Решение № 702 от 22.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6603/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от З. К. К. срещу Решение № 4823/12.02.2025 г. по адм. дело № 10222/2023 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменено Експертно решение /ЕР/ № 00368 от зас.№ 128/11.09.2023г. на Специализиран състав по Нервни, Очни и ССЗ към Национална експертна лекарска комисия /НЕЛК/, като вместо него е постановено отхвърлянето на жалбата на З. К. срещу ЕР № 187 от зас. № 92 от 18.07.2023г. на Териториална експертна лекарска комисия /ТЕЛК/ при Медицински институт на Министерство на вътрешните работи /МВР/. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост – касационни основания по чл. 209, т.3 от АПК. Твърди се, че необосновано, немотивирано и незаконосъобразно Административен съд София-град е отменил Експертно решение № 00368 от зас.№ 128/11.09.2023г. на Специализиран състав по Нервни, Очни и ССЗ към НЕЛК, с което е отменено ЕР на ТЕЛК № 187 от 18.07.2023г. и вместо него е постановил ново, с което са потвърдени болничен лист № Е20222122147 и болничен лист № Е20222122445 за временна неработоспособност, издадени на осигуреното лице З. К. К., с месторабота 04 РУ – СДВР. По подробно изложени съображения с жалбата се иска отмяна на решението и отхвърляне на жалбата на СДВР срещу ЕР НЕЛК № 00368 от зас.№ 128/11.09.2023г. на Специализиран състав по Нервни, Очни и ССЗ към НЕЛК, с което е отменено ЕР на ТЕЛК № 187 от 18.07.2023г. Ответникът – НЕЛК, Специализиран състав по нервни, очни и сърдечно-съдови заболявания, не е изпратил процесуален представител в проведеното открито съдебно заседание по делото и не е изразил становище по касационната жалба. Ответникът - ТЕЛК при Медицински институт на МВР, не е представляван в проведеното открито съдебно заседание по делото, но чрез старши юрисконсулт М. Тотева в отговор от 02.04.2025 г. оспорва касационната жалба с аргументи за нейната неоснователност. Ответникът - Столична дирекция на вътрешните работи, не е представлявана в проведеното открито съдебно заседание по делото, като в становище от 09.12.2025 г. чрез гл. юриск. Страхинов, изразява становище за неоснователност на жалбата. Ответниците - Обща ЛКК при "Диагностично-консултативен център ХХ-София" ЕООД, ТП на НОИ - София-град, Регионална дирекция "Социално подпомагане" - София-град и Агенция за хората с увреждания не са представлявани от законен или процесуален представител в проведеното открито съдебно заседание по делото и не са изразили становища по касационната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 ал.1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл.210 ал.1 от АПК и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. С Решение № 4823/12.02.2025 г. по адм. дело № 10222/2023 г., Административен съд София-град е отменил Експертно решение № 00368 от зас.№ 128/11.09.2023г. на Специализиран състав по Нервни, Очни и ССЗ към НЕЛК, като вместо него е постановил отхвърлянето на жалбата на З. К. К. срещу ЕР № 187 от зас. № 92 от 18.07.2023г. на ТЕЛК при Медицински институт на МВР и е присъдил разноски. Първоинстанционният съд е приел, че съдържащите се в преписката медицински документи не обосновават извод за наличие на временна неработоспособност на З. К., за да се предостави отпуск поради временна неработоспособност, с оглед на което е формирал извод за основателност на жалбата на СДВР и отхвърлил жалбата срещу оспореното ЕР на ТЕЛК. Обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. От фактическа страна е установено, че към 10.06.2022г. и до 08.08.2022 г. З. К. е служител в Столична дирекция на вътрешните работи, където заема длъжността „главен инспектор“ към 04 РУ. За посочения период от време на З. К. са издадени два броя болнични листове: болничен лист Е20222122147/13.06.2022 г. - за 30 дни - от 10.06.2022 г. до 09.07.2022 г., издаден с решение № 0001205 от 13.06.2022 г. на Обща ЛКК при „Диагностично – консултативен център XX-София“ ЕООД, като продължение, за 30 дни временна неработоспособност – от 10.06.2022г. до 09.07.2022г. (вкл.), при домашен-амбулаторен режим на лечение, с диагноза по МКБ: [номер] – [заличен текст], и болничен лист Е20222122445/11.07.2022 г. - за 30 дни - от 10.07.2022 г. до 08.08.2022 г., издаден с решение № 0001458 от 11.07.2022 г. на Обща ЛКК при „Диагностично – консултативен център XX-София“ ЕООД, като продължение, за 30 дни временна неработоспособност – от 10.07.2022 г. до 08.08.2022 г. (вкл.), при домашен-амбулаторен режим на лечение, с диагноза по МКБ: [номер] – [заличен текст]. Като осигурител на З. К., Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/ е оспорила издадените на З. К. болнични листове. Жалбата е разгледана от ТЕЛК за Общи заболявания към МИ на МВР, като с Решение № 0358 от зас.№ 130 от 05.09.2022г. не са потвърдени, поради липса на обосноваваща медицинска документация за наличие остро или обострено хронично заболяване, обуславящо продължителна временна неработоспособност за процесния период. Посоченото решение на ТЕЛК е отменено по жалба на касационния жалбоподател с решение ЕР № 1019 от зас.№ 182 от 12.10.2022 г. на НЕЛК, като преписката е върната на ТЕЛК за ново освидетелстване и са дадени указания. При новото разглеждане е изискана първичната медицинска документация, като въз основа на представените документи е постановено ЕР на ТЕЛК МВР № 0488 от зас.№ 193 от 30.12.2022 г., с което не се потвърждават болнични листове Е20222122147/13.06.2022 г. и Е20222122445/11.07.2022 г. Посоченото решение е обжалвано от З. К., като с ЕР № 156 от зас.№ 48/03.04.2023г. на НЕЛК решението на ТЕЛК е отменено и преписката отново е върната за ново освидетелстване. Прието е, че решението на ТЕЛК не е аргументирано, няма конкретни фактически констатации към датата на издаване на болничния лист, няма изводи произтичащи от тях, липсва документация, на която то се обосновава. Липсата на мотиви и медицинска документация, която да ги подкрепя е прието като основание за незаконосъобразност на акта и за връщане на преписката за ново произнасяне. Преписката отново е разгледана от ТЕЛК при Медицински институт на МВР, пред която са представени Епикриза ИЗ № 1243/197/15.04.2022 г., издадена от Вътрешно отделение на МБАЛ „Люлин“; два боря амбулаторни листове издадени от д-р Несторова – председател на ОЛКК на ДКЦ 20 – София ЕООД от прегледи на 13.06.2022 г. и 11.07.2022 г. с отразени диагноза и обективно състояние; амбулаторен лист № 175 от 04.08.2022 г. издаден от ДКЦ „Токуда“ от извършен първичен преглед от лекар със специалност „кардиология“ и амбулаторни листове издадени от ОПЛ – д-р А. Янева, за извършени прегледи на 12.04.2022 г., 02.08.2022 г., 10.08.2022 г., 02.09.2022 г. и 13.10.2022 г. Приети са и медицински протоколи от ЛКК. Въз основа на тези данни, с ЕР № 187 от 18.07.2023 г. ТЕЛК при Медицински институт на МВР приема, че болничните листове не следва да се потвърждават, тъй като не се оправдава отразената в тях временна неработоспособност за определения срок, поради липса на обосноваваща медицинска документация за наличие на остро или обострено хронично [заличен текст] заболяване. В решението е посочено, че З. К. е бил поканен да се яви за преглед в ТЕЛК – МВР, но не е изпълнил указанията. Решението е обжалвано по административен ред от освидетелстваното лице, като с оспореното в производството пред АССГ ЕР № 368 от зас.№ 128/11.09.2023 г. на НЕЛК е отменено ЕР на ТЕЛК и е издадено ново, с което се потвърждават болничен лист Е20222122147 и Е20222122445. Прието е, че на основание приложената медицинска документация, състоянието на лицето е обуславяло временна неработоспособност за периода на издадените болнични листове; последните са издадени правомерно по същество и по процедура, а съгласно чл.19, ал.2 от НМЕ, нарушаването на режима определен в издаден болничен лист не се приема като самостоятелно основание за прекратяване на отпуска за временна неработоспособност. Пред първоинстанционния съд е назначена съдебно-медицинска експертиза, изготвена от специалист по вътрешни болести и кардиология, заключението на която е кредитирано от съда като безпристрастно и обективно изготвено, и даващо отговор на всички относими към спора въпроси. В хода на съдебното производство заключението на вещото лице не е оспорено от страните и е прието в съдебно заседание без възражения. Вещото лице анализира Епикриза ИЗ № 1243/197/15.04.2022г., издадена от МБАЛ „Люлин“, в която е отразена диагноза „[заличен текст]“, като сочи, че описаните признаци на остра [заличен текст] не съответстват на тази диагноза, тъй като [заличен текст] протича с много по-високи стойности на артериално налягане от посоченото ([заличен текст]), дистолно АН не е повишено и е констатирана отлична помпева функция на ЛК – ФИ 70 %. В същото време експертът констатира и неясноти и противоречия в статуса. Вещото лице изтъква също, че описаната в кардиоехографията „[заличен текст]“, не може да предизвика появата за такъв кратък период едновременно на [заличен текст] ([заличен текст]) и остра [заличен текст] (за които говорят белезите на [заличен текст] – на [заличен текст]). Такава [заличен текст] може да има при засягане на [заличен текст], но в такъв случай ФИ не би била в такива стойности. Според експерта, ако действително пациентът е имал силен задух и хрипове с кашлица, е трябвало да бъде подаден кислород и да се направи експресна оксиметрия, кръвногазов анализ, каквито в случая не са правени. Не е проведено лечение за гръдна болка, в ЕКГ не са описани никакви промени, като ФИ на пациента е винаги над [заличен текст], с изключение само на данните от прегледа при д-р Лицова, болница „Токуда“. Въз основа на медицинската документация вещото лице дава категоричен отговор, че при пациента З. К. няма клинични данни за наличие на [заличен текст], за обострянето ѝ, съответно не е обосновано от медицинска гледна точка посочването на тази диагноза в двата болнични листове - № Е20222122147/13.06.2022г. и № Е20222122445/11.07.2022г. Сочи, че единствено в Амбулаторен лист за извършен преглед № 175 от 04.08.2022г. лекарят е описал данни за наличие на [заличен текст], но този преглед е извършен много след датата на издаване на процесните болнични листове. Дава и категоричен отговор, че ако действително пациентът е имал клиничните данни и диагноза описани в Епикриза ИЗ № 1243/197/15.04.2022г., издадена от МБАЛ „Люлин“, то е било задължително извършване на незабавна хоспитализация и на лечение с изследвания, в това число да с назначаване на холтер АН мониториране, чести записи на ЕКГ, холтер ЕКГ мониториране. В тази връзка заключението на експерта е, че в описанията на прегледите касаещи статуса на пациента, с оглед продължаване на временната неработоспособност след стационарното лечение, има драстични противоречия и несъвместими с научните факти находки. Съгласно разпоредбите на § 1, т. 34 от ДР на Закона за здравето и чл. 6, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/, временна неработоспособност е налице в случаите, при които осигуреното лице не може или е възпрепятствано да работи поради: общо заболяване; злополука; професионална болест; лечение в чужбина; санаторно-курортно лечение; належащ медицински преглед или изследване; карантина; отстраняване от работа по предписание на здравните органи; гледане на болен или на карантиниран член от семейството; належащо придружаване на болен член от семейството за медицински преглед; изследване или лечение в същото или в друго населено място, в страната или в чужбина; бременност и раждане; гледане на здраво дете, върнато от детско заведение поради карантина в заведението. Отпускът поради временна неработоспособност се разрешава от органите на медицинската експертиза на работоспособността, определени в чл. 103, ал. 2 ЗЗ и чл. 3 НМЕ, като се оформя с болничен лист по образец, утвърден с акта на Министерския съвет по чл. 103а от Закона за здравето /ЗЗдр/. Правилно административният съд е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден в предписаната от закона форма и от надлежен орган, но е необоснован и неправилен. По силата на чл. 50, ал. 1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи /ПУОРОМЕРКМЕ/, при разглеждане на жалби против експертни решения на ТЕЛК, Националната експертна лекарска комисия се произнася въз основа на медицинската и друга документация. Административният съд е приел, че в ЕР на НЕЛК не е обосновано възприета временна неработоспособност на освидетелстваното лице, тъй като констатациите за такава не съответстват на приложената медицинска документация - извод, който се подкрепя и от приетото по делото заключение на съдебно-медицинската експертиза. Правилно съдът е кредитирал последната като пълно и обективно, компетентно и безпристрастно изготвена. Заключението на вещото лице е категорично, че обективното здравословно състояние на З. К. през периода на издадените болнични листове Е2022212147 и Е20222122445 не съответства на отразеното в тях. Прецизно установените обстоятелства във връзка с действителното здравословно състояние на З. К. обосновават като правилна преценката, че процесните болнични листове са издадени без да са налице основанията за това – общо заболяване на касационния жалбоподател, възпрепятстващо го да работи – временна неработоспособност поради поставена диагноза „[заличен текст]“. Оспореният пред АССГ административен акт е издаден в нарушение на относимите процесуални и материалноправни разпоредби, поради което, като е отменил ЕР № 00368 от зас.№ 128/11.09.2023г. на Специализиран състав по Нервни, Очни и ССЗ към НЕЛК, Административен съд София - град е постановил правилен съдебен акт. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция (чл. 221, ал. 2 предл. второ АПК). Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон, и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Съдебното решение е надлежно мотивирано и не са налице сочените в касационната жалба пороци за съществени нарушения на съдопроизводствени правила, изразяващи се в едностранно обсъждане на събраните по делото доказателства. Съдът е обсъдил задълбочено приобщените доказателствени средства, анализирайки съдържащия се в тях доказателствен материал и съпоставяйки установените фактически обстоятелства поотделно и в тяхната съвкупност. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение