Определение № 41 от 10.02.2014 г. на ВКС по т. д. № 1297/2011 г.

Постъпила е молба от Национална агенция за приходите - [населено място] с искане да й се възстанови внесената по указания на АС - Велико Търново държавна такса 30 лв. по подадената касационна жалба. Молителят излага, че на основание чл. 10 ал. 1 т. 15 от Закона за НАП, Агенцията представлява държавата в производството по несъстоятелност в случаите, в които е кредитор с публични и определени със закон частни държавни вземания и съгласно чл. 84 ал. 1 ГПК държавата и държавните учреждения се освобождават от държавна такса, освен по искове за частни държавни вземания и права върху вещи, частна държавна собственост. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид изложеното в молбата и провери данните по делото, констатира следното: По касационна жалба от 30.08.2011 г. срещу Решение № 206 от 14.07.2011 г. по т.д.№59/2011 г. на ВТАС в частта относно началната дата, жалбоподателят е бил задължен от въззивния съд да внесе и е внесъл на 29.09.2011 г. по сметка на ВКС държавна такса 30 лв. Съгласно чл. 10 ал. 1 т. 15 от Закона за НАП изпълнителният директор на Агенцията представлява държавата в производството по несъстоятелност в случаите, когато държавата е кредитор с публични или определени със закон частни държавни вземания. Съгласно чл. 84 ал. 1 ГПК освобождават се от заплащане на държавна такса държавата и държавните учреждения, освен по искове за частни държавни вземания и права върху вещи частна държавна собственост. Следователно на основание чл. 3 и чл. 4б ЗДТ плащането на държавната такса е било недължимо към момента на извършването му, поради което следва да се върне на страната, която недължимо е внесла сумата. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение