Определение № 72 от 01.02.2012 г. на ВКС по т. д. № 42/2012 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК във вр. с чл.396, ал.2, изр.3 ГПК. С частна касационна жалба „Билфингер Б.” ЕД /Bilfinger B. SE/ - търговско дружество със седалище в Германия, е обжалвало определение № 1418 от 02.08.2011 г., постановено по ч. гр. д. № 2519/2011 г. на Софийски апелативен съд, 8 състав. Частната касационна жалба е насочена срещу частта от определението, с която след частична отмяна на определение от 27.06.2011 г. по гр. д. № 8413/2011 г. на Софийски градски съд въззивният съд е допуснал обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 684 500.61 лв., който ще бъде предявен от [фирма] против „Билфингер Б.” - Германия, Клон България, чрез налагане на запор върху банкови сметки на ответника при условията на парична гаранция в размер на 20 000 лв. Първоначално по жалбата е образувано ч. т. д. № 783/2011 г. по описа на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение. Производството по това дело е прекратено с определение № 885 от 08.11.2011 г., след като е констатирано наличие на очевидна фактическа грешка в обжалваното определение и делото е върнато на Софийски апелативен съд за нейното поправяне. С определение № 2263 от 06.12.2011 г. Софийски апелативен съд е поправил допуснатата грешка и с оглед дадените указания е върнал делото на ВКС за разглеждане на частната касационна жалба. Междувременно, след постановяване на определението за поправка, Софийски апелативен съд е бил сезиран с молба от ответника в обезпечителното производство „Билфингер Б.” ЕД /Bilfinger B. SE/, с която е поискана отмяна на допуснатото обезпечение на основание чл.390, ал.3 ГПК. Въззивният съд е приел молбата за основателна и с определение № 2349 от 19.12.2011 г. е отменил на основание чл.390, ал.3 ГПК обезпечението, допуснато с определение № 1418 от 02.08.2011 г. Определението за отмяна е връчено на страните и тъй като не е обжалвано в предвидения за целта едноседмичен срок, е влязло в сила на 12.01.2012 г. При така изложените обстоятелства настоящият състав намира, че частната касационна жалба следва да се остави без разглеждане, а образуваното във връзка с нея производство да се прекрати. Постановената от въззивния съд отмяна на обезпечението при предпоставките на чл.390, ал.3 ГПК лишава частната жалба от предмет и обуславя недопустимост на инициираното с нея производство по чл.274, ал.3 ГПК. Предвид изложеното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,