Определение № 4874 от 13.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11725/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на М. Р. Г., против Определение № 22290 от 05.11.2024 г., постановено по адм. д. № 8316/2024 г. по описа на Административен съд София – град. В частната жалба се твърди, че определението е неправилно, постановено в разрез с материалните и процесуални норми. Съдът подходил формално, без анализ на фактическата обстановка и не отчел обстоятелството, че нито една преписка не е приключена в едномесечен срок. Действията на служителите на общината били незаконосъобразни. Иска се отмяна на оспореното определение. Претендира се присъждане на разноски. Ответникът по частната жалба – кмет на Район „Слатина“ - Столична община дава становище за неоснователност на жалбата. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на М. Р. Г., срещу мълчалив отказ на кмета на р-н Слатина, Столична община за произнасяне по преписка № РСЛ24-ГР94-2241/2021г. и РСЛ21-ГР-2406/2024г. С оспореното определение жалбата е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено. За да се произнесе, съдът е приел, че административният орган няма задължение за произнасяне по преписка № РСЛ24-ГР94-2241/2021г. и РСЛ21-ГР-2406/2024г. доколкото същите не са приключили и липсва годен за оспорване административен акт. Продажбата на общински жилища на наематели представлявала сложен фактически състав, включваш няколко самостоятелни етапа – подаване на заявление за закупуване на общинско жилище, разглеждането му от назначена от кмета на района комисия, предложение за продажба от кмета на района до кмета на Столична община, внасяне на доклад в Столичен общински съвет за определяне жилищата за продажба, решение от този орган и извършване на продажба на жилища на техните наематели след решение на СОС със заповед и договор. По отношение на конкретното искане били извършени действия от страна на назначената от кмета на района комисия, която към момента осъществявала действия по попълване на преписката с нужната информация. При тези данни е прието, че липсва задължение за административния орган за произнасяне с нарочен акт по отправеното към него искане за закупуване на общинския имот, ползван от молителката под наем, а от там и мълчалив отказ по смисъла на чл. 58 ал. 1 от АПК. Налице били основания по чл. 158 т. 1 от АПК за оставяне на жалбата без разглеждане и прекратяване на производството. Частната жалба е подадена от участник в първоинстанционното производство, срещу подлежащ на оспорване, неблагоприятен за него акт и в сроковете по АПК, поради което е процесуално допустима. По същество е неоснователна. Съдът правилно и обосновано е приел, че в конкретното производство не е налице годен за оспорване административен акт – мълчалив отказ по смисъла на чл. 58 ал. 1 от АПК. Кметът на общината следва да издаде заповед, в която да се индивидуализират жилището, купувачът, дължимата цена и други плащания едва след като Общинският съвет вземе решения за продажба на жилището и за определяне на неговата цена. В правомощията на СОС е да реши, дали да продаде общинско жилище, като при направено предложение по чл.40, ал.2 от приложимата наредба липсва задължение за приемане на такова, въз основа на решение на комисията, назначена от кмета на района по реда на чл. 40, ал. 1 от наредбата. Поради липсата на задължение за приемане на такова решение, отказ за неговото постановяване не представлява индивидуален административен акт. Съдът правилно е приел, че при липса на изпълнение на предвидения в глава VI от Наредбата сложен фактически състав, а именно положително становище от комисията по чл. 40 от Наредбата, а след надлежно сезиране и решение на СОС за продажба на процесния имот, липсва задължение за кмета на съответния район да издаде съответен административен акт. Според чл. 58 ал.1 от АПК непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ да се издаде акт, но едно от условията да е налице такъв, е необходимо да е възникнало задължение на административния орган да се произнесе по посочения от жалбоподателката въпрос. По подаденото от Г. до кмета на общината заявление не е възникнало задължение за произнасяне, тъй като липсва становище на назначената от него комисия и решение на Столичен общински съвет. Дали Г. отговаря на изискванията за закупуване на общинско жилище и наличието на други преписки от същото естество в Район „Слатина – СО са въпроси извън предмета на настоящото производство и не следва да се обсъждат. При така установеното от фактическа и правна страна, първоинстанционният съдебен състав правилно е приел, че е налице хипотезата на чл. 159 т. 1 от АПК, т.е. липсва годен за оспорване акт и образуваното пред него производство следва да се прекрати. Предвид изхода на спора, с оглед своевременно поискани разноски с депозираното на 06.12.2024 г. писмено становище на административния орган и на основание чл.143, ал.3 от АПК, частната жалбоподателка следва да бъде осъдена да заплати на ответната страна сторените по делото разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100 лв. Искането на касационната жалбоподателка за присъждане на разноски е неоснователна. Предвид описаното и на основание чл. 221 ал. 2, предл. първо във вр. с чл. 236 от АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение