Определение № 50176 от 21.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 97/2022 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. С Определение № 371 от 09.09.2022 г. по настоящото дело ВКС не е допуснал касационно обжалване на въззивно Решение № 92 от 26.10.2021 г. по в.гр.д.№ 357/2021 г. на Апелативен съд – Варна, І гр. състав, срещу което е насочена касационната жалба с вх.№ 4639 от 29.11.2021 г., подадена от Мюсюлманско изповедание – гр. София, представлявано от д-р М. Х. – Главен мюфтия на РБ, чрез адвокат М. Д. от АК – Шумен. Наред с това касаторът Мюсюлманско изповедание – гр. София е осъден да заплати на ответника по касация Община Попово сумата 6 300 лева, представляваща разноски за защитата му пред ВКС. С молба вх.№ 7384 от 14.09.2022 г., подадена по пощата на 13.09.2022 г., касаторът, представляван от адвокат М. Д., е заявил искане по реда на чл. 248 ГПК, основано на чл. 78, ал. 5 ГПК. Препис от молбата по чл. 248 ГПК е връчен на ответника по касация, който е подал отговор с вх.№ 508088 от 10.10.2022 г. (п.клеймо – 07.10.2022 г.). Оспорва възражението за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение с аргумент, че е спазен Закона за адвокатурата, съобразно който възнаграждението за оказваната правна помощ се определя по свободно договаряне, каквото е налице в случая. Депозираното искане по чл. 248 ГПК е процесуално допустимо. Разгледано по същество е основателно. Касационното обжалване по предявената от Мюсюлманско изповедание – гр. София касационна жалба не е допуснато по съображения, че отсъства общо основание за допускане на касационното обжалване, доколкото касаторът не е поставил конкретни правни проблеми в смисъла на разясненията, дадени с т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, на които да се даде принципен отговор, а е развил несъгласието си с формираните от въззивния съд изводи в резултат от извършения анализ на доказателствата, търсейки преразглеждане на същите. Както е посочено в Определение № 371 от 09.09.2022 г., подобна дейност излиза извън предмета на преценка във фазата по селекция, което е пряко установимо от текста на изложението към касационната жалба. В този смисъл действителната фактическа и правна сложност на спора по настоящото дело не надхвърля минималната за този тип дела. По тази причина размерът на възнаграждението, отговорността, за заплащането на което подлежи на ангажиране в тежест на касатора, следва да се съизмери с минималния размер, предвиден с чл. 7, ал. 2, т. 4 НМРАВ. При цена на иска от 86 718 лв. (съобразно данъчната оценка от л. 15 от делото на ОС – Търговище) възнаграждението по чл. 7, ал. 2, т. 4 НМРАВ възлиза на сумата 3 131,54 лева, затова ответникът следва да получи тази сума, в който смисъл следва да бъде изменено Определение № 371 от 09.09.2022 г. Следва да се подчертае, че, съобразно т. 3 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д.№ 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК, намаляването на адвокатското възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК не рефлектира в отношенията между адвокат и клиент, които са сключили конкретен договор и са поели задължения по него, а е израз само на основното начало в гражданския процес за справедливост и достъп до правосъдие. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение