Определение № 2584 от 13.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1632/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. АПК. Образувано е по частна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" град Велико Търново, чрез юрк. М. Найденова против определение № 1625/27.12.2024 г. на Административен съд - Монтана, постановено по адм. дело № 220/2024 г., в частта, в която частният жалбоподател е осъден на основание чл. 77 ГПК във връзка с чл.144 АПК да заплати по набирателна сметка на Административен съд - Монтана сумата 500 лева, представляваща част от дължимия, но невнесен размер на определеното от съда възнаграждение за вещо лице по допуснатата по делото съдебно - графологическа /почеркова/ експертиза. В частната жалба са изложени доводи за неправилност на определението в обжалваната част, поради нарушение на процесуалния закон - чл. 76 във връзка с чл. 77 ГПК. Частният жалбоподател сочи, че съгласно чл. 76 ГПК всяка страна предварително внася в съда разноските по действията, които е поискала. В случая решаващият орган - ответник по делото не е правил доказателствено искане за назначаване на вещо лице, нито са формулирани задачи към допуснатата съдебно - графологическа експертиза. По правило разпоредбата на чл. 77 ГПК урежда принудителното съдиране на разноските, ако страната, която ги дължи съгласно чл. 76 ГПК, не ги е внесла, процесуалното действие е осъществено в хода на съдебното производство и тази страна е "останала задължена за разноски". В разглеждания случай по делото не е изготвено и прието заключение на вещо лице. Частният жалбоподател счита, че задължаването по реда на чл. 77 ГПК на страна, която не носи доказателствената тежест, не е направила доказателствени искания, поради което не дължи внасяне на разноските, е следвало да бъде отстранено чрез отмяна на определението, което е оттегляемо, по реда на чл. 253 ГПК. Искането е за отмяна на определението. Ответникът - "Макро Транс БГ" ЕООД не е изразил становище по частната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, намира, че частната жалба е процесуално недопустима на основание чл. 215, т. 4 АПК, като подадена срещу съдебен акт, който не подлежи на обжалване. Съображенията за това са следните: Съгласно чл. 229, ал.1, т.1 и 2 АПК на обжалване с частна жалба подлежат определенията и разпорежданията,които преграждат по-нататъшното развитие на производството и в случаите, изрично посочени в закона. В конкретния случай определението на Административен съд - Монтана в обжалваната му част не прегражда развитието на делото. Това определение е постановено в хода на висящото съдебно производство по оспорване на ревизионен акт № Р-04001223003556-091-001/10.01.2024 г. на органи по приходите при ТД на НАП - Велико Търново и с него на основание чл. 77 ГПК във връзка с чл. 144 АПК е разпоредено принудително събиране на депозит за вещо лице в размер на 500 лева, определен от съда в тежест на ответника по делото - директор на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", гр. Велико Търново с протоколно определение от 16.10.2024 г. Законът не предвижда самостоятелно обжалване на това определение. В подкрепа на този извод е и становището на частния жалбоподател, че определението е оттегляемо и подлежи на отмяна по реда на чл. 253 ГПК, от съда, който го е постановил. С оглед на изложеното частната жалба се явява подадена срещу съдебен акт, който не подлежи на обжалване и на основание чл. 213а, ал. 6, т. 2 във връзка с чл. 215, т. 4 от АПК следва да се остави без разглеждане и да се прекрати производството по делото. Недопустимостта на жалбата препятства възможността съдът да се произнесе по доводите на частния жалбоподател за нарушение на чл. 76 във връзка с чл. 77 ГПК, които касаят правилността на съдебния акт. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,