Решение № 8219 от 21.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3390/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) срещу Решение № 10976 от 09.12.2025 г. на Административен съд (АС) – Бургас по адм. дело №1296/2025 г.

С обжалваното решение е отменено Уведомително писмо, изх.№ 02-020-2600/3913 от 01.06.2025 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по интервенциите, обвързани с площ за кампания 2023 (Уведомително писмо № 02-020-2600/3913 от 01.06.2025 г., УП) на изпълнителния директор на Държавен фонд земеделие (ДФЗ), В ЧАСТТА с която на „Крушево“ АД е отказано изцяло оторизиране и плащане по интервенция „Екосхема за намаляване използването на пестициди“ (Еко-НИП) за сума в размер на 197 326,31 лв.; преписката е върната на изпълнителния директор на ДФЗ за ново произнасяне по заявление на „Крушево“ АД, УИН 02/070723/68434 за кампания 2023 г. в отменената част на акта и ДФЗ е осъден да заплати разноски по делото.

Касационният жалбоподател - изпълнителният директор на ДФЗ обжалва решението като неправилно – постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необосновано – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Твърди, че неправилно съдът приема, че с уведомителното писмо административният орган е следвало да санкционира единствено обработваемите площи, върху които са използвани продуктите за растителна защита „ПИКТОР СК“ и „КЛЕРАНДА+ДЕШ“, както и че не е била извършена проверка на дневника за проведените растителнозащитни мероприятия.

Сочи, че действително разпоредбата на чл. 88, т. 7 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. за условията и реда за прилагане на интервенциите под формата на директни плащания, включени в Стратегическия план, за проверките, намаления на плащанията и реда за налагане на административни санкции (Наредба № 3/10.03.2023 г., Наредбата) предвижда намаляване или отказ на плащане и налагане на административни санкции, когато кандидатът не отговаря или не е спазил изискванията, определени в глава втора на наредбата. Поддържа, че не е спорно по делото, че в Таблица 19.2, колона 7 „Подходящо за Практика 1“ е предвидено, че при наличие на един или повече записи с отговор „Не“ стопанството на кандидата става недопустимо за подпомагане. Твърди, че именно такъв отговор е отбелязан за продуктите „ПИКТОР СК“ и „КЛЕРАНДА+ДЕШ“, които са от първа професионална категория за употреба, поради което административният орган законосъобразно е приел, че следва да постанови отказ и да оторизира нулево плащане по интервенцията.

Излага, че използването на посочените продукти не се оспорва и от самия кандидат, като същото се установява от представените фактури за закупуването им. Поддържа, че съгласно § 3, т. 2 от ПЗР на Наредба № 4 от 30.03.2023 г. за условията и реда за подаване на заявления за подпомагане по интервенции за подпомагане на площ и за животни (Наредба № 4) професионалната категория на продуктите за растителна защита се проверява към последния ден на срока по чл. 12, ал. 1 от същата наредба, а именно към 21.07.2023 г., поради което именно към този момент правилно е извършена преценката относно категорията на използваните препарати.

Позовава се на чл. 31 от Регламент (ЕС) 2021/2115 на Европейския парламент и на Съвета от 2 декември 2021 година за установяване на правила за подпомагане за стратегическите планове, които трябва да бъдат изготвени от държавите членки по линия на общата селскостопанска политика (стратегически планове по ОСП) и финансирани от Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), и за отмяна на регламенти (ЕС) № 1305/2013 и (ЕС) № 1307/2013 (Регламент (ЕС) 2021/2115), според който подпомагането по екосхемите представлява годишно плащане за всички хектари, отговарящи на условията за подпомагане и обхванати от поетите задължения, както и на чл. 87, т. 2 и т. 3 и чл. 88, т. 7 от Наредба № 3/2023 г., които предвиждат постановяване на пълен отказ на подпомагането, когато стопанството не отговаря на критериите за допустимост или кандидатът не прилага земеделските практики и не изпълнява ангажиментите, свързани с условията за предоставяне на подпомагането.

Поддържа, че условията за предоставяне на подпомагането по Еко-НИП са изчерпателно уредени в чл. 41 от Наредба № 3/2023 г., като за допустими се считат само площи, при които не се използват тотални хербициди, включително съдържащи глифозат, както и продукти за растителна защита от първа професионална категория за употреба, респективно при втората практика – освен спазването на тази забрана, се използват и феромонови уловки, биологични агенти или продукти на основата на микроорганизми. Според касатора нарушението има абсолютен характер, тъй като всяко използване на продукт за растителна защита от първа професионална категория, независимо върху каква площ е приложен, води до недопустимост на подпомагането. Намира, че употребата в нормативната уредба на израза „заявените площи“ като обща категория, а не на отделни парцели, изключва възможността за частично признаване на подпомагането.

Касаторът поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е тълкувал и приложил разпоредбите на Регламент (ЕС) 2021/2115, Регламент (ЕС) 2021/2116, Делегиран регламент (ЕС) 2022/126 и Наредба № 3/10.03.2023 г., уреждащи условията за предоставяне на подпомагане по екосхемите.

Намира, че от разпоредбите на Регламент (ЕС) 2021/2115 следва разграничение между интервенциите, основани на площ, и екосхемите. Поддържа, че докато при основното подпомагане на доходите допустимостта се определя въз основа на конкретна площ, при екосхемите подпомагането е обусловено от изпълнението на доброволно поетите земеделски практики. Поради това счита, че при неизпълнение на условията по екосхемата не възниква задължение за административния орган да определя отделни допустими площи, за които да изплати частично подпомагане.

Касаторът счита, че условието за допустимост по Еко-НИП се отнася до стопанството като цяло. Позовава се на разясненията към Таблица 19.2, колона 7 от уведомителното писмо, според които при наличие на един или повече записи с отговор „Не“ в колона „Подходящо за Практика 1“ цялото стопанство става недопустимо за подпомагане. Поддържа, че този подход съответства на целта на екосхемата да насърчава устойчиви земеделски практики и да гарантира, че в стопанството не се използват продукти за растителна защита с неблагоприятно въздействие върху околната среда.

Според касатора първоинстанционният съд неправилно се е ограничил до извода, че недопустими за подпомагане са само площите, върху които са използвани процесните продукти за растителна защита, без да анализира същността, условията и начина на прилагане на екосхемата.

Излага, че правото на подпомагане възниква само за земеделски стопани, които прилагат земеделските практики по чл. 41, ал. 1, т. 1 и/или т. 2 от Наредба № 3/2023 г. и отразяват всички операции по прилагане на продукти за растителна защита в дневниците за проведените растителнозащитни мероприятия. Счита обаче, че проверката на второто кумулативно условие – редовното водене на дневника – е относима само ако предварително е установено изпълнение на първото условие, а именно спазване на забраната за използване на продукти за растителна защита от първа професионална категория и тотални хербициди. Поддържа, че когато още от представените фактури се установява неспазването на тази забрана, проверката на дневника е лишена от правно значение за признаването на правото на подпомагане. Посочва, че в случая самият жалбоподател признава използването на продукти за растителна защита върху площи, заявени по Еко-НИП, като този факт се установява както от заявлението за подпомагане, така и от представените по делото справки от ИСАК, от които е видно, че едни и същи парцели са заявени по различните схеми за подпомагане.

Според касатора съдът не е съобразил и че административният орган не е длъжен да определя допустима за подпомагане част от заявените площи, тъй като при екосхемите подпомагането не е обвързано единствено с площта, а с изпълнението на доброволно поетите екологични ангажименти. В тази връзка поддържа, че кандидатът е имал възможност да заяви само онази част от стопанството, за която изпълнява условията по схемата, както и че не е било ограничено правото му по чл. 61 от Наредба № 3/2023 г. да участва в административното производство.

В подкрепа на изложеното се позовава на практика на административните съдилища, която според него възприема същото тълкуване на приложимите разпоредби.

Излага доводи за неправилно определен размер на присъдените разноски с оглед своевременно направеното възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Моли обжалваното решение да се отмени, а ако същото се потвърди, да се намали размерът на присъдените разноски. Претендира разноски за две съдебни инстанции. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.

Ответникът – „Крушево“ АД оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Оспорва възражението за прекомерност направено от касатора относно присъдените в негова полза разноски. Претендира разноски съгласно представен списък.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, Седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното решение, с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.

От представените в първоинстанционното производство доказателства се установява следното:

На 15.06.2023 г. „Крушево“ АД, е подало Заявление за подпомагане с УИН 02/070723/68434 за кампания 2023 г. по няколко интервенции за подпомагане, между които и Еко – НИП – Практика 1.

Във връзка със заявеното участие по Еко-НИП “Крушево“ АД е попълнило декларация по образец за предоставени разходооправдателни документи за закупените продукти за растителна защита по Еко-НИП за Практика 1 (пестициди по т. 1 и т. 2) съгласно чл. 41, ал. 2, т. 1 и чл. 46, ал. 1 от Наредба № 3 като е декларирало, че не е използвало продукти за растителна защита на заявените площи за подпомагане по тази интервенция за Практика 1. С подписването на декларацията „Крушево“ АД е потвърдило, че приема правилата и е запознато с изискванията на интервенциите, за които кандидатства.

Към декларацията са приложени фактури, от които е видно, че “Крушево“ АД с Фактура № 11741/10.10.2022 г. е закупило процесния препарат „КЛЕРАНДА+ДЕШ“ в количество от 126 бр., а препаратът ПИКТОР е закупен с Фактура № 11986/16.03.2023 г. в количество от 100 литра.

Представен е дневник за проведените растителнозащитни мероприятия и торене, в който се съдържа информация за третирането на площите с препарати за растителна защита. Според отразеното в него на Поле № 40230.51,52,53,54 с култура Рапица и засята площ от 1167 дка, Поле № 40230.55,59,60 с култура Рапица и засята площ 668 дка, Поле № 40230.42,43 с култура Рапица и засята площ 733 дка и на Поле № 02765.35 с култура Рапица и засята площ 224 дка са били използвани препаратите „ПИКТОР СК“ и „КЛЕРАНДА+ДЕШ“.

Със Заповед № РД 11-1856/07.08.2023 г. на изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ), е изменено Разрешение № 01130 – ПРЗ Издание“ 6/05.01.2018 г. на изпълнителния директор на БАБХ за пускане на пазара и употребата на ПРЗ КЛЕРАНДА+ДЕШ, съдържащ активните вещества метазахлор 375 г/л и имазамокс 17,5 г/л, като в частта „Категория на употреба“ текста „първа професионална“ се заменя с „втора професионална“ и др.

Със Заповед № РД-11-2278/06.10.2023 г. на изпълнителния директор на БАБХ, се отнема Разрешение № 01088-ПРЗ - Издание 5/07.09.2017 г., изменено със Заповеди № РД-11-1022/20.05.2020 г., РД – 11-3047/14.12.2021 г. и № РД-11-2169/20.09.2023 г. на изпълнителния директор на БАБХ за пускане на пазара и употреба на ПРЗ Пиктор СК и се отписва от публичния регистър на БАБХ по чл. 6, ал. 1, т. 1, б. "а" от Закона за защита на растенията (ЗЗР) ПРЗ Пиктор СК, съдържащ активните вещества димохсистробин и боскалид, с притежател на разрешението БАСФ СЕ, Германия.

На 01.06.2025 г. изпълнителният директор на ДФЗ е издал Уведомително писмо, изх.№ 02-020-2600/3913, с което „Крушево“ АД се уведомява за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по интервенциите, обвързани с площ за кампания 2023 г. в общ размер на 514 502.46 лв.

В Таблица 1 са посочени оторизираните суми по заявените от производителя интервенции. По отношение съдържанието на колоните в Таблица 1 от уведомителното писмо в същото се съдържат пояснения, като за колона 3 – "Намаления", е посочено, че се отчитат: намаления на субсидията в резултат на извършени проверки съгласно чл. 70 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), административни санкции съгласно чл. 76 ЗПЗП, намаления съгласно чл. 82, чл. 83 и чл. 88, т. 1, т. 4-8 от Наредба № 3/10.03.2023 г. за условията и реда за прилагане на интервенциите под формата на директни плащания, включени в Стратегическия план, за проверките, намаления на плащанията и реда за налагане на административни санкции и намаления съгласно чл. 17 от Регламент (ЕС) 2021/2116, когато е приложимо.

В Таблица 2 от уведомителното писмо са посочени оторизираните суми и сумите на извършените плащания по интервенциите, както следва: 438 132.38 лв. по интервенция ОПДУ, 69 175.31 лв. по Еко-РОК и 7 194.77 лв. по Еко-ЗВПП, представляващи оторизираната сума по колона 6 на Таблица 1. Заявената по интервенция Еко-НИП сума за плащане е намалена на 100% (197 326.31 лв.) и по тях не е оторизирана сума за подпомагане.

В уведомителното писмо е посочено, че неразделна част от него е Приложение 19, касаещо Еко схема за намаляване използването на пестициди (Еко-НИП). В приложението се съдържа информация за заявената от „Крушево“ АД интервенция Еко-НИП. Таблица 19.1 посочва дали е подадена декларация по Еко-НИП и има ли съответствие между данни от декларацията в СУЕ и декларираните и заредени данни в ИСАК. В случая в колона 1 е отбелязано „Да“. Таблица 19.2 посочва използваните продукти за растителна защита (ПРЗ) по Еко-НИП 2023 г., като от нея е видно, че земеделският производител е използвал ПРЗ ПИКТОР СК и КЛЕРАНДА+ДЕШ, които са от първа професионална група за употреба и не са подходящи за Практика 1, предвид отбелязването с „Не“ в колона 7. Предвид това, според разяснението на колона 7 към таблицата стопанството на кандидата става недопустимо за подпомагане.

Таблица 19.3 отразява неспазване на ЗИУ 7, ЗИУ 8 и условията за допустимост по интервенцията. Според информацията от колона 9 „Не“ са спазени изискванията да се използват ПРЗ, подходящи за Практика 1. В обобщение на Таблица 19.3 е посочено, че ДФЗ отказва или намалява финансовото подпомагане на основание чл. 88, т. 7 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г., когато кандидатът за подпомагане не отговаря или не е спазил изискванията, определени в глава втора на Наредба № 3.

В Таблица 19.7 е посочен размерът на финансовото подпомагане по Еко-НИП за ОЗ /обработваеми земи/. В таблицата се съдържа информация, сред която е и допустимата площ, валидна за калкулациите – 1931,92 ха, стойността на субсидията в лв. /ха – 102, 14 лв., сумата на установената площ след проверка за допустимост като произведение от двете – 197 326,31 лв. и респективно - санкционираната площ за неспазване на условията за допустимост по интервенцията – 1931,92 ха (ред 31), санкцията за наличие на неспазени условия за допустимост по интервенцията в размер на 197 326,31 лв. (ред 32), в резултат на което исканата сума от 197 326,31 лв. за заявените обработваеми земи е отказана по Еко-НИП. Същата сума е посочена и в ред 46 „Сумата на всички санкции, намаления и редукции“. Към всяка таблица е поместено описание на съдържанието им.

За да постанови обжалваното решение АС – Бургас е приел, че оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма и съдържа фактически и правни основания за издавеното му, но мотивите за издаването му не са ясно, конкретно и систематизирано изложени, а могат да бъдат изведени единствено по тълкувателен път от приложенията към уведомителното писмо.

Посочил е, че административният орган не е доказал по надлежния ред наличието на материалноправните предпоставки за издаване на акта, тъй като съгласно чл. 41, ал. 3 от Наредба № 3/10.03.2023 г. спазването на изискванията по еко схемата следва да се установява чрез съвкупна проверка на дневниците за проведените растителнозащитни мероприятия и торене, както и на разходооправдателните документи за закупените продукти за растителна защита, а по делото не се установява да е била извършена такава проверка.

Приел е, че „Крушево“ АД е декларирало всички закупени продукти за растителна защита, включително ПИКТОР СК и КЛЕРАНДА+ДЕШ, но едновременно с това е заявило, че те не са използвани върху площите, заявени по Еко-НИП. Съдът е счел, че от представения дневник за проведените растителнозащитни мероприятия се установява, че тези продукти са използвани върху площи с рапица, които не са заявени за подпомагане по Еко-НИП, поради което е достигнал до извод, че обстоятелството, че препаратите са закупени и включени в описа, не доказва използването им върху заявените по схемата площи.

Съдът е приел, че административният орган не е извършил дължимата проверка на дневниците за растителна защита и торене, не е изяснил констатираното противоречие между декларираните данни относно закупените и използваните продукти за растителна защита и не е изпълнил задължението си по чл. 35 АПК да установи всички относими факти и обстоятелства преди постановяване на акта.

Намерил е още, че не е спазена процедурата по чл. 59, ал. 4 и чл. 61, ал. 1 от Наредба № 3/10.03.2023 г., тъй като липсват доказателства кандидатът да е бил уведомен за установените несъответствия, да му е предоставена възможност да ги отстрани, да коригира или оттегли заявлението си или да изрази несъгласие. По делото не са налице данни кога са установени несъответствията и дали е проведена предвидената в Наредбата процедура.

Съдът е приел също, че дори да се възприеме тезата на административния орган относно използването на процесните продукти върху площи, заявени по Еко-НИП, органът не е установил кои конкретни парцели са засегнати и какъв е размерът на евентуално недопустимата площ. Посочил е, че съгласно чл. 41, ал. 4 и ал. 5 от Наредба № 3/10.03.2023 г. подпомагането се предоставя за допустимите хектари, поради което евентуалните намаления следва да се отнасят само до недопустимите площи, а не до всички заявени площи по интервенцията.

Въз основа изложеното, първоинстанционният съд е обосновал извод за незаконосъобразност на издадения административен акт, в обжалваната му част, и го е отменил, върнал е преписката на административния орган и е присъдил разноски с оглед изхода на спора.

Решението е неправилно, постановено е при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма.

Неправилно съдът е приел, че обжалваното уведомително писмо е издадено при липса на обосновани мотиви.

В Приложение № 19 към УП, в Таблица 19.2 на използваните продукти за растителна защита (ПРЗ) по Еко-НИП за кампания 2023 г. и поясненията към нея, е посочено фактическото основание за постановения отказ за финансиране - употребата на ПРЗ „Пиктор“ и „Клеранда+ДЕШ“ от първа категория. Съгласно поясненията към колона 3 е налице хипотезата на чл. 41, ал. 5 във връзка с ал. 3 и ал. 1 от Наредба № 3/10.03.2023 г. за отказ за подпомагане - заявените по Еко - НИП площи са приети за недопустими за подпомагане поради употреба на препарат, който е първа професионална категория на употреба, съгласно класификацията му към последния ден от срока по чл. 12, ал. 1 от Наредба № 4/2023 г. за условията и реда за подаване на заявленията за подпомагане на интервенции за подпомагане на площ и животни. Изложеното опровергава изводите на първоинстанционния съд, че в административния акт не са изложени мотиви към кой момент се преценява категорията на процесния ПРЗ за допустимост по Еко-НИП.

В пояснението към Таблица 19.1. е посочено и основанието на чл. 88, т. 7 от Наредба № 3/10.03.2023 г. за намаляване на размера на плащането или отказа му в случаите, когато кандидатът не е спазил изискванията по глава втора, където се съдържа разпоредбата на чл. 41 от Наредба № 3/10.03.2023 година.

Следователно в таблиците и поясненията към тях в Приложение 19 към УП се съдържат фактическите и правни основания за постановения отказ за финансиране, поради което не се подкрепят изводите на съда за порок на оспорения акт по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК.

Условията и редът за прилагане на интервенции под формата на екосхеми са уредени в Глава втора, Раздел IV, чл. 37 - чл. 47 от Наредбата.

В съответствие с § 50 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) към Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 3 от 2023 г. (ДВ, бр. 47 от 2024 г., в сила от 4.06.2024 г.), за заявленията, подадени през кампания 2023 г., се прилага досегашният ред.

Съгласно чл. 41, ал. 1 от Наредбата (в приложимата редакция преди изм. – ДВ, бр. 47 от 2024 г., в сила от 4.06.2024 г.), допустими за подпомагане по екосхемата за намаляване използването на пестициди са площи, при които са приложени следните екологично насочени земеделски практики:

1. върху площите не се прилагат продукти за растителна защита, които са тотални хербициди, включително такива, съдържащи глифозат, и

2. ако се прилагат продукти за растителна защита - инсектициди, хербициди и фунгициди, се използват само продукти за растителна защита, които не попадат в първа професионална категория на употреба, или

3. се прилагат феромонови уловки съгласно Списъка на разрешените за пускане на пазара и употреба продукти за растителна защита по активни вещества, публикуван на интернет страницата на БАБХ.

В чл. 41, ал. 2 от Наредбата (в приложимата редакция) е предвидено, че право на подпомагане по екосхемата по ал. 1 имат земеделски стопани, които:

1. прилагат земеделските практики по ал. 1, т. 1 и 2 или по т. 3; 2. отразяват всички операции по прилагане на продукти за растителна защита през съответната година в дневниците за проведените растителнозащитни мероприятия и торене.

Редът и начинът за доказване на екологично насочените земеделски практики са посочени в чл. 41, ал. 3 от Наредбата (в приложимата редакция), според която земеделските практики по ал. 1 се доказват чрез проверка на дневниците за проведените растителнозащитни мероприятия и торене и чрез разходооправдателни документи за закупените продукти за растителна защита и/или феромонови уловки за заявените за подпомагане площи. Професионалната категория на употреба по ал. 1, т. 2 на продуктите за растителна защита се проверява към последния ден на срока по чл. 12, ал. 1 от Наредба № 4 от 2023 г. за условията и реда за подаване на заявления за подпомагане по интервенции за подпомагане на площ и за животни (ДВ, бр. 30 от 2023 г.) (Наредба № 4 от 2023 г.).

Предвид цитираната нормативна уредба, доводите на касационния жалбоподател, че ползването на ПРЗ се установява единствено от разходооправдателните документи и подадената декларация по чл. 46 от Наредбата, поради което ДФЗ няма задължение да проверява и дневника за проведените растителнозащитни мероприятия, не кореспондират с визираните по-горе правила за подпомагане по обсъжданата схема и правилно не са възприети от решаващия съд.

В Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони на Република България за програмен период 2023-2027 е предвидено, че интервенциите се доказват чрез проверка на дневниците за растителна защита и чрез разходооправдателни документи за закупените ПРЗ и феромонови уловки, като земеделските стопани са задължени да отразяват коректно всички операции с прилагане на ПРЗ през съответната година в дневника.

Съгласно чл. 115а от Закона за защита на растенията (ЗЗР) земеделските стопани, които произвеждат растения и растителни продукти, и професионалните потребители на продукти за растителна защита са длъжни да водят записи по член 67, § 1, изречение второ от Регламент (ЕО) № 1107/2009 и по Приложение I, Част А, т. 9 и 10 към Регламент (ЕО) № 852/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно хигиената на храните.

В член 67, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1107/2009 е посочено, че производителите, доставчиците, дистрибуторите и вносителите на продукти за растителна защита съхраняват документация на продуктите за растителна защита, които произвеждат, внасят, изнасят, съхраняват, употребяват или пускат на пазара, най-малко пет години. Професионалните потребители на продукти за растителна защита съхраняват в продължение най-малко на три години документацията на използваните от тях продукти за растителна защита, съдържаща наименованието на продукта за растителна защита, времето и дозировката на приложение, района и културата, върху които е използван продуктът за растителна защита.

В съответствие с чл. 142, ал. 3 ЗЗР (в приложимата редакция преди отм. ДВ, бр. бр. 102 от 2023 г.), земеделските стопани са длъжни да водят записи за употребените количества и видове торове, подобрители на почвата, биологично активни вещества и хранителни субстрати.

Разпоредбата на чл. 120, ал. 1 ЗЗР предвижда контролът върху продуктите за растителна защита и търговията, преопаковането, съхранението и употребата им се извършва при условия и по ред, определени в наредба на министъра на земеделието и храните.

В изпълнение на законовата делегация е приета Наредба № 8 от 23.02.2021 г. за условията и реда за контрол върху продуктите за растителна защита, търговията, преопаковането, съхранението и употребата им. В Наредбата са уредени контролните правомощия на БАБХ по отношение на употребата на ПРЗ от земеделските стопани – чл. 15 – 20, като в чл. 16 е посочено, че Българската агенция по безопасност на храните администрира и поддържа уеб-базирана платформа за отразяване на проведените растителнозащитни мероприятия и торене, проследяване движението на ПРЗ и торове до краен потребител.

В Наредба № 13 от 26.08.2016 г. за мерките за опазването на пчелите и пчелните семейства от отравяне и начините за провеждане на растителнозащитни, дезинфекционни и дезинсекционни дейности, са установени нормативните изисквания за условията и реда за оповестяване на растителнозащитните дейности, включително чрез създадената електронна платформа за оповестяване на растителнозащитните, дезинфекционните и дезинсекционните дейности.

Изложената нормативна уредба показва, че употребата на ПРЗ от земеделските производители е подчинена на подробно уредени изисквания и механизми за контрол за спазването им, което от своя страна позволява на административния орган да извърши необходимите административни проверки за употребата на ПРЗ от земеделските производители посредством данните в дневниците им за проведените растителнозащитни мероприятия – какви препарати, върху кои земеделски площи, през какъв период от време и пр. са извършени, както и при необходимост да провери достоверността на данните или събере допълнителна информация. Дали ще бъдат ценени и в каква степен тези данни според тяхната редовност и с оглед на другите обстоятелства по преписката е преценка на административния орган.

Съгласно чл. 46, ал. 1 от Наредба № 3/10.03.2023 г. (в приложимата редакция) кандидатите по екосхемата по чл. 41 могат да докажат закупените продукти за растителна защита, като представят утвърдени от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" декларация и опис по образец на разходооправдателни документи за тяхното закупуване - фактури и/или фискални касови бележки. Тази разпоредба има за цел установяването на положителни факти за кандидата, в подкрепа на заявлението, че са изпълнени условията за подпомагане по чл. 41, ал. 1, т. 1 и т. 2 за Практика 1. Трябва да се отбележи, че формулираният текст на декларацията по чл. 46, ал. 1 от Наредбата: „Декларирам, че не съм използвал продукти за растителна защита на заявените от мен площи за подпомагане по Еко-НИП за Практика 1 (пестициди т. 1 и т. 2) съгласно чл. 41, ал. 2, т. 1 и чл. 46, ал. 1 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г.“, при изисквания кратък отговор с „да“ или „не“, позволява различен лингвистичен подход при отговора и създава двусмислие. Разпоредбата на чл. 41, ал. 2 от Наредбата (в приложимата редакция) предвижда, че право на подпомагане по екосхемата по ал. 1 имат земеделски стопани, които: 1. прилагат земеделските практики по ал. 1, т. 1 и 2 или по т. 3; 2. отразяват всички операции по прилагане на продукти за растителна защита през съответната година в дневниците за проведените растителнозащитни мероприятия и торене. Изпълнението на тези кумулативни условия следва да бъде установено по несъмнен начин, което включва и проверка на дневниците за проведените растителнозащитни мероприятия.

Неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че в случая плащането е за хектар, и че помощта се определя за хектарите, отговарящи на условията, т.е. че извършените намаления трябва да са само за недопустимите хектари, а не за всички заявени по интервенцията площи.

Съгласно съображение 62 от Регламент (ЕС) 2021/2115 общата селскостопанска политика следва да гарантира, че държавите членки постигат по-добри екологични резултати при зачитане на местните потребности и действителното положение на земеделските стопани. В рамките на директните плащания, предвидени в стратегическите планове по общата селскостопанска политика (ОСП), държавите членки следва да установяват доброволни екосхеми за земеделските стопани, които следва да бъдат изцяло съгласувани с останалите имащи отношение интервенции. Те следва да бъдат определени от държавите членки или като плащане, предоставено за стимулиране и възнаграждаване на предоставянето на обществени блага в рамките на селскостопански практики, благоприятни за околната среда и климата, или като компенсация за прилагането на такива практики. И в двата случая те следва да са насочени към подобряване на екологичните и климатичните резултати на ОСП и съответно следва да бъдат замислени така, че да надхвърлят задължителните изисквания, които вече са предвидени съгласно системата на предварителни условия.

В член 31, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2021/2115 е посочено, че държавите членки подпомагат съгласно настоящия член активните земеделски стопани или групите от активни земеделски стопани, които се задължават да прилагат селскостопански практики, благоприятни за климата, околната среда и хуманното отношение към животните и спомагащи за борбата с антимикробната резистентност. Подпомагането за конкретна екосхема е под формата на годишно плащане за всички хектари, отговарящи на условията за подпомагане, които са обхванати от задълженията. Плащанията се отпускат под формата на: a) плащания, които допълват основното подпомагане на доходите, установено в подраздел 2; или б) плащания за обезщетяване на активни земеделски стопани или групи от активни земеделски стопани за съвкупността или за част от направените допълнителни разходи и пропуснатите приходи в резултат на поетите задължения, които се изчисляват в съответствие с член 82 и при отчитане на целевите стойности за екосхемите; тези плащания могат да покриват и разходите по сделките.

Схемите за климата, околната среда и хуманното отношение към животните, част от които е националната схема Еко-НИП, не са включени в интервенциите за подпомагане, базирани на площ, при които се установява площта, отговаряща на предварителните условия (законоустановените изисквания за управление и доброто земеделско и екологично състояние) от всички заявени парцели и дава право на плащане на единна сума (чл. 16, т. 2, букви "а", "б" и "в" от Регламент (ЕС) 2021/2115). Съгласно чл. 21, Подраздел 2, Дял ІІІ, Глава ІІ от Регламента (ЕС) 2021/2115 основното подпомагане на доходите е необвързано с производство плащане на хектар, отговарящ на условията за подпомагане, предоставя се за всеки хектар, отговарящ на условията за подпомагане, деклариран от активен земеделски стопанин. Схемите по чл. 31 от Регламент (ЕС) 2021/2115 са различни и доброволни и могат да се ползват от активните земеделски стопани, които се задължават да прилагат селскостопански практики, благоприятни за климата, околната среда и хуманното отношение към животните и спомагащи за борбата с антимикробната резистентност.

С други думи подпомагането се предоставя за изпълнение на задължението за прилагане на селскостопански практики, които са същественото съдържание на екосхемите, благоприятни за климата, околната среда и хуманното отношение към животните.

Тези практики – екосхеми - се прилагат върху обработваема земя и трябва да бъдат планирани така, че да изпълняват една или повече от целите по чл. 6, § 1, букви "г", "д" и "е", като от значение за Еко-НИП е целта по буква "д" - насърчаване на устойчиво развитие и ефективно управление на природните ресурси като вода, почва и въздух, включително чрез намаляване на зависимостта от химикали като всяка екосхема трябва да обхваща най-малко две области на действие от изброените в чл. 31, т. 4 от Регламент (ЕС) 2021/2115. Конкретно схемата Еко-НИП по своята същност трябва да обхваща действия за устойчиво и по-ограничено използване на пестицидите, по-специално на тези, които представляват риск за човешкото здраве или околната среда.

Съгласно чл. 37, ал. 3 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. екосхемите по ал. 1 са доброволни за прилагане и за подпомагане по тях може да бъде заявено цялото или част от стопанството.

В чл. 41, ал. 5 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. е регламентирано, че размерът на помощта по екосхемата по ал. 1 се определя за толкова заявени и допустими за подпомагане хектари, за колкото са представени документи по ал. 3 и са приложени земеделските практики съгласно ал. 1.

Условията за допустимост за подпомагане на площи по земеделска практика 1 са посочени в чл. 41, ал. 1, т. 1 и 2 от Наредбата (в приложимата редакция). В зависимост от изпълнението на тези условия, съгласно правилото на чл. 88, т. 7 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. административният орган може откаже плащане. Противно на приетото от решаващия съд, в случая не може да се приложи частично намаление на плащането, ако е установено прилагане на ПРЗ от първа професионална категория върху част от заявените земеделски площи, и плащане за останалата част. В съответствие с целите за подпомагане по екосхемите, залегнали в Регламент (ЕС) 2021/2115 и националното законодателство, визирани по-горе, земеделските стопани поемат доброволно ангажимент да спазват изискванията и прилагат екологично насочените земеделски практики върху всички заявени за подпомагане по екосхемата земеделски площи (диференцирани по тип земеползване).

Водещо е да се установи по безспорен начин не какви ПРЗ е закупил земеделският производител, а какви ПРЗ е ползвал/приложил върху заявените за подпомагане площи по Еко-НИП. Това не може да се установи по категоричен начин от представените по делото доказателства.

Съдът не е установил, включително и чрез допускането на съдебно- агротехническа експертиза, дали са налице площи, третирани със забранения пестицид и ако да, дали тези площи, които са третирани със забранения пестицид, са заявени или не за подпомагане по Практика 1 на Еко-НИП.

На първо място съдът не е изпълнил задълженията си по чл. 171, ал. 5 АПК - не е указал на страните, че за определени обстоятелства, които са от значение за делото, не сочат доказателства - а именно не е указал на ответника в първоинстанционното производство, че следва да представи доказателства, че закупеният забранен препарат за растителна защита е бил използван върху площи, заявени за подпомагане по Практика 1 на Еко-НИП.

От друга страна съгласно чл. 171, ал. 2 АПК по искане на страните съдът може да събира и нови доказателства, допустими по Гражданския процесуален кодекс. Вещи лица, оглед или освидетелстване той може да назначава и служебно.

Съдът е могъл и е следвало сам да назначи съдебно-агротехническа експертиза, която да установи дали са налице площи, които са третирани със забранения ПРС и ако да, дали тези площи, за които са налице данни, че са третирани със забранения ПРЗ, са заявени за подпомагане по Практика 1 на Еко - НИП. Именно тези факти, които са останали неустановени от страна на съда, са от съществено значение за правилното решаване на настоящия правен спор.

Предвид изложените съображения касационната жалба е основателна, а обжалваното решение, като неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде отменено и делото върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав.

По исканията за присъждане за разноски за настоящата съдебна инстанция ще се произнесе административният съд при новото разглеждане на делото, на основание чл. 226, ал. 3 АПК.

Така мотивиран и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК, настоящият състав на Седмо отделение на Върховния административен съд