Определение № 178 от 22.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 284/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Ученически отдих и спорт“ ЕАД /погрешно посочено в титулната част на жалбата като ЕООД, доколкото е установено, че „Ученически отдих и спорт“ ЕООД е прекратено без ликвидация, поради преминаване на цялото му имущество към „Ученически отдих и спорт“ ЕАД при условията на общо правоприемство/, гр.София, чрез старши юрисконсулт Е. Д., против решение № II-111 от 4.03.2020 г., постановено по гр.д. № 1354 по описа за 2019 г. на Окръжен съд-Бургас в частта, с която е отменено решение № 125 от 3.07.2019 г. по гр.д. № 797/2018 г. на Районен съд-Несебър в частта за отхвърляне на евентуалния установителен иск за собственост на основание давностно владение и вместо него е постановено друго за признаване за установено по отношение на „Ученически отдих и спорт“ ЕАД, гр.София и „Пайонир Дивелопмънт“ ООД, гр.София, че А. В. П. и А. Л. П. са собственици на поземлен имот с идентификатор **** с площ 735 кв.м., описан като УПИ ***, кв. 50А по плана на [населено място], [община], целият урегулиран от 734 кв.м., на основание изтекла в полза на ищците придобивна давност с начален момент 25.01.2005 г. Въззивното решение в частта, с която искът е уважен по отношение на „Пайонир Дивелопмънт“ ООД, гр.София не е обжалвано и е влязло в сила. А. В. П. и А. Л. П. са подали, чрез пълномощника си адвокат Т. И., писмен отговор на касационната жалба по реда и в срока по чл.287, ал.1 ГПК, в които оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендират възстановяване на направените разноски. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съд съобрази следното: Въззивният съд е констатирал, че ищците са придобили процесния имот по време на брака им с договор за покупко-продажба по нотариален акт № 64 от 27.01.2005 г., том I, нот.дело № 59/2005 г., като праводателите им Ц. Х. К., Д. Г. К. и Б. Н. Я. са легитимирали правата си с реституция по ЗСПЗЗ с решение № 27-Р от 15.12.1992 г. на ПК-Несебър, договор за доброволна делба от 15.01.1999 г. и извършена сделка, с която Г. Н. Х. е дарила на 22.01.1999 г. на дъщеря си Ц. Х. К. собствената си 1/2 ид.ч. от имота. Формирал е извод, че е налице хипотезата на чл.10б ЗСПЗЗ, поради което не е възстановено правото на собственост, респ. ищците не се легитимират като собственици въз основа на договора за покупко-продажба, поради което е разгледал евентуалния иск за собственост на основание изтекла придобивна давност. Приел е за установено, че с Решение на Министерски съвет на Република България № 1005 от 20.12.2004 г. са обявени имоти-публична държавна собственост, за имоти-частна държавна собственост съгласно Приложение № 1 – под № 162 (приложено по делото), от което е видно, че са включени имоти, находящи се в НДК – Равда, находящи се в [населено място] – [община] – тридесет и две масивни сгради, девет паянтови постройки и земя, с обща площ на имота от 220 дка. С цитираното решение е постановено и да се образува еднолично търговско дружество с ограничена отговорност на базата на недвижимите имоти, заедно с движимите вещи в тях съгласно Приложение № 1. В изпълнение на цитираното решение на МС на РБ е постановен и Учредителен акт на еднолично дружество с ограничена отговорност с държавно участие в капитала „Ученически отдих и спорт“ от 24.01.2005 г., по силата на който Министърът на образованието и науката в качеството си на упражняващ правата на собственост на Държавата като едноличен собственик на капитала е учредил Еднолично дружество с ограничена отговорност с наименование „Ученически отдих и спорт“ ЕООД със седалище гр. София с предмет на дейност – стопанисване и експлоатация на недвижими имоти, отдаване под наем на недвижими имоти, експлоатация на спортни съоръжения, туроператорска и агентска дейност. Капиталът на Дружеството при неговото учредяване е в размер на 22 497 700 лева, който е собственост на Държавата и е формиран на база стойността на апортираните от Държавата недвижими имоти – частна държавна собственост, заедно с движимите вещи в тях, между които под номер 162 са включени имоти, находящи се в НДК – Равда, находящи се в [населено място] – [община] – тридесет и две масивни сгради, девет паянтови постройки и земя, с обща площ на имота от 220 дка. Изрично в учредителния акт е отразено, че всичко, което е придобито от Дружеството е негова собственост и се включва в имуществото му. Това обстоятелство се потвърждава и от представеното по делото Решение № 1 от 27.01.2005 г., постановено по фирмено дело № 14268/2004 г. по описа на Софийски градски съд, по силата на което е регистрирано Еднолично търговско дружество с ограничена отговорност с фирма – „Ученически отдих и спорт“ ЕООД със седалище гр. София, адрес на управление гр. София, район Слатина, бул. Цариградско шосе № 125, бл. 5 и с капитал от 22 957 900 лева. Въз основа на тези факти е направен извод, че към момента на учредяването му „Ученически отдих и спорт“ ЕООД е придобило правото на собственост и по отношение на процесния поземлен имот и от този момент имотът е можел да бъде обект на давностно владение. Съдът е посочил, че събраните по делото гласни доказателства установяват, че имотът е владян от ищците явно, спокойно и необезпокоявано, противопоставяйки своето владение на собственика на имота – „Ученически отдих и спорт“ ЕАД. По делото има данни, че от 2008 г. имотът е бил ограден с телена ограда с бетонни колове /като вещото лице е установило, че оградата съществува и понастоящем по границите на УПИ *** в кв. 50А и се намира извън оградата на почивната база, стопанисвана от „Ученически отдих и спорт“ ЕАД, като между двата имота е предвидена улица, която не е реализирана/ и свидетелите сочат, че са виждали ищеца да го посещава, за да си огледа имота. От показанията се установява, че през 2014 г. – 2015 г. ищецът е предприел действия, свързани със застрояването на имота, като е ангажирал архитект, който да направи оглед, направил е постъпки за водоснабдяването на имота и се е снабдил с виза за проектиране и Разрешение за строеж № 25 от 23.01.2015 г., издадено от Община Несебър на негово име. В тази връзка свидетелските показания, които са ангажирани от ищцовата страна са непротиворечиви и взаимно се допълват, лицата, които са разпитани – Д. Й. – съсед на имота и М. Ф. – също собственик на съседен имот и архитект нямат никаква връзка с ищците, което да доведе до извод за тяхната заинтересованост, поради което и съдът е кредитирал показанията им изцяло, а и тези показания се потвърждават и от представените по делото писмени доказателства – Разрешение за строеж № 25 от 23.01.2015 г., издадено от Община Несебър и предварителен договор от 21.05.2018 г., ведно с доказателствата за плащане на цената по сключения предварителен договор от 01.06.2018 г. и доказателство за сключено Допълнително споразумение от 01.06.2018 г., по силата на което е прекратено действието на сключения предварителен договор. От представените по делото писмени доказателства и от разпитаните свидетелски показания се установява по безспорен начин, че ищецът е проявил явно и необезпокоявано намерение да строи в имота и се снабдил с необходимите за това административни разрешения, а след това като е узнал, че водоснабдяването на имота ще оскъпи самото строителство е решил да се разпореди с имота, като е сключил предварителен Договор за покупко-продажба, приел е плащане по този договор по банков път, но впоследствие – договорът между страните е прекратен по взаимно съгласие – действия, които съдът е счел, че недвусмислено свидетелстват за явно, необезпокоявано и продължително владение на имота. От друга страна – разпитаните свидетели, работещи на трудово правоотношение в ответното дружество не сочат конкретните граници на имота, не познават местоположението на лагера като цяло и изрично посочват, че имат част от лагера, която е работеща и такава, която е неработеща. Съдът е посочил, че при положение, че ищците не биха могли да се легитимират като собственици на имота въз основа на сключеният Договор за покупко-продажба на недвижим имот с Нотариален акт № 64 от 25.01.2005 г. и за да се приеме, че те са придобили имота въз основа на изтекла в тяхна полза придобивна давност, то следва да установят владение по отношение на имота в продължение на пет години, тъй като по делото следва да се приеме, че те имат качеството на добросъвестни владелци по смисъла на чл.70, ал. 1 ЗН. Отчел е, че искът е предявен на 30.07.2018 г. и е приел, че ищците са установили безспорен начин изтекла в тяхна полза придобивна давност, включително и изтекла в тяхна полза придобивна давност и в продължение на десет години с начален момент – датата на придобиване на имота въз основа на сключения договор за покупко-продажба. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК „Ученически отдих и спорт“ ЕАД, гр.София се позовава на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1,т.1 и т.3 ГПК, като поставят следните въпроси: 1) може ли съдът да приеме, че е изтекла придобивна давност в полза на владеещия несобственик, без да обсъди дали сочените владелчески действия са достигнали до знанието на действителния собственик; 2) с какви фактически действия от стана на владелеца, собственикът ще може да узнае, че друго лице владее неговия имот и ще има възможност да предприеме действия по защита на собствеността си; 3) представлява ли инцидентно посещение на имота и извършване на епизодични действия през значително отдалечени във времето периоди непрекъснато владение; 4) нотариалният акт за покупко-продажба, с който владелецът придобива имота от несобственик, прекъсва ли автоматично владението на действителния собственик. 5) с какви действия се отнема владението на действителния собственик; 6) с какви действия/бездействия собственикът изоставя владението върху имота си, така че трети лица да могат да установят фактическа власт върху него с намерението да го придобият в собственост. По въпросите не са констатират сочените основания за допускане на касационно обжалване. Първите два въпроса са свързани с тезата на касатора, че за да бъде уважено позоваването на изтекла придобивна давност, претендиращият несобственик трябва да е демонстрирал по отношение на невладеещия собственик поведение, което сочи, че упражнява собственическите правомощия в пълен обем и това поведение е известно на собственика, като знанието на собственика следва да е доказано по категоричен начин. При липса на знание у собственика, дори и обективирано пред други, владението в определен срок от време, съпроводено с намерението да се свои, не поражда право на собственост за владеещия несобственик. В случая въззивният съд не е установил по какъв ясен и категоричен начин владелческите действия на ищците са достигнали до знанието на „Ученически отдих и спорт“ ЕАД. По тези въпроси въззивното решение не противоречи на практиката на ВКС. Решения № 68 от 2.08.2013 г. по гр.д. № 603/2012 г., I гр.о. и решение № 262 от 1.11.2012 г. по гр.д. № 439/2012 г., II гр.о. /останалите съдебни актове са постановени по реда на ГПК-отм. и не съставляват практика на ВКС съобразно изясняването на това понятие в т.2 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по гр.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС/, на които се позовава касаторът, не дават тълкуване в сочения от касатора смисъл, а именно, че е необходимо да се докаже, че собственикът е знаел за осъществяваните владелчески действия. Тълкуването по първото решение е, че владелецът следва да извършва явни действия по стопанисването на имота /да си служи с вещта, а ако се касае за недвижим имот да осъществява физическо присъствие в него, да го посещава/, тъй като само при такива фактически действия собственикът ще може да узнае, че друго лице владее неговия имот и ще има възможност да предприеме действия по защита на собствеността си, а по второто решение – че при наличието на спор съдът следва да постави на страните въпроси чрез какви действия е упражнявана фактическата власт и да формира изводи дали извършените действия по упражняване на фактическа власт са разкривали намерението за своене по начин, то да може да стане достояние на заинтересованите лица, като отчита предназначението на имота и конкретните твърдения за действията чрез които е осъществявана фактическата власт, т.е. дали последните имат постоянен или сезонен характер. Това тълкуване е свързано с изискването владението да бъде явно, а този признак на упражняваната фактическа власт е налице, когато същата се упражнява по начин, че всеки който има интерес, включително и собственика, да може да научи, т.е. да не се упражнява по скрит начин. Самата теза на касатора, че е необходимо собственикът да е узнал за осъществяваните владелчески действия, се основава на смесване на понятията скрито владение, при което трети лица не могат да узнаят за осъществяваната фактическа власт или за намерението, с което тя се осъществява/ и явно владение, при което третите лица могат да узнаят за нея, като без значение е дали в действителност са проявили заинтересованост и са узнали. В случая въззивният съд е приел, че владението е явно, като ищците са оградили имота /с което са преустановили достъпа до него на всички трети лица, включително и на собственика/, а отчитането на правните действия /намерение да се застрои имота и свързаното с него снабдяване с административни разрешения, както и намерение за разпореждане с имота/ е извършено от съда за мотивиране признака несъмненост на владението, поради което по първите два въпроса не е налице противоречие с практиката на ВКС. Третият въпрос е свързан с тезата на касатора, че при установените от свидетелите епизодични посещения в имота, не може да се приеме, че владението е било непрекъснато. Решения № 68 от 2.08.2013 г. по гр.д. № 603/2012 г., I гр.о. обаче не дава тълкуване в този смисъл. В него е посочено, че владелецът трябва да осъществява владението непрекъснато, ако бъде прекъснато за повече от шест месеца, последиците му се изгубват и то трябва да започне отново - чл.81 ЗС, като в чл.83 ЗС е установена оборимата презумция, че който докаже, че е владял в различни времена, предполага се, че е владял и в промеждутъка. За да е налице владение в различни времена обаче, е необходимо фактическата власт да е постоянна, не е достатъчно владелцът да извършва еднократни въздействия върху вещта - инцидентно посещаване на имота или извършване на отделни епизодични действия през значително отдалечени във времето периоди. Следователно тълкуването, на което се позовава касаторът е относимо не към признака на владението непрекъснатост /за който е относима презумпцията на чл.83 ЗС/, а към изискването владението да е постоянно. В практиката на ВКС /например решение № 503/2.05.2012 г. по гр.д. № 873/2011 г., I г.о./ е изяснено, че за да е постоянно владението, не е необходимо непрекъснато да се осъществява фактическо въздействие в имота като облагородяване, обработване и др., фактическата власт може да се упражнява и чрез периодични посещения в имота, ако те сочат на намерение за своене на имота и не са прекъсвани от действията на трети лица. Доколкото по делото липсват данни след сключването на договора за покупко-продажба и ограждане на имота от ищците, трети лица, включително и ответното дружество, да са осъществявали въздействия спрямо имота, то изводите на въззивния съд по третия въпрос са в съответствие с практиката на ВКС. По четвъртият въпрос касаторът поддържа противоречие на изводите на въззивния съд с тълкуването по решение № 216 от 28.10.2016 г. по гр.д. № 2182/2016 г., I гр.о., като поддържа, че правните действия, извън изброените в чл.116 ЗЗД, не могат да смутят владението на действителния собственик. Тълкуването по посоченото решение на ВКС е по въпроса за правното значение на предявените искове от собственика срещу владелеца на един недвижим имот и дали придобивната давност може да бъде прекъсната с иск на собственика, насочен срещу лицето, чрез което се упражнява владението на имота, т.е. срещу държателя. То касае преценка кои действия на собственика прекъсват придобивната давност на владелеца и е изцяло неотносимо в настоящия случай, доколкото по делото не се твърди владението на ищците да е прекъснато с действия на ответното дружество, попадащи в хипотезата на чл.116 ЗЗД. Самата теза на касатора, че правни действия на трети лица не могат да смутят владението на собственика, не отчита фактите по делото, а именно, че фактическата власт се упражнява от ищците, като е отнета от ищеца не с правни действия, а с ограждането на имота, чрез което е преустановен достъпа му до него. Доколкото с тази теза е свързан и петия от поставените въпроси, то по него също не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Шестият въпрос е обоснован с виждането, че по делото не е доказано, дружеството да е загубило владението върху имота, нито това владение да е било отнето против волята на законните му представители, нито дружеството да е изоставило доброволно владението, за да имат възможност ищците да започнат да упражняват власт върху имота, не е имало фактическо поведение, което недвусмислено да отича правото на дружеството и то да е достигнало до знанието на представителния му орган, като фактът, че някой от ищците е наглеждал инцидентно имота, не означава, че дружеството го е изоставило и че владението е било упражнявано изключително от ищците, още по-малко означава, че ответникът е изгубил фактическата власт върху имота. Посочената обосновка не отчита установения по делото факт, че към 2008 г. имотът вече е бил ограден от ищците, като именно ограждането на имота съставлява действието, чрез което явно е отнета фактическата власт на дружеството, а съответно и шестият въпрос, като неотносим към фактите по делото, не може да обоснове допускане на касационно обжалване. При този изход на производството по чл.288 ГПК „Ученически отдих и спорт“ ЕАД, гр.София следва да възстанови на А. В. П. и А. Л. П. направените по повод касационната жалба разноски в размер на 1500.00 лв., представляващи заплатено възнаграждение на адвокат Т. И.. С оглед изложеното, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение