Определение № 75 от 25.04.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1067/2018 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 741/23.01.2018 г. /п. кл. от 22.01.2018 г./, подадена от Д. С. Д., чрез адвокат Ц. С., срещу Определение № 3 от 08.01.2018 г., постановено по гр. д. № 4793/2017 г. на ВКС, I ГО, с което е оставена без разглеждане подадената от жалбоподателя молба за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК на влязло в сила решение № 106 от 03.02.2014 г. по в.гр.д.№ 3326 от 2013 г. на Варненския окръжен съд, и е прекратено производството по същото дело. В частната жалба се правят оплаквания, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено. В срока по чл. 306, ал. 3 ГПК е постъпил писмен отговор на Е. П., в който излага становище, че частната жалба е неоснователна и обжалваното определение следва да бъде потвърдено. При извършената проверка, настоящият съдебен състав на Върховния касационен съд, II г. о., установи следното: Частната жалба е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С определението си, предмет на настоящата частна жалба, съставът на ВКС, I ГО, е оставил без разглеждане подадената от жалбоподателя молба за отмяна на влязло в сила решение № 106 от 03.02.2014 г. по в.гр.д.№ 3326 от 2013 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 3648 от 22.07.2013 г. по гр.д.№ 10331 от 2010 г. на Варненския районен съд за допускане на делба на земеделски имоти, бивша собственост на Д. С. А., починал на 13.02.1975 г, като прекратил и производството по същото дело поради липсата на правен интерес за молителя. Оплакванията в частната жалба в следния основен смисъл /цитирам/: „ Основното ни оплакване за исканата отмяна е, че решението по делото е нищожно, тъй като има участници в делото, които не са наследници и нямат право да участват в делбеното производство“, не касаят процесуалноправния въпрос относно допустимостта на молбата за отмяна, по който се е произнесъл съдът. Представените доказателства са неотносими към същия въпрос. Една от абсолютните положителни процесуални предпоставки за съществуване на правото на отмяна е правният интерес /арг. чл. 303, ал. 1, предл. 1 ГПК/. Молителят е представил препис от саморъчното завещание на П. Д. С. от 06.10.1975 г., в полза на неговата съпруга М. А. С., като твърди, че то е новооткрито писмено доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Зачитането на същото завещание и отмяната на влязлото в сила решение на въззивния съд, с което се потвърждава първоинстанционното решение за допускане на делбата, би довело до намаляване на признатата му с влязлото в сила първоинстанционно решение квота в съсобствеността. Липсата на правен интерес се извежда именно от настъпването на неблагоприятни последици в правната сфера на молителя. На следващо място, в производството по гл. XXIV ГПК може да се иска отмяна само на неправилни влезли в сила съдебни актове, по които е формирана сила на пресъдено нещо. Прогласяването на нищожността на решението, чиято отмяна се иска, може да бъде поискано чрез иск безсрочно или чрез възражение в отделно исково производство съгласно чл. 270, ал. 2 ГПК, дори и съответното решение да е било предмет на инстанционен контрол / Решение № 114 от 13.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1954/2014 г., II г. о., ГК /. С оглед изложеното, частната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение. Водим от горното, съставът на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд: