Решение № 7856 от 13.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 309/2026 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба подадена от Т. М. Б. чрез адв. В. Митев срещу решение № 1510 от 27.11.2025 год. постановено по адм. дело № 499 по описа за 2025 год. на Административен съд София-област. Изложени са съображения за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.209, т.3 от АПК. Моли оспореното съдебно решение да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено ново, по съществото на спора като се отмени решението на директора на ТП на НОИ София-област. Алтернативно моли делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда. Претендира разноски. Ответникът директорът на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) София-област чрез юрисконсулт Брусева изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намира за основателна. Съображенията за това са следните: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София-област е Решение № 1012-22-33#1 от 21.03.2025 год. на директора на ТП на НОИ София-област, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на Т. М. Б. срещу разпореждане № 25/протокол № 02294/ от 27.11.2024 год. на Ръководител "ПО" при ТП на НОИ София-област. Видно от административната преписка с разпореждане № протокол № 02009/ от 13.01.2025 год. на Ръководител "ПО" при ТП на НОИ София-област на Б. е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл.74, ал.1 от КСО. Разпореждането е обжалвано пред горестоящия административен орган, който с Решение № 1012-22-33#1 от 21.03.2025 год. е отхвърлил жалбата. Приел е, че осигурителният стаж на Б. до датата на инвалидизиране /29.07.2024 год./ е 26 год. 00 мес. 28 дни, осигурителният доход за периода 01.01.2000 год.-28.07.2024 год. е 559 735, 46 лева, и е изложил подробни съображения относно определения индивидуален коефициент на лицето съгласно чл.70, ал.8-9, ал.10, т.2 и т.3, ал.11 и ал.19 от КСО. С последващо разпореждане № 55 /прот.№ 02024 от 29.01.2025 год., от 23.12.2024 год. /датата на внасяне на осигурителните вноски по чл.4, ал.8 и чл.9а, ал.1 от КСО въз основа на диплома/удостоверение № 368/04.08.2004 год. издадена от ТУ – София/ пенсията за инвалидност поради общо заболяване е изменена по реда на чл.99, ал.1, т.1 от КСО като е зачетен стаж но основание чл.9а, ал.1 от КСО по удостоверение № УП-16-2165-22-1/03.01.2025 год. за периода 01.10.1995 год. до 30.11.1999 год. – 04 год. 02 мес. Този стаж е прибавен към стажа от 26 год. и 28 дни като зачетения до датата на инвалидизиране стаж е 30 год. 02 мес. 28 дни. С разпореждането от 29.01.2025 год. е определен нов размер на пенсията 1 749, 28 лева. Съгласно §7ж от ПЗР на КСО към размер на пенсията от 1 556, 93 лева се прибавят 60 лева по ПМС № 479/30.12.2021 год., т.е. пенсията на Т. М. Б. се определя на 1 809, 28 лева. По отношение на възраженията на лицето относно осигурителния му стаж директорът на ТП на НОИ е приел, че същият е правилно зачетен като „е отказано да бъде зачетен повторно дублирания период от 15.03.2013 год. до 01.01.2016 год., въз основа на удостоверителните документи на лицето“. Решението на директора на ТП на НОИ София-област е обжалвано пред административния съд, който с процесното решение е отхвърлил жалбата на лицето. Първоинстанционният административен съд е приел, че с Решение № 1012-22-33#1 от 21.03.2025 год. на директора на ТП на НОИ София-област е отхвърлена като неоснователна жалбата на лицето срещу разпореждане № протокол № 02009/ от 13.01.2025 год. на Ръководител "ПО" при ТП на НОИ София-област. Решението на директора на ТП на НОИ София-област е прието като издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствени правила за издаването му и при правилно приложение на материалния закон. По отношение на възраженията на лицето относно размера на осигурителния му стаж съдът е приел, че „законосъобразно е отказано да бъде зачетен повторно дублирания период от 15.03.2013 год. до 01.01.2016 год. въз основа на удостоверителни документи на лицето“. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Производството пред административния съд е образувано по жалба на Т. М. Б. срещу Решение № 1012-22-33#1 от 21.03.2025 год. на директора на ТП на НОИ София-област, с което е отхвърлена жалбата му подадена срещу разпореждане № протокол № 02009/ от 13.01.2025 год. на Ръководител "ПО" при ТП на НОИ София-област. Видно обаче от диспозитива на решението на директора на ТП на НОИ със същото се отхвърля жалбата на Т. М. Б. срещу „разпореждане № 25/прот.№ N02294/27.11.2024 год. на ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ София-област. Разпореждане с такъв номер няма в административната преписка, нито има данни същото да е обжалвано от Б.. Жалбата на лицето е подадена до директора на ТП на НОИ София-област срещу разпореждане № 13/протокол № 02009/ от 13.01.2025 год. на Ръководител "ПО" при ТП на НОИ София-област. С обжалваното пред първата инстанция решение обаче директорът на ТП на НОИ не се произнася по сезиралата го жалба, а се произнася по жалба на М. срещу друго разпореждане, а именно разпореждане № 25/прот.№ N02294/27.11.2024 год. От преписката не става ясно кой е адресат на това разпореждане, нито какво е съдържанието му. Няма данни да е подавана жалба срещу това разпореждане. Съдът в процесното решение неправилно е приел, че с Решение № 1012-22-33#1 от 21.03.2025 год. на директора на ТП на НОИ София-област се отхвърля жалбата на Т. М. Б. срещу разпореждане № 13/протокол № 02009/ от 13.01.2025 год. на Ръководител "ПО" при ТП на НОИ София-област. Така приетото не съответства на диспозитива на решението на директора на ТП на НОИ София-област. Първоинстанционният съд е следвало да установи това разминаване и да го обсъди при постановяване на решението си. С оглед на гореизложеното настоящият състав на съда намира, че решението на Административен съд София-област е неправилно като постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, поради което същото следа да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени решението на директора на ТП на НОИ и преписката да се върне на органа за ново произнасяне по жалбата на Т. М. Б. срещу разпореждане № 13/протокол № 02009/ от 13.01.2025 год. на Ръководител "ПО" при ТП на НОИ София-област. С оглед изхода на спора на касатора се дължат претендираните разноски. ТП на НОИ София-област следва да заплати на Т. М. Б. разноски както следва: за производството по адм.д. № 499/2025 год. по описа на Административен съд София-област в размер на 306, 81 евро /600 лева/ за адвокатски хонорар и 255, 67 евро /500 лева/ депозит за вещо лице и за настоящото касационно производство разноски в размер на 15, 34 евро /30 лева/ за държавна такса и 250 евро за адвокатски хонорар. Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, предл.второ от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение