Определение от 22.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 11872/2023 г.

Производството е по реда на чл. 628 и следващите от Гражданско процесуалния кодекс /ГПК/ във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и във връзка с чл. 267 от Договора за функциониране на Европейския съюз /ДФЕС/. Делото е образувано по касационна жалба на „Овергаз Мрежи“ АД, чрез процесуалния му представител адв. Василева, срещу решение № 5929 от 11.10.2023г., постановено по адм.д. № 4399/2023г. по описа на Административен съд София – град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против отказ на Началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол /РДНСК/ - София, обективиран в писмо изх. № ДК – 06 – 4356 – 00 - 245 от 23.02.2023г., да се назначи държавна приемателна комисия /ДПК/ за строежи, изрично изброени в писмото, за които разрешенията за строеж са загубили правното си действие. В касационната жалба е инкорпорирано направено искане за отправяне на преюдициално запитване по реда на чл. 267 от ДФЕС, а именно „относно съвместимостта на режима и ограниченията, които налага нормата на чл. 153 ЗУТ /в частност правилото на ал. 2 на същия/, както и приложението на измененията на разпоредбата във времето и по – конкретно по отношение на заварените положения /като процесните разрешения за строеж /РС/ с основни свободи, прогласени в ДФЕС, правни принципи на ПЕС, разпоредбите на Директива 2006/123 и Директира 2009/73, както и други, които намерите за относими“. Настоящият състав намира, че така направеното искане за отправяне на запитване до Съда на Европейския съюз е неоснователно, по следващите съображения. Съгласно чл. 629 ал. 3 ГПК субсидиарно приложим на основание чл. 144 АПК „Съдът, чието решение не подлежи на обжалване, винаги отправя запитване за тълкуване, освен когато отговорът на въпроса произтича ясно и недвусмислено от предишно решение на Съда на Европейските общности или значението и смисълът на разпоредбата или акта са толкова ясни, че не будят никакво съмнение“. Съгласно чл. 267 ДФЕС, на който се позовава жалбоподателя в искането си „Съдът на Европейския съюз е компетентен да се произнася преюдициално относно: а) тълкуването на настоящия договор; б) валидността и тълкуването на актовете на институциите, органите, службите или агенциите на Съюза“. Т.е. компетентността на Съда на европейския съюз се отнася до тълкуването на разпоредби на ДФЕС или на валидността и тълкуването на актовете на институциите, органите, службите и агенциите на Съюза, но не и до тълкуването на разпоредби на националните законодателства, в какъвто смисъл е отправеното искане. Това тълкуване се подкрепя и от постановено определение от 12.11.2010г. по дело С – 339/10 на Съда на евпроейския съюз, по което СЕС е сезиран с преюдициално запитване от България за тълкуване на чл. 47 от Хартата за основните права на Европейския съюз на основание чл. 267 ДФЕС досежно приложението на чл. 127 от ЗУТ. С посоченото определение на СЕС е приел, че явно няма компетентност са отговори на въпросите, поставени от Върховния административен съд на Република България, очертани по – горе. Предвид изложеното настоящият състав намира на първо място, че направеното искане за отправяне на преюдициално запитване до СЕС, така както е формулирано в касационната жалба, е извън приложното на чл. 267 ДФЕС и компетентността на СЕС, тъй като не е отправено искане за тълкуване на ДФЕС или на актове на институции, органи, служби или агенции на Съюза. Това е така и тъй като устройството на територията, инвестиционното проектиране и строителството не попадат в изключителните, споделените и правомощията за подкрепа на Европейския съюз по смисъла съответно на чл. 3, чл. 4 и чл. 6 ДФЕС. На второ място отговорът на поставения въпрос произтича ясно и недвусмислено произтича от цитираното по – горе предишно определение по дело № С – 339/10 на Съда на Европейските общности, а именно за недопустимост, поради това, че СЕС е явно некомпетентен да се произнесе по отправено такова питане. Това от своя страна обосновава липсата на абсолютно задължение на настоящата инстанция да отправи питане съгласно чл. 629 ал. 3 ГПК. Позоваването на Директива 2009/73 от 13.07.2009г. относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ и Директива 2006/123/ЕО от 12.12.2006г. относно услугите на вътрешния пазар на Европейския парламент и на Съвета е неотносимо към спора, тъй като с тях се регулират области, неотносими към правоотношението, предмет на спора. Следва да се посочи най – накрая и че вече е било направено такова искане за отправяне на преюдициално запитване по предходно дело, а именно по адм.д. № 2217/2022г. на ВАС, по което искането е отхвърлено, но предвид липсата на забранителна норма за повторно отправяне на същото питане, когато се касае за нов спор, то настоящият състав намира, че искането не е недопустимо, а неоснователно. По изложените съображения настоящият състав намира, че искането за отправяне на преюдициално запитване е неоснователно, поради което следва да бъде отхвърлено. Воден от горното и на основание чл. 629 ал. 3 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение