Определение № 31 от 29.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5270/2014 г.

Производството е по чл.307, ал.1 ГПК. Образувано е по молба вх. №1046711/18.12.2013г., подадена от В. С. П., за отмяна на влязлото в сила решение от 23.08.2011г. по гр.д. №34935/2008г. по описа на Районен съд – София. Като основание за отмяна е посочена разпоредбата на чл.304 ГПК. Молителят твърди, че е съпруг на ищцата Р. П. П. и че не е конституиран като другар в производството. Моли за отмяна на влязлото в сила решение, постановено без участието му. В срока по чл.306, ал.3 ГПК ответникът по иска [фирма], представя становище, с което заявява, че счита молбата за неоснователна. К. на страната на ищеца Р. П. П. като нейни наследници А. П. и М. П. излагат становище, че не възразяват срещу молбата за отмяна. Върховният касационен съд, ІІІ гр. отделение при данните по делото намира следното: Разглеждането на молбата за отмяна следва да се допусне. Молбата е подадена от лице, което твърди да е съпруг на ищцата по предявения иск с правно основание чл.109 ЗС, и което не е конституирано като страна в процеса в качеството му на необходим другар. Решението, чиято отмяна се иска, е влязло в сила на 21.10.2013г., а молбата е депозирана на 18.12.2013г., и е в преклузивния срок по чл.305, ал.1, т.5 ГПК. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отд.