Решение № 6471 от 13.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3884/2013 г.
ВАСIII отделение13.05.2013 г.докладчик Петър Стоянов
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 76 от 24.01.2013 г. постановено по адм. дело № 483/2012 г. на Административен съд - София област. ОСЪЖДА Общински съвет гр. Самоков да заплати на "Кедър Лес" ЕООД, ЕИК 130945934, със седалище и адрес на управление гр. Самоков, ул. "Струма" № 17, представлявано от управителя си Теодора Дойчинова Мутафчийска, сумата от 900 лв. разноски по делото пред настоящата инстанция. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 6471 от 13.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3884/2013 г., III о., докладчик съдията Петър Стоянов Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Общински съвет гр. Самоков, представляван от Ирена Коцева - председател, чрез процесуалния си представител адв. Мая Христева, гр. Самоков, ул. "Македония" № 76, ет. 2 против решение № 76 от 24.01.2013 г. постановено по адм. дело № 483/2012 г. на Административен съд - София - област. С оспореното решение първоинстанционният съд е отменил по жалба на "Кедър лес" ЕООД с адрес на седалище и управление гр. Самоков, ул. "Струма" № 17, представлявано от Теодора Дойчинова Мутафчийска отказа на Общински съвет - Самоков да вземе решение, отразен в т. 4 от Протокол № 8/31.05.2012 г. по докладна записка изх. № 26-00-225/14.05.2012 г. на кмета на Община Самоков, като връща делото във вид на преписка на административния орган за произнасяне по докладната, с изричен акт "решение", при спазване на указанията на съда дадени в мотивите на решението и е осъдил касационния жалбоподател да заплати 1250 лв. разноски по делото. В касационната жалба са развити подробни съображения по съществото на спора, като се излагат доводи за недопустимост и неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила- касационни основания по чл. 209, т. 2 и 3 от АПК. Иска се отмяната на решението и присъждането на разноските по делото. Касационният жалбоподател - Общински съвет - Самоков се представлява от адв. Христева и подържа касационната жалба по посочените в нея основания. Ответната страна "Кедър Лес" ЕООД се представлява от адв. Василев, който оспорва касационната жалба като неоснователна и моли решението на административния съд да бъде оставено в сила, като законосъобразно и правилно. Иска се присъждането на направените пред настоящата инстанция разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура в мотивирано становище дава заключение, че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена, поради липсата на посочените от касатора касационни основания за отмяната на съдебното решение. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на трето отделение, намери, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна. Оспореното решение на първоинстанционният съд е постановено в производство по реда на чл. 145 и следващите от АПК във връзка с чл. 8, ал. 11 от Закона за общинската собственост, във връзка с чл. 45 от Закона за местното самоуправление и местна администрация. След преценката на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът е приел за безспорно установено: Административното производство е започнало по молба вх. № 26-00-255 от 3.04.2012 г. на "Кедър Лес" ЕООД до кмета на Община Самоков, относно закупуване на 122 кв. м от поземлен имот от съсобственост на общината и дружеството. С докладна записка № 26-00-225/14.05.2012 г. кметът на общината е предложил на Общински съвет - Самоков да прекрати съсобствеността между общината и дружеството, чрез продажба на на 130/3859 ид. части от поземлен имот с ид. № 65231. 901.307 по цена, определена с пазарна оценка от оценител на имоти. Докладната записка е била обсъдена на заседание на постоянната комисия " Законност, обществен ред и общинска собственост " проведено на 16.05.2012 г., която от своя страна за заседанието на общинския съвет на 31.05.2012 г. е внесла проекторешение, с което се одобрява изготвената пазарна оценка на имота, след което общинският съвет да даде съгласие за прекратяване на съсобствеността, чрез продажба на частта от имота - общинска собственост и да възложи на кмета на общината да сключи договор за продажба с молителя. По така внесеното предложение за решение се е провело поименно гласуване, като с 6 гласа "за", 0 гласа "против" и 15 гласа "въздържали се", предложението не е прието, поради липса на мнозинство по чл. 27, ал. 4 от ЗМСМА. С определение № 694/29.09.2012 г. административният съд е оставил без разглеждане жалбата против отказа на ОбС - Самоков, като недопустима, поради липса на предмет на обжалване. Върховният административен съд с определение № 14630 от 21.11.2012 г. постановено по адм. дело № 13843/2012 г. е отменил изцяло определението на първоинстанционния съд и му върнал делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Съобразявайки задължението си по чл. 168, ал. 1 от АПК, първоинстанционният съд е извършил проверка на законосъобразността на обжалвания отказ за приемане на направеното предложение, на всички основания по чл. 146 от АПК. Установил е, че оспорения отказ на ОбС- Самоков е приет от компетентния за това колективен орган, в рамките на неговите правомощия, но при нарушение, на изискванията за форма и при липсата на каквито и да е мотиви, визирани в чл. 59, ал. 2 от АПК. При така установеното, административният съд е отменил отказа на Общински съвет - Самоков да вземе решение, отразен в т. 4 от Протокол № 8/31.05.2012 г. по докладна записка с предложение да бъде взето решение поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и върнал делото във вид на преписка на административния орган за произнасяне по горецитираната докладна записка с изричен акт - "решение". Първоинстанционното решение е правилно. Не са допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила и е обосновано. Установени са правнорелевантните за спора факти и са направени законосъобразни изводи. Правилно съдът е приел, че Общински съвет - Самоков е бил в процедура да бъде взето решение на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА във връзка с чл. 36, ал. 1, т. 2 от ЗОбС, чл. 36 от Закона за собствеността и чл. 41, ал. 2 и 3 от Наредба № 4 на Общинския съвет. Тази процедура задължително завършва с административен акт- решение. Самият акт на основание чл. 8, ал. 11 от ЗОбС във връзка с чл. 45 от ЗМСМА подлежи на съдебен контрол по АПК, пред съответния административен съд. Като всеки административен акт и тези издавани от общинските съвети трябва да отговарят на стриктните изисквания на чл. 59 от АПК. В конкретния казус, Общинския съвет е изразил едно свое колективно волеизявление, което не е във формата на решение, каквото е задължителното изискване на чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА и не е изложил никакви фактически и правни основания за това съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Не са направени никакви изказвания по време на гласуването, което води до невъзможност да се установят мотивите довели до резултата от гласуването. Мотивите на това решение биха могли да се съдържат и в самата административна преписка, довела до постановяването му. В конкретният случай обаче в докладната записка на кмета на общината и в решението на постоянната комисия, по повод на които е внесено в общинския съвет проекторешение се съдържат мотиви в обратен смисъл. Порокът на това колективно волеизявление на Общински съвет - Самоков обективирано чрез гласуване е толкова съществен, че води до невъзможност да бъде упражнен съдебен контрол. При тази фактическа обстановка съдът не е имал друга възможност, освен да постанови отменителното си решение и върне преписката на административния орган за ново и законосъобразно произнасяне. ` Що се касае до посоченото от касатора, основание по чл. 209, т. 2 от АПК, настоящата инстанция няма да дава отговор, тъй като Върховният административен съд е сторил това с определение № 14630 от 21.11.2012 г. постановено по адм. дело № 13843/2012 г. Ответната страна на основание чл. 80 от ГПК е представила списък на направените съдебни и деловодни разноски в размер на 900 лв., които моли да и бъдат присъдени. С оглед изхода на спора тази претенция следва да бъде уважена и касатора бъде осъден да заплати направените разноски. По изложените съображения, първоинстанционното решение следва да се остави в сила, като допустимо, правилно и законосъобразно. Водим от горното и на основание чл. 221, 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, съдебен състав на трето отделение,
Цитирани разпоредби
6- чл. 59, ал. 2 АПК
- чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА
- чл. 45 ЗМСМА
- чл. 36 ЗС
- чл. 36, ал. 1, т. 2
- чл. 8, ал. 11