Определение № 4617 от 16.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3077/2025 г.

След приключване на производство с правно основание чл.274, ал.3 ГПК, е постъпила молба от Й. Б. Е. /ответник в производството/, чрез процесуалния му представител адвокат А., с искане за допълване на постановения акт – определение № 4080 от 15.09.2025г. - с присъждане на установените като реално направени разноски за адвокатско възнаграждение. В предоставения седем дневен срок за отговор, е постъпило становище от В. С. К. и Р. Н. К. от [населено място], чрез процесуалния им представител адвокат И., с което се възразява срещу претендирания размер. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени данните по делото, намира следното: С определение № 4080 от 15.09.2025г. не е допуснато касационно обжалване на въззивно определение № 1630 от 28.05.2025г. по в.ч.гр.д. № 1430 по описа за 2025г. на Окръжен съд Пловдив, с което е потвърдено определение № 4059/24.03.2025г. по гр.д.№ 12500/2024г. на РС Пловдив за прекратяване на производството и изпращане на делото по подсъдност на РС Девня. С посочения акт е разрешен предварителен въпрос, касаещ компетентния съд, който следва да разреши спора и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Съгласно чл.81 ГПК - съдът се произнася по направено искане за присъждане на разноски само в тези постановените от него актове, с които се приключва делото в съответната инстанция. Доколкото настоящият акт не е такъв, направеното искане е преждевременно и не може да бъде уважено. Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение