Решение № 3311 от 24.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8801/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Т. К. подадена чрез пълномощник адвокат Н. Диков срещу Решение № 2391/16.07.2025 год. постановено по адм. дело № 401/2025 год. по описа на Административен съд Плевен. В касационната жалба се правят оплаквания, че оспореното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорват се изводите на административния съд относно приложението на чл. 69, ал. 2 и чл. 69б, ал. 1 КСО. Претендира се присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касация директорът на ТП на НОИ Плевен чрез процесуален представител ст.юрисконсулт З. Савова в писмен отговор оспорва касационната жалба. Счита, че обжалваното решение е правилно. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. По съображения, че оспореното с нея съдебно решение е правилно, предлага да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С оспореното Решение № 2391/16.07.2025 год. постановено по адм. дело № 401/2025 год. Административен съд Плевен е отхвърлил жалбата на С. Т. К. срещу Решение № 2153-14-17 от 03.04.2025 год. на директора на ТП на НОИ Плевен, с което е потвърдено разпореждане 2113-14-2483#4 от 23.01.2025 год. на ръководител на ПО при ТП на НОИ Плевен. С разпореждането е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на С. Т. К. като е прието, че не са изпълнени предпоставките за възникване на правото на пенсия по чл. 69, ал. 2, тъй като лицето няма навършена необходимата възраст към датата на подаване на заявлението, а именно 54 години и 02 месеца. От фактическа страна е установено, че със заявление вх. № 2113-14-2483 от 31.12.2024 год. С. Т. К. е направила искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Въз основа на представените документи и тяхната преценка длъжностното лице при ТП на НОИ Плевен е приело от фактическа страна, че С. Т. К. е работила като държавен служител на МВР и има осигурителен стаж от 20 години 06 месеца 00 дни, който е оценен като такъв от първа категория труд като служител по ЗМВР и осигурителен стаж от трета категория 09 години 11 месеца и 00 дни. На основание чл. 104 от КСО общият осигурителен стаж е превърнат към трета категория труд - 44 години 01 месеца 00 дни. Навършената възраст към датата на заявлението /31.12.2024 год. / е [възраст]. От правна страна е прието, че С. Т. К. не попада в персоналния обхват на нормата на чл. 69б, ал. 1 от КСО, тъй като никога не е осъществявала труд от първа категория, а е полагала труд от трета категория, който при пенсиониране само се зачита като такъв от първа, а приложението на чл. 69, ал. 2 от КСО е изключено, тъй като към момента на подаване на заявлението не е имала навършени изискуемите 52 години 02 месеца. Касаторът е оспорил разпореждането по реда на чл. 117, ал. 1, т. 2 от КСО пред ръководителя на ТП на НОИ Плевен. Директорът на ТП на НОИ с Решение № 2153-14-17 от 03.04.2025 год. е отхвърлил жалбата срещу разпореждането като е изложил мотиви, че то е постановено от материално компетентен орган, в изискуемата от закона форма, и е материално законосъобразно. Приел е, че по отношение на К. не е налице хипотезата на чл. 69б, ал. 1 от КСО, т. к. не е лице, което е работило 10 години при условията на първа категория труд и правилно е преценено от страна на административния орган, че за нея не е възникнало право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при посочените в нормата предпоставки. Решението на директора на ТП на НОИ Плевен е обжалвано пред административния съд, който с процесното решение е отхвърлил жалбата. Приел е, че решението е постановено от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон. Съдът е извършил анализ на нормите на чл.18, ал.4 от НПОС, чл.69, ал.1 и ал.2 и чл.69б, ал.1 и ал.2 от КСО като е приел, че по отношение на чл.69, ал.2 от КСО не са налице условията за отпускане на ЛПОСВ, тъй като лицето няма навършена възраст от 54 години и 02 месеца към датата на подаване на заявлението, а по отношение на чл.69б, ал.1 от КСО е приел, че лицето не е полагало труд при условията на първа категория труд. В тази категория се включват лица, които упражняват тежък труд и чийто живот е изложен на пряка опасност като не фигурират лицата работещи на длъжности и по законите посочени в чл.69 от КСО. Според първоинстанционният съд нормата на чл.18, ал.5 от НПОС следва да се тълкува като предоставяща възможност на лицата, които имат стаж в специалните ведомства, който не е достатъчен за да могат да се пенсионират по реда на чл.69 от КСО, да се пенсионират по реда на чл.69б, ал.1 и ал.2 от КСО ако обаче са достигнали изискуемата от закона възраст, която в случая е 54 години и 02 месеца. Лицата изпълняващи длъжности или извършващи дейности по посочените в чл.69 от КСО закони могат да се възползват от нормата на чл.18, ал.4 от НПОС и да им се отпусне пенсия по чл.69б, ал.1 и ал.2 от КСО само ако не им достига изискуемия осигурителен стаж, но не и изискуемата по чл.69 от КСО възраст. Като се е позовал на актуалната практика на ВАС по сходни случаи съдът е приел, че решението на директора на ТП на НОИ Плевен е правилно и законосъобразно и е отхвърлил жалбата подадена срещу него. Решението е валидно, допустимо и правилно. Оплакванията в касационната жалба за неправилно прилагане на материалния закон са неоснователни. Първоинстанционният съд е събрал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, въз основа на които е извел обосновани изводи, които изцяло се споделят от касационната инстанция. Оспореният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните по делото доказателства като по установената фактическа обстановка няма спор между страните и е постановен в съответствие с приложимите за спора материалноправни разпоредби. Правилно съдът е приел, че процесният административен акт е законосъобразен, като издаден от компетентен административен орган, в предвидената от закона форма и обоснован - съдържащ мотиви за издаването си, както и постановен в съответствие с приложимите материалноправни норми. Правилно съдът е преценил, че С. Т. К. не отговаря на материалноправните изисквания на разпоредбите на чл. 69, ал. 2 и чл. 69б, ал. 1 и ал. 2 от КСО и законосъобразно и е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на това основание. В оспореното решение е посочено, а и се установява от доказателствата по делото, че към момента на подаване на заявлението за отпускане на пенсия - 31.12.2024 год. К. е навършила възраст от [възраст] и има осигурителен стаж от 20 години 06 месеца от първа категория труд, 09 години и 11 месеца от трета категория или има общ осигурителен стаж определен по реда на чл. 104 от КСО от 44 години и 01 месец. Разпоредбите на чл. 69, ал. 2 и чл. 69б, ал. 1 от КСО съдържат различни материалноправни предпоставки за възникване и упражняване правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст по отношение на лицата. Според предвиденото в приложимата правна норма на чл. 69, ал. 2 от КСО държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи, Закона за специалните разузнавателни средства и по Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, държавните служители по чл. 11 от Закона за пощенските услуги, държавните служители по чл. 15, ал. 3, т. 1 от Закона за противодействие на корупцията, държавните служители, осъществяващи дейността по охрана на съдебната власт по чл. 391 от Закона за съдебната власт, придобиват право на пенсия при навършване на възраст 52 години и 10 месеца и при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители по посочените закони, по Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" и като военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. Изискването за посочената по-горе възраст от 52 години и 10 месеца влиза в сила от 01.01.2016 год., а нормата на чл. 69, ал. 9 от КСО предвижда, че от 31.12.2016 год. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по два месеца до достигане на 55-годишна възраст за лицата по чл. 69, ал. 1 и ал. 2 от КСО. Изискуемата възраст за 2024 год. е 54 години и 2 месеца и за двата пола. По силата на чл. 18, ал. 4 от НПОС лицата, които не са придобили право на пенсия по чл. 69 от КСО поради недостигащ осигурителен стаж могат да се пенсионират по реда на чл. 69б, ал. 1 и 2 от КСО. Именно лицата изпълняващи длъжности или извършващи дейности по посочените в чл. 69 от КСО специални закони, могат да се възползват от чл. 18, ал. 4 от НПОС и да им бъде отпусната пенсия по чл. 69б, ал. 1 или 2 от КСО, но единствено, когато не им достига изискуемият осигурителен стаж, като за целта трябва да са навършили необходимата възраст по чл. 69 от КСО. На основание чл. 69б, ал. 1 от КСО придобиват право на пенсия лицата, които са работили десет години при условията на първа категория труд, при следните условия: т. 1 (изм. – ДВ, бр. 99 от 2017 г. в сила от 1.01.2018 г.) навършили са възраст до 31 декември 2015 г. 47 години и 8 месеца за жените и 52 години и 8 месеца за мъжете и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете: т. 2: от 31 декември 2015 г. възрастта по т. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца за мъжете и с по 4 месеца за жените до достигане на възраст, като в този смисъл условията за придобиване право на пенсия по чл. 69б, ал. 1 от КСО от 01.01.2024 г. са за навършени 50 години и 8 месеца за жените и 54 години и 2 месеца за мъжете. Следователно, изискванията за придобиване право на пенсия при условията на чл. 69б от КСО са различни, като законодателят задължително изисква реалното и действително полагане на осигурителния стаж при условията на първа категория труд. Настоящият състав на съда намира оплакванията в касационната жалба за неоснователни. При постановяване на решението си първоинстанционният съд е приложил правилно материалния закон и правният му извод за законосъобразност на процесния административен акт е обоснован. При фактите установени по делото правилно съдът е приел, че касаторът не отговаря на материалноправните изисквания на разпоредбите на чл. 69, ал. 2 и чл. 69б, ал. 1 от КСО, и законосъобразно му е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на посочените основания. Предвид гореизложеното, Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира, че решението на Административен съд Плевен е постановено при липсата на соченото касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора претенцията на касатора за присъждане на разноски е неоснователна. Водим от горното на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение