Определение № 5094 от 24.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3913/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частната жалба от министъра на земеделието и храните, чрез процесуален представител срещу определение № 369/21.03.2024 г., постановено по адм. дело № 87/2024 г. по описа на Административен съд София - област, с което на основание чл. 213а, ал.2 във вр. с чл.215,т.4 и чл.200, ал. 2 във вр. с чл. 236 от АПК административният съд е оставил без разглеждане частната жалба на министъра на земеделието и храните срещу определение № 240/26.02.2024 г. по адм. д. № 87/2024 г. по описа на Административен съд София – област/АССО/. Частният жалбоподател твърди неправилност на обжалвания съдебен акт и моли същият да бъде отменен с произтичащите от това правни последици. Като съобрази доводите на частния жалбоподател и в рамките на проверката по чл. 218 във вр. с чл. 236 от АПК, Върховен административен съд приема за установено следното: Оспореното в настоящото съдебно производство определение на АССО е постановено в производство по проверка допустимостта на частна жалба, подадена от министъра на земеделието и храните срещу определение № 240/26.02.2024 г. по адм. д. № 87/2024 г. по описа на Административен съд София – област, проведена при условията на чл. 213а, ал. 2 във вр. с чл. 215 от АПК. Оспореното с тази частна жалба определение № 240/26.02.2024 г. по адм. д. № 87/2024 г. по описа на Административен съд София – област е постановено в производство по чл.197 и сл. от АПК. С него е отменена заповед № РД09-2/02.01.2024 г. на министъра на земеделието и храните за спиране на производство по заявление № 15-544/13.11.2023 г. подадено от Сдружение „Развъдна асоциация на аборигенни породи овце от западна България“ За да постанови обжалваното определение, АССО е приел, че частната жалба срещу определение № 240/26.02.2024 г. по адм.д. № 87/2024 г. по описа на Административен съд София – област е недопустима на основание чл. 215, т. 4 от АПК – същата е насочена срещу съдебен акт, който не подлежи на обжалване от този частен жалбоподател. Съдът основава крайния си извод за недопустимост на частната жалба на Тълкувателно решение № 2 от 24.03.2021 г. на ВАС по т.д. № 10/2019г., ОСС, І и ІІ колегии на ВАС, съгласно което не е допустимо обжалване на определението по чл. 200, ал.1 от АПК от административния орган, издател на акта. Определението е валидно, допустимо и правилно. Начинът, по който е формулиран текстът на чл. 200, ал. 2 АПК, е израз на изрична воля за ограничаване на легитимираните да подадат жалба субекти до заинтересованите страни, претендиращи правото на административно производство, каквато всъщност е целта на защитата по реда на чл. 197-202 АПК. За органа като страна в съдебната фаза на процеса определението на съда, с което го задължава да приключи административното производство с акт по същество, е окончателно. Разпоредбата въвежда изключение от общото правило за принадлежността на правото на частна жалба на адресатите на неблагоприятни съдебни актове и не може да бъде тълкувана корективно. С Тълкувателно решение № 2/24.03.2021 г. на Общото събрание на съдиите от I и II колегия на Върховния административен съд, постановено по т. д. № 10/2019 г., бяха преодоляни колебанията в съдебната практика относно допустимостта на обжалването на посочения съдебен акт от административния орган – чл. 130, ал. 2 ЗСВ. С оглед гореизложеното частната жалба е неоснователна, а обжалваното с нея определение на АССО като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо вр. с чл.236 от АПК Върховният административен съд, Пето отделение