Определение № 226 от 08.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3489/2015 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Подадена е молба от М. Г. Д. за отмяна, на осн. чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, на влязло в сила решение от 20. 03. 2014 г. по гр. д. № 12/2014 г. на Бургаския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 965 от 5. 06. 2013 г. и решение № 1914 от 13. 11. 2013 г. постановени по гр. д. № 3938/2011 г. на БРС в частта, с която М. Г. Д. е осъдена, на осн. чл. 108 ЗС, да предаде на Н. П. Д. владението върху части от собствения му недвижим имот представляващ апартамент № 5, на трети етаж, във вх. 1 на жилищната сграда, находяща се в [населено място], [улица], с площ от 81, 48 кв.м., нанесен като обект с идентификатор 07079.610.134.1.5, а именно: стая-спалня, 1/2 ид.ч. от кухненски бокс, 1/2 ид.ч. от баня с тоалетна, 1/2 ид.ч. от принадлежащото избено помещение, в частта, с която М. Г. Д. е осъдена, на осн. чл. 59, ал. 1 ЗЗД, да плати на Н. П. Д. сумата 2798, 30 лв. обезщетение за неоснователно ползване на посочените части от апартамента за периода 26. 10. 2008 г. – 10. 05. 2011 г. и в частта, с която са отхвърлени предявените от М. Г. Д. против Н. П. Д. насрещни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за установено, че М. Г. Д. е собственик на 1/2 идеална част от описания апартамент по давност, а при условията на евентуалност – на основание договор за покупко-продажба от 25. 11. 1982 г. Молителката твърди, че се е снабдила с нови писмени доказателства, установяващи обстоятелства от съществено значение за делото – удостоверение от 10. 06. 2014 г., издадено от [фирма] и удостоверение изх. № 26/16. 06. 2014 г., издадено от Р. „Ч.” – [населено място]. Ответникът по молбата за отмяна Н. П. Д. излага съображения за недопустимост на молбата, а при условията на евентуалност – за неоснователност на същата. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, извършвайки преценка за допустимост на молбата, прие следното: Молбата за отмяна е допустима. Същата е подадена срещу съдебен акт, подлежащ на отмяна по реда на чл. 303 и сл. ГПК – влязло в сила решение на апелативен съд и от легитимирана страна – молителката е обвързан от неизгодното за нея решение и има интерес от отмяната му. Спазен е преклузивният тримесечен срок по чл. 305, т. 1 ГПК. Този срок не може да започне да тече преди решението, чиято отмяна се иска, да влезе в сила. В случая въззивното решение, чиято отмяна се иска, е влязло в сила на 26. 11. 2014 г. /когато с определение № 640/26. 11. 2014 г. по гр. д. № 3779/2014 г. на ВКС по чл. 288 ГПК не е допуснато касационното му обжалване/, а молбата за отмяна е подадена на 26. 02. 2015 г. Съдържанието на молбата за отмяна отговаря на изискванията на чл. 306, вр. чл. 260 и 261 ГПК и съдържа изложение на основанията за отмяна. Като процесуално допустима, молбата ще следва да бъде насрочена за разглеждане в открито съдебно заседание. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение