Определение № 1023 от 13.11.2023 г. на ВКС по т. д. № 1573/2023 г.

Постъпила е молба от частния жалбоподател „Галеон – Русе „ ООД, с искане за допълване на постановеното определение № 903/30.10.2023 г. по настоящото дело, с което е потвърдено определение № 213/ 17.08.2023 г. по ч.т.д. № 179/2023 г. на Апелативен съд - Велико Търново. Страната твърди, че съдът не се е произнесъл по цялото й искане, като не е указал по какъв ред може да защити правата си, безспорно увредени от незаконосъобразния акт на длъжностното лице при Агенция по вписванията, чийто отказ е отменен от съда и доколкото е налице противоречива съдебна практика, коментирана в подадената частна жалба. Квалифицира искането си по чл. 250 ГПК. За да се произнесе, настоящият състав съобрази следното: Предмет на частната жалба, по която е постановено исканото за допълване определение, е определение на въззивна инстанция, с което е оставена без разглеждане частната жалба на същото дружество против определение № 227/14.07.2023 г. по т.д.№ 129/2023 г. на Окръжен съд – Русе, като процесуално недопустима. С определението на Окръжния съд е оставено без уважение искане на дружеството, за присъждане на разноски, предвид отменения отказ за вписване, постановен от длъжностно лице при Агенция по вписванията. Предвид чл. 248 ал. 3 ГПК и необжалваемостта на позитивния съдебен акт за отмяна на отказа на длъжностното лице при Агенция по вписванията, претендиран за изменение по реда на същата разпоредба, въззивният съд е счел, че обжалването на определението по отговорността за разноски е процесуално недопустимо.Тези съображения е споделил и настоящия състав. Молбата по чл. 250 ГПК е неоснователна. Видно от преждеизложеното, предмет на частната жалба по настоящото дело е единствено приложението на процесуалния закон, досежно инстанционната обжалваемост на определение по чл. 248 ГПК, постановено в производство по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, приключило с позитивно за жалбоподателя решение. Производството по чл. 250 ГПК има за цел произнасяне по целия предмет на спора, респ.формиране сила на пресъдено нещо по всеки петитум при произнасяне по материално-правен такъв. Резултатът от провеждането му е допълване диспозитива, а не мотивите на съдебния акт, с произнасяне по искане / петитум /, надлежно въведен от страната и по който съдът дължи произнасяне с диспозитив. Как страната би могла да бъде възмездена, за понесени от незаконосъобразния отказ на длъжностното лице при Агенция по вписванията вреди, съизмерими с понесените от нея за производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ разноски, е въпрос, който не попада в предмета на конкретния процесуален спор, а и по никакъв начин, с оглед съдържанието на искането / даване указания за надлежния ред за защита, ако не се приеме да е такъв предприетия /, не би могъл да е предмет на настоящото производство, по което съдът да е дължал формиране на диспозитив. Нещо повече, дори предмет на частната жалба да би било въззивно определение, с което искането за присъждане на разноски да би било разгледано по същество и настоящият състав да би дължал произнасяне по съществото на този спор, то отново даването на указания за надлежния ред на защита, ако не се приеме такъв предприетия по реда на чл. 248 ГПК, не би могло да съставлява предмет на спора, по който съдът дължи произнасяне, тъй като искането имплицитно изключва въпроса да попада в обхвата на предприетата от страната защита по конкретния процесуален ред, в рамките на която и с оглед диспозитивното начало в процеса е ограничен и съда. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение