Определение № 5087 от 12.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3895/2026 г.

Постъпила е частна касационна жалба от Г. Д. С. от гр.Пловдив, срещу Определение №3424 от 24.03.2026г. по адм. дело №735/2026г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е оставена без разглеждане жалбата и против писмо изх. №1013-15-56#3 от 05.03.2026г. на началник отдел „Пенсии“ в ТП на НОИ – Пловдив, а съдебното производство е било прекратено. С частната жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност на постановения съдебен акт на състава на Административен съд – Пловдив, респ. се настоява за отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по него. Писмено възражение в срока по чл.232 АПК е постъпило от началник отдел „Пенсии“ в ТП на НОИ – Пловдив, в което се настоява за оставяне в сила на атакуваното съдебно определение. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира така депозираната частна касационна жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт от категорията по чл. 229 ал.1, т. 1 от АПК и в срока по чл. 230 АПК, но разгледана по същество за неоснователна. За да обоснове изводите си, с които е отхвърлил жалбата на С., първостепенният съд е приел, че административният орган законосъобразно е отказал да разгледа искането, с което е бил сезиран, тъй като не са налице факти и обстоятелства, налагащи ново произнасяне по въпроса, с който е бил сезиран. Приел е също така, че на основание общата процесуална уредба, дадена с чл.124 ал.1 АПК, не се дължи произнасяне по същество на поставените от лицето въпроси. Настоящият състав на касационната инстанция намира крайния формиран извод за правилен, но поради следните мотиви. Не е спорно, че С., с молба вх.№1013-15-56 от 22.01.2026г., адресирана до ТП на НОИ – Пловдив, поискала: 1. да се преразгледа издаденото и от същото поделение на НОИ удостоверение обр. УП-15 от 26.06.2012г., 2. да бъде извършено преизчисление на индивидуалния и коефициент и на отпусната и пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като, според нея, са налични доказателства за друг размер на осигурителния и доход, при който тя е била изчислена и отпусната и 3. при необходимост да се извърши служебна проверка в архивите на НОИ и други държавни архивохранилища за налични документи на прекратения и осигурител ТИПТ. По тази молба с писмо от 05.03.2026г., началник пенсионен отдел отговорил, че пенсията на С. е била отпусната още с разпореждане от 10.01.2013г., вкл. и при зачитане на удостоверение обр. УП-15 от 26.06.2012г., което е било обжалвано по административен ред и е налице произнасяне на директор ТП на НОИ – Пловдив с негово Решение №340 от 09.11.2012г. Що се отнася до останалите въпроси, то към настоящия момент не са налице нови данни, обосноваващи приемане на друг размер на осигурителния доход, при който пенсията е била отпусната. При така изложени факти в сезиращата органа молба и съдържанието на писмото от 05.02.2026г., следва да се приеме, че по първия въпрос, касаещ искането за преразглеждане на издаденото на С. обр. УП-15 от 26.06.2012г. органът е приел, че е налице основанието по чл.27 ал.2, т.1 АПК – налице е стабилен административен акт, който препятства повторната проверка на издаденото удостоверение, макар и такова основание да не е изрично посочено в писмото. С оглед на това основанието за неразглеждане на тази част от молбата подлежи на проверка именно по реда на чл.197 и сл. АПК. В тази връзка законосъобразно не е било допуснато развитие на повторно производство по проверка на издаденото удостоверение. Що се отнася до търсеното „преизчисляване“ на определения индивидуален коефициент, респ. и на отпуснатата пенсия, то следва да са посочи, че в една подобна хипотеза влязлото в сила разпореждане по чл.98 КСО може да се измени само по инициатива на органа, който го е издал – чл.99 ал.1, т.2 б. „д“ КСО, но не и по заявление на пенсионера. В този смисъл търсената ревизия на стабилния акт от страна на С. е само повод, от който компетентния орган да обоснове извод налице ли е такова основание или не. Именно с оспореното писмо е ясно отбелязано от органа, че според него такива обстоятелства не се разкриват, респ. не е необходима допълнителна проверка в архивите на НОИ или на други места. С оглед на това актът, в частта, с която уведомява лицето, че не са налице основания за издаване на разпореждане по чл.99 ал.1,т.2 б. „д“ КСО, т.е. че не е налице основание за развитие на такова производство(което се образува само по инициатива на органа(служебно)),няма белезите на индивидуален административен акт,който да подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. С това волеизявление органът приема,че не са налице предпоставките да действа служебно, а самият пенсионер не е измежду легитимираните да го отпочва (последният може да действа само в хипотезите на чл.99 ал.1, т.1 КСО). При това положение, в тази част, следва да се приеме, че всъщност е липсвало основанието съдът въобще да разгледа една такава жалба на С., вкл. и поради това, че същата е била недопустима. Затова и органът е реферирал към правилото на чл.124 ал.1 АПК, доколкото тук искането на лицето е само един сигнал до компетентния орган да прецени дали да действа служебно или не. Последната формирана от него преценка обаче не представлява отказ да се разгледа по същество отправено до него искане за издаване на индивидуален административен акт. Въпреки непрецизността по отношение анализа на тази част от спора, то отхвърлянето на жалбата на С. от административния съдия, като краен резултат, отразява идентичен по последици изход, поради което и оспореното определение следва да се остави в сила изцяло. По тези съображения и на основание чл.235 ал.1 от АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение