Решение № 242 от 12.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10578/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Х. А. К., гражданин на Сирия, подадена чрез процесуалния представител адв. Тошева, срещу решение № 642 от 08.05.2025 г., постановено по адм. дело № 417/2025 г. по описа на Административен съд София-област, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 2601/18.03.2025 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ при Министерски съвет /МС/. В касационната жалба се твърди недопустимост, необоснованост и неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Претендира се отмяна на съдебното решение и връщане на преписката на интервюиращ орган към ДАБ за ново разглеждане и произнасяне при съблюдаване на всички относими факти и обстоятелства, евентуално решението да бъде обезсилено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд София-област. Ответникът председател на ДАБ, чрез юрк. Кръстева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение и предлага да се остави в сила. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд София-област е образувано по жалба на Х. А. К. срещу решение № 2601/18.03.2025 г. на председателя на ДАБ, с което е отказано да се събере на територията на Република България със съпругата си С. А. М. и с малолетното ѝм дете М. А. Х.. За да отхвърли жалбата срещу оспорената заповед първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган в съответствие с чл. 48, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 34, ал. 1 и 3 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/ и в установената форма, както и при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Прието е от съда също така, че са налице съществени противоречия между заявените данни по отношение на посочените от молителя в молбата по чл. 34, ал. 1 от ЗУБ лица – съпруга С. А. М. и син М. А. Х. и посочените първоначално от лицето по време на производството по общия ред – съпруга С. А. и син М. А. Х.. Според съда, при издаване на оспорения административен акт, органът не е конкретизирал коя хипотеза/и на чл. 34, ал. 3 ЗУБ визира и не са налице фактически констатации, които да се отнесат към някоя от цитираните в нормата хипотези. Съдът приема също така, че решението на председател на ДАБ при МС в тази си част е и немотивирано, но с оглед осъществяване състава на чл. 34, ал. 1 от ЗУБ, намира оспорения административен акт за законосъобразен. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно, като мотивите му се споделят изцяло от настоящата инстанция по реда на чл.221, ал.2, предл. второ от АПК. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, като правилно е приел, че не са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, обосноваващи извод за незаконосъобразност на оспореното решение на председателя на ДАБ. Правилно първоинстанционният съд приема, че оспореният акт е издаден от компетентен административен орган и при спазване на приложимите административнопроизводствени правила. В решението се съдържат както фактически, така и правни основания за издаването му, обосноваващи отказа на органа да разреши на Х. А. К. да се събере на територията на Република България със съпругата си С. А. М. и с малолетното ѝм дете М. А. Х., обратно на изложеното в касационната жалба. При постановяване на решението не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка, въз основа на съвкупен анализ на приобщените по делото доказателства и при съобразяване с констатираните противоречия в заявените от молителя данни пред административния орган. Х. А. К. е представил различна информация относно едни и същи факти, като напр., но не само датата на сключване на брак на К.-в интервюто от 28.02.2024 год. сочи, че е сключил брак преди пет години, на интервюто от 30.10.2024 год. сочи, че е било преди шест години, а в удостоверението за брак пише, че е сключен на 01.09.2012 год., т.е. 12 години преди датата на интервюто. Налице е несъответствие и между заявените данни и представените от жалбоподателя официални документи относно възрастта на детето. В молбата за събиране на семейството К. сочи, че синът му е роден на [дата]год. Същевременно, видно от представените към молбата по чл. 34, ал. 1 от ЗУБ документи и интервюто от 30.10.2024 год. става ясно, че детето е родено на [дата]. От представените документи, издадени в Сирия досежно възрастта на детето и приложената към същия документ снимка се установява, че детето е на видима [възраст], а не пет-шест месечно, както сочи документът. Правилно съдът приема, че при изложената фактическа обстановка чл. 34, ал. 5 от ЗУБ е неприложим. Споделим е и изводът на съда, че макар при издаване на оспорения акт, органът да се е позовал на чл. 34, ал. 3 ЗУБ, то в решението не е конкретизирано коя хипотеза/и на нормата визира председателят на ДАБ в конкретния случай и в решението липсват каквито и да е било фактически констатации, които да се отнесат към някоя от цитираните хипотези. В тази си част оспореният акт е немотивиран, но това не променя крайния резултат по делото, тъй като е осъществен съставът на чл. 34, ал. 1 ЗУБ, поради което издаденият административен акт се явява законосъобразен. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд София-област е валидно, допустимо и правилно и не са налице сочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, второ отделение,