Определение № 9072 от 24.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8905/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба от Г. Н. Е. от гр. Несебър, чрез процесуален представител, против Определение № 5840/01.07.2026 г., постановено по адм. дело № 1141/2026 г. на Административен съд (АС) – Бургас. Частният жалбоподател поддържа, че атакуваният съдебен акт е неправилен и претендира неговата отмяна. Счита, че независимо от просрочието на жалбата, съдът е следвало да извърши проверка на валидността на оспорената Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗНПАМ) съгласно чл. 149, ал. 5 АПК. Ответникът по частната жалба – Началник група в Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) – Бургас, Районно управление (РУ) – Несебър, не изразява становище по основателността ѝ. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: За да остави без разглеждане жалбата и да прекрати производството по делото, АС-Бургас е съобразил, че оспорената ЗНПАМ № 26-0304-000154/22.04.2026 г. е връчена лично на жалбоподателя на 23.04.2026 г., а оспорването срещу нея е подадено чрез административния орган на 14.05.2026 г. Поради това е достигнал до извод, че 14-дневният срок по чл. 149, ал. 1 АПК е изтекъл на 07.05.2026 г. – присъствен ден, с оглед на което жалбата е просрочена и на основание чл. 159, т. 5 АПК следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати. Така постановеното определение е частично неправилно. Първоинстанционният съд правилно е приел, че жалбата е просрочена в частта, с която се иска отмяна на оспорения административен акт като незаконосъобразен. Решаващият състав не е съобразил обаче, че изтичането на преклузивния срок за обжалване препятства преценката за законосъобразността на административния акт, но не и проверката за неговата действителност. Съгласно чл. 149, ал. 5 АПК административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето. По аргумент от чл. 168 АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, като обявява нищожността на акта дори да липсва искане за това. Нормата на чл. 168, ал. 3 АПК сочи, че нищожност може да се обяви и след изтичане на срока по чл. 149, ал. 1-3. От цитираните процесуални разпоредби следва, че с изтичането на срока по чл. 149, ал. 1 АПК, просрочието препятства проверката на законосъобразността на атакувания акт, но не освобождава съда от задължението да извърши проверка за неговата валидност /така и Определение № 3877/02.04.2024 г. на ВАС по адм. дело № 4554/2023 г., III отд., Определение № 9845/18.10.2023 г. на ВАС по адм. дело № 9346/2023 г., VIII отд., Определение № 6264/13.06.2023 г. на ВАС по адм. дело № 5221/2023 г., V отд., Определение № 13718/08.11.2018 г. на ВАС по адм. дело № 10576/2018 г., VII отд./. Ето защо, като е прекратил производството изцяло, включително и досежно нищожността на оспорения акт, първостепенният съд е постановил частично неправилно определение, което в тази му част следва да се отмени. Независимо от изхода на спора, при липсата на направено изрично искане за разноски в рамките на това производство, такива не следва да се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение