Решение № 232 от 25.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1381/2010 г.

Решение № 232 от 25.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1381/2010 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Жива Декова Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на касационна жалба от Апелативна прокуратура - София срещу решение от 25.05.2010 г., постановено по гр. д. № 236/2010 г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е оставено в сила решение от 20.01.2010 г. по гр. д. № 2989/2008 г. на Софийски градски съд за уважаване на предявения от С. И. Т. иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ срещу Прокуратура на Република България за сумата 6 000 лв., както и в частта, с която след като частично е отменено решение, искът е уважен за още сумата 14 000 лв. Касационното обжалване е допуснато с определение № 299 от 11.03.2011 г. на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК поради противоречие с ППВС № 4/1968 г. - не са отчетени правно релевантни обстоятелства за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно. По съображения в жалбата се иска да бъде отменено атакуваното решение. Прокуратура на Република България намира жалбата за основателна. Ответникът С. И. Т. оспорва жалбата като неоснователна. Представя писмени бележки. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното: С въззивното решение в допуснатата до касационно обжалване част е потвърдено първоинстанционното решение за осъждане на Прокуратура на Република България да заплати на С. И. Т. на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ сумата 6 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление по чл. 387, ал. 1 от НК за това, че на 18.06.1999 г. в [населено място] в сградата на СДВР превишил властта си - определени функции по управление на заместник-директор на СДВР, като наредил на началник Направление "Икономическа полиция" - СДВР да отиде във 02 РПУ - СДВР и там да се запознае с преписка № 12946/99 г. по описа на 02 РПУ - СДВР, да установи размера на сумите във валути по нея, да предаде валутата за съхранение в касата на СДВР, да изясни произхода на валутата и самоличността на извършителите и от това произлезли вредни последици - в качеството на отговорен началник, допуснал тежко нарушение на функционалните си задължения, с което съществено накърнил състоянието на служебната дисциплина в СДВР, давайки отрицателен пример, нарушил правата на китайския гражданин Х. Лъчи, уронил престижа на служител от МВР и създал условия за злоупотреба с голяма сума чужда валута, по което обвинение е оправдан с влязло в сила на 13.09.2006 г. присъда по нохд № 209/2002 г. на Софийски военен съд, ведно със законната лихва, считано от 13.09.2006 г. Въззивният съд е присъдели още сумата 14 000 лв. обезщетение, ведно със законната лихва от 13.09.2006 г., след частична отмяна на първоинстанционното решение в отхвърлителната част. Неправилно с въззивното решение при определяне на обезщетението не са отчетени правно релевантни обстоятелства - продължителността на наказателното преследване и тежестта на обвинението, по което е оправдан - в противоречие с ППВС № 4/1968 г. В разглеждания случай е постановена оправдателна присъда за престъпление, за което чл. 387, ал. 1 от НК предвижда наказание лишаване от свобода до три години. Наказателното преследване е продължило шест години и два месеца. Установено е със събраните доказателства, че ищецът и изживял болки и страдание вследствие незаконното обвинение в извършване на престъпление, за което е оправдан, като са били засегнати личността и достойнството му, нарушен е бил нормалният му живот и контакти, и намалял предишния му кръг от приятели и колеги, преживял стрес, психическа потиснатост, нервно напрежение, уронено е доброто му име поради публикации в пресата, като се отразило негативно и на професионалната му кариера. На репариране на основание чл. 2, ал. 2, т. 2, пр. 1 от ЗОДОВ подлежат вредите, претърпени в резултат на обвинението, по което ищецът е оправдан. Неотчитането на правно релевантни обстоятелства - продължителността на наказателното преследване и тежестта на обвинението, по което е оправдан, е довело до неправилно приложен от въззивния съд критерия на чл. 52 от ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Като се вземе предвид деянието, за което е постановена оправдателна присъда, и установената продължителност на наказателното преследване; неблагоприятното отражение на наказателното преследване, включително от публикации в пресата, върху ищеца, справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди от незаконното обвинение, по което е оправдан, възлиза на 10 000 лв. Този размер удовлетворява обществения критерий за справедливост при съществуващите в страната обществено-икономически условия на живот, с оглед на конкретните обстоятелства по делото. Сумата на обезщетението се дължи ведно със законната лихва от влизане в сила на оправдателната присъда - 13.09.2006 г. По изложените съображения следва да се приеме, че е налице поддържаното от касатора основание за неправилност на въззивното решение в частта по иска за обезщетение на неимуществени вреди за размера над 10 000 лв. Предвид изложеното и съобразно разпоредбата на чл. 293, ал. 1 и ал. 2 от ГПК въззивното решение следва да се остави в сила в частта, в която е присъдено обезщетение в размер на 10 000 лв. и да се отмени в частта, с която е присъдено обезщетение за сумата над 10 000 лв. до 20 000 лв. и искът в тази част се отхвърли като неоснователен. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение