Определение № 12630 от 09.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11096/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) Образувано е по частна жалба на Р. К. А., чрез адв. Георгиева, срещу определение № 4667 от 15.10.2025 г. по адм. дело № 1365/2025 г. на Административен съд – Благоевград, с което жалбата на А. против заповед № 18-10028/21.10.2020 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) – Благоевград е оставена без разглеждане на основание чл. 159, т. 5 АПК и производството по делото е прекратено. Жалбоподателката твърди, че определението е незаконосъобразно, тъй като не е уведомена за издадената заповед и по отношение на нея срокът за оспорване на административния акт не е започнал да тече. Моли определението да бъде отменено и делото да бъде върнато на административния съд за продължаване на процесуалните действия. Ответникът – началник на СГКК- Благоевград не изразява становище по частната жалба. Като взе предвид изложеното в частната жалба и доказателствата по делото Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК и от страна, за която оспореният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на Р. А. против заповед № 18-10028/21.10.2020 г. на началника на СГКК – Благоевград, с която на основание чл. 54, ал. 1 и ал. 4 ЗКИР е одобрено изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на [населено място], община Сандански, изразяващо се в нанасяне на нов поземлен имот с [идентификатор] с площ от 1221 кв. м., с начин на трайно ползване – за друг вид застрояване, заедно с две сгради с идентификатори [идентификатор] и [идентификатор], собственост на А. Ф. А., както и на нов поземлен имот с [идентификатор] с площ от 1221 кв. м., с начин на трайно ползване – за друг вид застрояване, собственост на В. Б. А. и в заличаване на ПИ с [идентификатор]. Съставът на административния съд приема, че жалбоподателката, съпруга на А., по чието и на А. заявления е издадена заповедта, е уведомена за административния акт чрез съпруга си А. А., на когото заповедта е съобщена на 21.10.2020г. По тези съображения съдебният състав приема, че жалбата е просрочена и с определението, предмет на оспорване, оставя жалбата на Р. А. без разглеждане на основание чл. 159, т. 5 АПК и прекратява производството по делото. Крайният извод на административния съд за оставяне на жалбата на Р. А. против заповед № 18-10028/21.10.2020 г. на началника на СГКК- Благоевград, без разглеждане и прекратяване на производството по делото, е правилен, но по различни от изложените в съдебния акт съображения. Кръгът на заинтересованите лица с право да оспорят актове за изменение на КККР е очертан с разпоредбата на § 1, т. 13 от ДР на ЗКИР и включва собствениците и носители на други вещни права върху недвижимите имоти. Това са лицата, засегнати от изменението, когато са вписани като такива в кадастралния регистър към влязлата в сила кадастрална карта, тъй като съгласно чл. 2, ал. 5 ЗКИР кадастър има действие само по отношение на вписаните лица. В случая жалбоподателката не е вписана в кадастралния регистър като собственик или носител на ограничени вещни права върху имотите или сградите, предмет на одобреното със заповедта изменение на КККР, поради което няма правен интерес от оспорване на административния акт. Нейни права и интереси не са засегнати от заповедта, тъй като на невписаните собственици или носители на ограничени вещни права кадастърът не може да бъде противопоставен. В този смисъл са определение № 612/ 19.01.2016г. по адм. дело № 14569/ 2015г. по описа на ВАС, определение № 15357/ 13.11.2019г. по адм. дело № 12470/ 2019г. по описа на ВАС и др. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за упражняване правото на жалба и отсъствието й прави оспорването недопустимо. Ето защо като подадена от лице без правен интерес жалбата на Р. А. против заповед № 18-10028/21.10.2020 г. на началника на СГКК- Благоевград следва да бъде оставена без разглеждане на основание чл. 159, т. 4 АПК и производството по делото да бъде прекратено. Крайният извод на административния съд е в този смисъл, независимо от изложените съображения, поради което настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на обжалваното определение. Оспореният съдебен акт е правилен като краен резултат и следва да бъде оставен в сила. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,