Определение № 1415 от 02.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1669/2023 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК и е образувано е по молба на К. Л. Т. от [населено място] ,чрез пълномощник адв. К.П. от АК-Варна .Посоченият за отмяна съдебният акт е решение №2545 от 27.09.2022г по частно гр.д № 8759/2022г на СГС, постановено в производство по чл.435 и сл. ГПК по жалба срещу отказ на съдебния изпълнител да прекрати изпълнително дело на основание 433, ал.1 т.8 ГПК.Молителката е била взискател ,като окръжният съд е постановил решение по жалба на длъжника. Решението е окончателно, в молбата се излагат съображения за неговата нищожност и неправилност. След указания е уточнено ,че иск за нищожност не се предявява ,сочат се за поддържани основания за отмяна „визирани в чл. 301 ,ал.1 т.1,т.2 т.5 т.6 ГПК“ В молбата за отмяна и нейното уточнение след дадени указания не са изложени обстоятелства, относими към някое от предвидените в чл. 303, ал.1,чл. 304 ГПК основаниия за отмяна на съдебни решения.Съгласно т.10 ТР № 7/2014 г., ОСГТК на ВКС, молба за отмяна, която не съдържа надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по чл. 303/чл. 304 ГПК спрямо подлежащ на отмяна съдебен акт, е недопустима.За отмяна се сочи съдебно решение на окръжен съд, постановено в производство по жалба срещу отказ на съдебен изпълнител,което е извън кръга на подлежащите на отмяна съдебни актове/т.3 от ТР № 7/2014 г., ОСГТК на ВКС/ Предвид гореизложеното съставът на Върховният касационен съд, III –то г.о. намира, че молбата за отмяна е недопустима и следва да се остави без разглеждане,поради което