Определение № 88 от 04.09.2015 г. на ВКС по н. д. № 1211/2015 г.

Производството пред ВКС е образувано по реда на чл.44, ал.1 НПК във връзка със спор за подсъдност, повдигнат по АХД 14285/2015 г. по описа на СРС, НО, 115 състав. Въз основа на постъпило искане от Районна прокуратура- гр.Самоков за постановяване на задължително настаняване на лечение на В. Б. Г. на основание чл.155 от Закона за здравето (ЗЗ) е образувано ЧНД 309/2015 г. по описа на Районен съд- гр.Самоков. С разпореждане №89 от 12.08.2015 г. производството по делото е прекратено на основание чл.42, ал.2 НПК, във вр. с чл.156, ал.1 от ЗЗ и делото е изпратено на Софийски районен съд по компетентност. Съдът е прекратил производството по делото, като е приел, че постоянен и настоящ адрес на освидетелствания е в гр.София и именно там следва да бъде разгледано производството. След получаването на делото в Софийски районен съд е било образувано производство, като същото е било прекратено на основание чл.165 ЗЗ и на основание чл.44 НПК е повдигнат спор за подсъдност. Съдът е преценил, че местната компетентност по чл.155 ЗЗ се определя във основа на фактическото местоживеене на освидетелствания, а не на неговия настоящ адрес. Касационният съд прецени, че компетентен да разгледа производството по чл.155 ЗЗ е Районен съд- гр.Самоков. Видно от материалите по делото освидетелствания В. Г. живее в село Горни Окол, което се установява от писмените доказателства, приложени към делото. Няма съмнение, че именно в това населено място Г. фактически пребивава, което е и основание това обстоятелство да бъде определящо при решаване на въпроса за това кой съд е компетентен да разгледа производството и да се произнесе по искането. Доколкото село Горни Окол се намира в съдебния район на РС- гр.Самоков касационната инстанция прецени, че той следва да се произнесе по искането. Така мотивиран, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение