на тормоза по чл.5 от ЗЗДискр., изводът на АССГ за осъществяване на тази форма на пряка дискриминация при визираните защитени признаци е верен. Предвид горното, като е приел, че административния орган в хода на валидно проведено административно производство е приложил правилно действащите материалноправни разпоредби, първоинстанционния съд е постановил съдебен акт в съответствие с материалния закон. Не се кредитират възраженията на касационния жалбоподател относно упражняване правото на В. М. на свобода на мнение. Конституционното право на мнение, закрепено в чл.39, ал.1 от Конституцията на Република България, не е абсолютно, а изключенията от това правило са изведени в ал.2 основния закон, според която правото на всеки да изразява мнение и да го разпространява чрез слово - писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго и за призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността. В конкретния казус вербалната изява в трите интервюта е насочена към конкретно лице- В. С. В., при което пряко се накърняват правата и доброто му име. От прочита на интервютата, включително използваните изразни средства и способа, по който мнението на М. относно дискриминираното лице е доведено до знание на обществото, е видно използването на правото на мнение по начин, нарушаващ забраната на чл.39, ал.2 КРБ, а това в случая обосновава правото на това лице да се ползва от защитата, осигурена от антидискриминационния закон. На следващо място, решението на АССГ е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и е обосновано. Противно на тезата на касатора обжалваният съдебен акт е мотивиран по см. на чл.172а, ал.2 АПК. Съдът е изпълнил задължението си по чл. 168 АПК като е извършил съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК, установил е и обсъдил релевантните за спора фактически обстоятелства. АССГ е преценил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, разпределил е тежестта на доказване в процеса съобразно доводите и възраженията на страните, на които е дадена възможност да ангажират доказателства, въз основа на което е изложил съответни правни изводи, кореспондиращи със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка. Негативният като резултат за касатора съдебен акт, съдържащ частично припокриване с фактическите и правни съображения изложени в оспорения административен акт, не обосновава немотивираност на съдебното решение. На основание изложеното съдът приема, че при постановяване на съдебния акт не са налице посочените от касатора отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК, поради което съдебното решение трябва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора следва да се уважи претенцията на ответника по касация Комисия за защита от дискриминация за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Искането е направено своевременно и е основателно в размер на 100 евро, предвид чл.143, ал.3 АПК вр. с чл.37 от ЗПП. На осн. чл.143, ал.4 АПК следва да се уважи претенцията на ответната страна В. С. В. за присъждане на разноски за касационната инстанция, в размер на 766.74 евро (седемстотин шестдесет и шест евро и деветдесет и четири евроцента), представляващи платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 15.09.2025г. с адвокат Л. Георгиева. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение