Определение № 2322 от 06.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 330/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал.2, във вр. с ал.1, т.2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от Юлстрейд“ О.-гр.С., ЕИК[ЕИК] против определение № 450 от 16.09.2022 г. по гр.д.№ 55/2021 г. на Окръжен съд-Враца, с което е оставена без уважение подадената от него молба за допълване на решение №170/22.07.2022г. по в.гр.дело №575/2021г на Окръжен съд-Враца в частта за разноските. В частната жалба се навеждат оплаквания за неправилност поради това, че съдът е следвало да отчете, че с касов ордер, макар и представен по-късно адвокатският хонорар е внесен още в деня на сключване на договора за правна помощ. Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: Частната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, което подлежи на обжалване по реда, по който се обжалва и решението е, поради което съдът я преценява като допустима, съгласно чл. 274, ал.2, във вр. с ал.1 т. 2 ГПК. За да постанови обжалваното определение, съдът е констатирал, че искане за присъждане на разноски „Юлстрейд“О. е направил в хода на устните състезания по делото, като до приключване на съдебното дирене е представен договор за правна защита и съдействие, сключен с адв.Л., в който обаче не е отразено заплащане на договореното адвокатско възнаграждение, а не са представени и други доказателства за плащането. Такива доказателства са представени едва с молбата по чл.248 ГПК. Тъй като искането за присъждане на разноски, и доказателства за извършването на такива, не са направени от „Юлстрейд“О. своевременно - до края на съдебното дирене, с въззивното решение не са присъдени разноски на дружеството. Представените с молбата по чл.248 ГПК доказателства за направени разноски по делото са ирелевантни и не са взети предвид. На това основание искането за допълване на решението в частта за разноските не е уважено. За този извод, съдът се е позовал на задължителната съдебна практика - т.11 от ТР № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, в което е прието, че претенцията за разноски по чл. 80 ГПК и представянето на доказателства за извършването на разноските следва да стане в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция. Краен срок за събиране на доказателства, включително и за разноските е постановяване на определението, с което се обявява край на съдебното дирене и се дава ход по същество на спора. След тази фаза на процеса страните не могат валидно да осъществяват процесуални действия, дължими и свързани с фази на производството, които са приключили, включително да въвеждат нови искания и да ангажират нови доказателства, дори и те да са във връзка с поддържаното им становище по време на процеса. В частната жалба се твърди неправилно прилагане на т.11 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, защото съдът приел, че трябвало да се представи и документ за плащане въпреки представяне на договора за правна защита и съдействие, в който възнаграждението било уговорено, макар да не било отразено, че е платен уговорения хонорар. Твърдението на частният жалбоподател е неоснователно и не кореспондира на мотивите на тълкувателният акт, в който изрично е подчертано, че след приключване на съдебното дирене и устните състезания е недопустимо ангажиране на нови доказателства, защото тази забрана обезпечава приложението на основни принципи на исковия процес – равенството на страните, равно право на защита и състезателност, установени с чл. 8 и 9 ГПК. Затова не може с молбата по чл. 248 ГПК да се представят доказателства за заплащане на уговореното адвокатско възнаграждение. В пълномощното не е било отразено, че е изплатен уговорения хонорар, поради което е неприложима т.1 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Без значение е кога е съставен ордера за плащане щом не е представен по делото до приключване на съдебното дирене пред въззивната инстанция. Следователно доводите на частния жалбоподател са неоснователни, а обжалваното определение, като съобразено с ГПК и задължителната съдебна практика, следва да се потвърди. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение