Решение № 4234 от 17.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1015/2026 г.

Министерството на вътрешните работи е подало касационна жалба срещу решение №8612/18.12.2025г. по адм. дело №607/2025 г. по описа на Административния съд-Хасково в частта, в която е осъдено да заплати на Т. Г. Т., [ЕГН], от гр.Свиленград сумата от 4428.58 лева (четири хиляди четиристотин двадесет и осем лева и петдесет и осем стотинки), представляваща обезщетение за претърпени в периода от 23.06.2023г. до 23.06.2024г. имуществени вреди от незаконосъобразна Заповед № 8121К-5904/22.06.2023г., издадена от Министъра на вътрешните работи, отменена с влязло в законна сила Решение №1043 от 21.12.2023г. по адм. д. №832/2023г. по описа на АдмС-Хасково, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба - 14.03.2025г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за претърпени в периода от 23.06.2023г. до 23.06.2024г. неимуществени вреди от незаконосъобразна Заповед № 8121К-5904/22.06.2023г., издадена от Министъра на вътрешните работи, отменена с влязло в законна сила Решение №1043 от 21.12.2023г. по адм. д. №832/2023г. по описа на АмС-Хасково, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба - 14.03.2025г. до окончателното й изплащане,като е отхвърлен предявения иск за неимуществени вреди срещу Министерство на вътрешните работи на Република България за разликата над 1000 лева, до пълния предявен размер от 8000, като недоказан.Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се отхвърлят исковете в съответната част. Ответникът Т. Г. Т. е поискал отхвърлянето на касационната жалба и присъждане на разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура е дал заключение, че касационната жалба е основателна,като решението е неправилно и необосновано. Върховният административен съд, като провери правилността на решението в обжалваната част с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Административният съд е установил, че Т. Г. Т. заемал длъжността Началник група „Оперативно-издирвателна дейност” в ГПУ – Свиленград към РДГП – Елхово при ГДГП – София. Няма спор между страните по делото, а и от приложените към настоящото и приключили адм. дело №832/2023г. на АдмС-Хасково и адм.дело №926/2024г. на ВАС, се установява, че на 22.06.2023г. Министърът на вътрешните работи е издал Заповед № 8121К-5904/22.06.2023г., с която ищецът Т. Г. Т. – Началник група „Оперативно-издирвателна дейност“ в ГПУ – Свиленград към РДГП – Елхово, при ГДГП – МВР, е бил временно преназначен на длъжност Началник на група „Оперативно противодействие“ от сектор „Оперативно-издирвателна дейност“ към РДГП – Елхово при ГДГП – МВР, за срок от една година.Заповед № 8121К-5904/22.06.2023г. е била оспорена пред АдмС – Хасково, който с Решение №1043 от 21.12.2023г. по адм. д. №832/2023г. я отменил.Решение №1043 от 21.12.2023г. на АдмС – Хасково е било обжалвано пред Върховния административен съд, който с окончателно Решение №9227 от 25.07.2024 г. по адм. д. 926/2024г. го е оставил в сила.Към искова молба ищецът е приложил препис от Свидетелство за регистрация част II №[номер] за лек автомобил „Ауди А6“ с рег.№ [рег. номер], с дизелов двигател, от което става ясно, че негов собственик е Р. И. Г.. Представени са и фискални бонове за заплатено дизелово гориво и за авто консумативи, вкл. винетка – от дати в процесния период.В хода на съдебното производство от страна на ответника са представени:Писмо на Директор на РДГП – Елхово с №УРИ 4070р-9735 от 30.05.2025г. – с данни за ползван от ищеца платен годишен отпуск през 2023г. и 2024г.;Справка за въведени болнични листи и вид обезщетение за временна неработоспособност в периода от 01.05.2023г. до 30.06.2024г., с №УРИ 4070р-9669 от 29.05.2025г. на главен счетоводител и Директор РДГП – Елхово.По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Р. И. Г. и И. И. Р. от които се установява,че ищецът е пътувал ежедневно от гр.Свиленград до гр. Елхово и обратно именно с лек автомобил собственост на св. Г., с която съжителстват на съпружески начала. В тази връзка съдът е приел, че заплащането на суми за гориво за лек автомобил „Ауди А6 с рег. № [рег. номер], който ищецът е използвал за дните на осъществените пътувания по маршрута гр.Свиленград – гр.Елхово и обратно в началото и в края на работната смяна и използваните консумативи за това МПС – за който разходи представя разходооправдателни документи, представляват разходи, извършени от ищеца в пряка причинна връзка с отменената заповед за преназначаване.Извършването на тези разходи съдът намира за безспорно доказан по делото факт, предвид показанията на свидетелите по делото Г. и Р. и приетото без оспорване от страните заключение по ССчЕ за сумата от 4428.58 лева, която се явява претърпяни имуществени вреди за периода от 23.06.2023г. до 23.06.2024г. От събраните гласни доказателства се установява, че незаконосъобразното преназначаване на ищеца на работно място, различно от постоянното му местоживеене, където остава да живее семейството му и в отдалечено населено място, му е причинило неблагоприятни последици върху психическото състояние. От показанията на разпитаните по делото свидетели, които са непротиворечиви и последователни, и съдът ги кредитира с доверие се установява, че ищецът е преживял психически страдания от това, че е преназначен в гр.Елхово. На неблагоприятното емоционалното състояние на ищеца се отразило както принудително наложилата се отдалеченост от семейството му, така и слуховете, които са се разпространявали в града в който е живеел относно причините за това преназначаване. Свидетелите Г. и Р. еднопосочно описват промяна у ищеца за периода на неговото пребиваване на работа в гр.Елхово, като посочват, че същият е бил много притеснен, затворен в себе си, свит, без време за внимание за децата и семейството, напрегнат, нежелаещ да излиза на обществени места, без желание да общува. Бил с намерение да напусне системата на МВР поради съществувалите фактически обстоятелства, свързани с работата, като се наложило да търси друга работа – охрана в казино. От правна страна административният съд приел, че исковете са основателни. Законът за Министерството на вътрешните работи не предвиждал специален ред за обезщетяване на вреди от незаконосъобразен административен акт, поради което обезщетението можело да се претендира на основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ. Според направената от първоинстанционния съд преценка по делото били установени предпоставките на отговорността на държавата по чл.1, ал.1 ЗОДОВ. Засягащият интересите на ищеца административен акт бил отменен като незаконосъобразен. Вследствие на издадената заповед на министъра на вътрешните работи Т. Г. Т. понесъл имуществени и неимуществени вреди, тъй като направил разходи за пътуване и имал отрицателни психически и емоционални преживявания. С оглед събраните по делото доказателства административният съд присъдил на ищеца обезщетение за имуществени вреди в размер на 4428.58 лева и 1000 лева неимуществени вреди и отхвърлил иска за разликата над уважения до пълния предявен размер от 8000 лева. Касационната инстанция намира, че решението е частично неправилно поради допуснатото от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон. Съдът не е имал основание да приложи разпоредбата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ по отношение на лице, държавен служител, във връзка с отношения, свързани с изпълнението на държавна служба, касателно имуществените вреди. Отговорността на държавата/общините по чл.1, ал.1 ЗОДОВ се носи спрямо граждани или организации или спрямо лицата, които встъпват в отношения с държавата/общините при и по повод отправени от тях искания за съдействие. Държавните служители са част от администрацията на държавата, посредством която тя изпълнява дейности и услуги в полза на граждани и организации. Ако извършваната от държавните служители дейност е незаконна, държавата е длъжна да обезщети засегнатите от нея граждани или организации. Съгласно чл. 7 от Конституцията на Република България държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица. С оглед правното положение на държавните служители, които подпомагат дейността на органите на изпълнителната власт, те не могат да бъдат обезщетявани при условия и ред, каквито се прилагат за лицата извън структурите на държавния апарат, при което да са едновременно и субект на отговорността по чл.1, ал.1 ЗОДОВ, и ползващи се от нея. Статутът на държавните служители се урежда от специални закони, които намират приложение при решаването на спорове, свързани със съдържанието на служебните правоотношения. В случая е разгледан спор между орган по назначаването и държавен служител, като е приложена правна норма, която не регулира служебни правоотношения. Отмяната на заповедта за временното преназначаване на ищеца на друга длъжност не предполага обезщетяването му за имуществени вреди, ако такива обезщетения не се предвиждат от специалния закон, който урежда държавната служба в Министерството на вътрешните работи. Съгласно чл.236 от Закона за Министерството на вътрешните работи при преместване на работа в други населени места за срок, по-дълъг от 6 месеца, на държавния служител се изплаща еднократно обезщетение в размер 50 на сто от брутното месечно възнаграждение за длъжността в новото населено място. В случаите по ал. 1, когато съпругът/съпругата и децата на служителя се преместят в същото населено място, на всеки от тях се изплаща еднократно обезщетение в размер 25 на сто от брутното месечно възнаграждение за длъжността на служителя по ал. 1 в новото населено място. Транспортните разходи при преместването са за сметка на Министерството на вътрешните работи. Не е предвидено обезщетение за имуществени вреди, ако заповедта за преместване на служителя в друго населено място бъде отменена като незаконосъобразна. Поради това съдът не е имал основание да присъди на ищеца в качеството му на страна по съществуващо служебно правоотношение обезщетение за имуществени вреди независимо от отмяната на заповедта на министъра на вътрешните работи, който е другата страна в правоотношението. С оглед на изложеното, следва да бъде отменено решението в частта му, в която Министерството на вътрешните работи е осъдено да заплати на Т. Г. Т. сумата от 4428.58 лева, представляваща обезщетение за претърпени в периода от 23.06.2023г. до 23.06.2024г. имуществени вреди от незаконосъобразна Заповед № 8121К-5904/22.06.2023г., издадена от Министъра на вътрешните работи, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба - 14.03.2025г. до окончателното й изплащане и вместо него исковете в тази им част да бъдат отхвърлени. По отношение на неимуществените вреди, проявленията на които се изразяват в негативни емоционални преживявания в резултат на незаконосъобразната Заповед № 8121К-5904/22.06.2023г., а именно: неизмерими душевни болки и психически страдания с траен ефект (които давали отражение и до този момент, и слагали отпечатък върху целия живот до момента, и за в бъдеще); промяна на душевния мир, в начина на живот и в семейната и приятелската среда; промяна на доверието на хората към ищеца, в доброто му име и уважението към него; стрес, притеснения и потиснатост; затваряне в себе си; промяна в отношението към него на много близки хора; депресия; усещане за несигурност за бъдещето, съдът изцяло споделя доводите на административния съд.От събраните гласни доказателства се установява, че незаконосъобразното преназначаване на ищеца на работно място, различно от постоянното му местоживеене, където остава да живее семейството му и в отдалечено населено място, е причинило неблагоприятни последици върху психическото му състояние. От показанията на разпитаните по делото свидетели, които са непротиворечиви и последователни, и съдът ги кредитира с доверие се установява, че ищецът е преживял психически страдания от това, че е преназначен в гр.Елхово. На неблагоприятното емоционалното състояние на ищеца се отразило както принудително наложилата се отдалеченост от семейството му, така и слуховете, които са се разпространявали в града в който е живеел, относно причините за това преназначаване. Свидетелите Г. и Р. еднопосочно описват промяна у ищеца за периода на неговото пребиваване на работа в гр.Елхово, като посочват, че същият е бил много притеснен, затворен в себе си, свит, без време за внимание за децата и семейството, напрегнат, нежелаещ да излиза на обществени места, без желание да общува. Бил с намерение да напусне системата на МВР поради съществувалите фактически обстоятелства, свързани в работата, като се наложило да търси друга работа – охрана в казино. Правилно съдът е преценил,че е налице причинно-следствена връзка между изложените неимуществени вреди и отменената като незаконосъобразна заповед за преназначаване, тъй като именно в резултат на изпълнение на същата преназначеното лице претърпява тези неблагоприятни последици от неимуществен характер, както и че същите са търпени за периода от 23.06.2023г. до 23.06.2024г., за времето на действие на заповедта за временното му преназначаване на длъжност в гр. Елхово. След този момент от показанията на разпитаните по делото свидетели не се установява от посочения административен акт ищеца да е търпял негативен ефект. Правилно е преценено макар времетраенето на преназначаването на ищеца макар да е било за срок от 1 година, на практика за този период ищецът е положил общо 131 смени, т.е. е полагал работни смени за период по-малък от половин календарна година. Гр. Свиленград и гр.Елхово не са на голямо разстояние един от друг – на около 75 км. Преминаването на това разстояние с автомобил в едната посока е около 1ч. и 30м. Несъмнено тези ежедневни пътувания и самото преместване се отразява върху нормалния ритъм на живота и ежедневието на ищеца и семейството му. Безспорно и вътрешния мир и спокойствие на лицето са били засегнати, но административния съд обосновано е констатирал, че засягането не е в твърде голяма степен. Не се установява и самото преместване да е имало някаква форма на дисциплинарно наказание, не се доказва негативно отношение към ищеца от колегите на ищеца на новата длъжност в гр.Елхово, като по делото не са събрани доказателства ищецът да е бил подложен на системно психическо напрежение на работно си място в гр.Елхово, нито са налице данни да е полагал системно труд извън установеното работно време, не се установява и да е бил поставян в нетипични и неприемливи условия при изпълнение на служебните си задължения в гр.Елхово. Също така, през всеки един от работните дни ищецът е имал възможност да общува със семейството си в гр.Свиленград, т.е. не е бил лишен от семейната среда в степента, описвана в исковата молба. Предвид изложеното касационната инстанция счита,че интензитета на установените по делото негативни изживявания на ищеца, правилно и справедливо са овъзмездени с присъденото обезщетение в размер на 1000 лева. С оглед на изложеното решението, следва да бъде оставено в сила в частта му за присъждане на сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за претърпени в периода от 23.06.2023г. до 23.06.2024г. неимуществени вреди от незаконосъобразна Заповед № 8121К-5904/22.06.2023г., издадена от Министъра на вътрешните работи. ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба - 14.03.2025г. до окончателното й изплащане и присъдените разноски. С оглед частичната отмяна на съдебното решение на Министерство на вътрешните работи гр.София,ул.“6-ти септември“№29 следва да бъдат присъдени разноски за отхвърления иск за имуществени вреди в размер на ю.в. в размер на 102.26 евро лева По изложените съображения и на основание чл.222, ал.1 АПК Върховният административен съд