Определение № 3773 от 21.07.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2061/2025 г.

Постъпила е молба по чл. 248, ал. 1 ГПК от Н. С. П., чрез адвокат С. А., за изменение на определение № 2939/09.06.2025 г. по настоящото дело в частта, в която на страната са присъдени разноски в размер на 480 лв., като се иска да й бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер от 1440 лв. Жалбоподателят твърди, че уговореният между него и пълномощника размер е за 1440 лв., с отговора е представил доказателства за платена сума от 480 лв. Тъй като съдът се е произнесъл в закрито заседание, то адвокатът не е имал възможност“да разбере кога точно се очаква делото да бъде разгледано и още по-малко пък да знае кога ще се постанови определение, с което се прекратява производството, както е станало в настоящия случай.“ С молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК са представени и две фактури за плащания на адвокатско възнаграждение – всяка от тях за по 480 лв. (от 27.02.2025 г. и от 28.03.2025 г.). Насрещната страна В. Й. Б. отговаря в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК, че молбата е неоснователна. Съставът на Върховния касационен съд намира, че молбата е допустима, подадена е в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК от легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на обжалване пред Върховния касационен съд. С определение № 2939/09.06.2025 г. по настоящото дело съставът на ВКС е оставил без разглеждане молбата за отмяна на влязло в сила решение на В. Й. Б. и е присъдил на насрещната страна - Н. С. П. сторените по делото съдебно деловодни разноски – платено адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. Към отговора на молбата за отмяна на влязлото в сила решение П. е представил договор за правна защита и съдействие с адвокатско дружество “Арнаудов и Узунова“ от 31.01.2025 г., съгласно който е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 1440 лв. за изготвяне, подписване и внасяне пред ВКС на отговор на молба за отмяна на влязло в сила решение, както и за процесуално представителство по образуваното дело. Към отговора е представено доказателство за заплатени от страната 480 лв. Съставът на ВКС е приел, че именно последната сума следва да се присъди като разноски за инстанцията, предвид липсата на доказателства за реално плащане на остатъка до пълния размер на уговореното адвокатско възнаграждение. Разгледана по същество, молбата е неоснователна. Производството по реда на чл. 248 ГПК е предназначено за поправяне на пропуск на съда при присъждането на съдебно – деловодни разноски с постановения основен съдебен акт. То не съставлява допълнителна възможност за страната да поправи свой пропуск на искането за разноски и/или при представянето на доказателства за тях. Редът по чл. 248 ГПК е приложим само в случаите, когато съдът се е произнесъл неправилно или е пропуснал да се произнесе по своевременно поискани и доказани от страната разноски, но не и в случаите, когато вследствие на процесуално бездействие страната е пропуснала да направи искането си за разноски и/или да докаже извършването им. Случаят е именно такъв – едва с молбата по чл. 248 ГПК страната представя доказателства за плащания на адвокатски хонорар от 26.02.2025 г. и от 28.03.2025 г. Молбата за отмяна на влязлото в сила решение е от 13.01.2025 г., а насрещната страна е подала отговор на 04.02.2025 г. Произнасянето на съда е от 09.06.2025 г. До произнасянето на състава на ВКС по реда на чл. 307 ГПК страната е имала обективно достатъчно време, за да представи доказателствата за плащане на адвокатски хонорар, които, поради свой пропуск, е представила едва с молбата по чл. 248 ГПК. Нещо повече, сам Н. П., чрез процесуални си представител, възразява против допустимостта на подадената молба за отмяна, а това означава, че съдът ще се произнесе в закрито заседание. Няма пречка, ако страната, до произнасяне с акт по чл. 81 ГПК, в закрито заседание, не е поискала присъждане на съдебноделоводни разноски по делото, да го стори за първи път в срока и с молба по чл. 248 ГПК, но не и ведно с искането, за първи път да представя доказателства за извършване на разноски, след като вече съдът е постановил окончателен акт по делото, с което туря край на производството. В заключение, молбата е неоснователна. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение