Определение № 2068 от 23.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5793/2025 г.

Производството е по реда на чл. 176а от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по молба, съдържаща искане на адв. Г. Убенов, в качеството му на процесуален представител на Общински съвет/ОбС/- Етрополе, за ДОПЪЛВАНЕ на влязло в сила решение № 28 от 05.01.2026г., постановено от Върховния административен съд, четвърто отделение, по адм. д. № 5793/2025 г. Искателят твърди, че съдът неправилно е отказал да му присъди дължимото адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство, възлизащо на 1000 лв. Оспорва констатацията в решението за липса на представен договор за процесуално представителство за касационната инстанция. Заявява, че такъв е бил представен с касационната жалба и в него е отразено, че е по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, както и е представен списък за разноските с вписана сума за адв. възнаграждение в размер на 1000 лв. Претендира допълване на съдебното решение с горепосочените суми, представляващи адвокатски възнаграждения за двете инстанции по обжалването. Ответникът - Областният управител на Софийска област, с писмен отговор, представен чрез упълномощен юрисконсулт К. Божилова, оспорва искането за допълване на влязлото в сила съдебно решение, като изразява становище за неоснователност на подадената молба и пледира за отхвърлянето ѝ. С влязлото в сила решение № 28 от 05.01.2026г., по адм. д. № 5793/2025 г., Върховният административен съд е постановил следното: ОБЕЗСИЛВА решение № 239 от 19.02.2025 г., постановено от Административен съд – София област, XV състав, по адм. д. № 1436/2024 г., допълнено с решение № 683 от 16.05.2025 г. по същото дело и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на областен управител на Софийска област срещу решение № 176 по протокол № 15 от 22.10.2024 г. на Общински съвет – Етрополе и ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. № 1436/2024 г. по описа на Административен съд – София област; ОСЪЖДА Областна администрация - Софийска област, БУЛСТАТ 000776057, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 6, да заплати на Община Етрополе направените по делото разноски в размер на 70 /седемдесет/ лева, представляващи заплатена държавна такса". Молбата на процесуалният представител на Общински съвет /ОбС/ - Етрополе за допълване на визираното съдебно решение е предявена от надлежна страна в законния преклузивен срок, регламентиран в нормата на чл. 176а, ал. 1, предложение второ АПК, с оглед на което Върховният административен съд, четвърто отделение, намира искането на Общински съвет – Етрополе за допустимо. Разгледана по същество молбата на искателя е неоснователна по следните съображения: В мотивите на влязлото в сила решение № 28 от 05.01.2026г., постановено по адм. д. № 5793/2025г., изрично е посочено, че предвид изхода на спора искането на касатора за присъждане на разноски е основателно и следва да бъде уважено, но само досежно производството пред ВАС. Това е така, защото разноските за първата съдебна инстанция са договорени, съгласно представения договор за правна защита и съдействие № 16 от 15.01.2025 г. /л. 79 от първоинстанционното дело/, но по отношение на тях липсват доказателства, че са били реално заплатени, с оглед посочения в договора начин на плащане – по банкова сметка. За касационната инстанция настоящият съдебен състав е приел, че се дължат разноски за внесена държавна такса в размер на 70 лева, но не и за адвокатски хонорар, доколкото цитираният от жалбоподателя договор № 20 от 07.04.2025 г. е сключен при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. При тези данни е безспорно, че касационният съдебен състав се е произнесъл ясно и недвусмислено относно претендираните от искателя адвокатски хонорари пред двете съдебни инстанции, поради което в случая не се касае за липса на произнасяне от съда по искането на касатора за присъждане на разноски. Тъй като в случая е налице постановяване на мотиви от съда по отношение на претендираните от ОбС - Етрополе адвокатски възнаграждения, не е налице основание за ДОПЪЛВАНЕ на съдебното решение, тъй като допълването се осъществява само при липса на произнасяне от страна на съдебния състав. В конкретната хипотеза обаче съдебното решение очевидно съдържа произнасяне относно заявеното искане за възлагане на сторените по делото разноски, от което следва, че липсва правно основание за претендираното от искателя ДОПЪЛВАНЕ на влязлото в сила съдебно решение. Ето защо искателят по- скоро би следвало да претендира изменение на съдебното решение в частта му за разноските, но настоящият съдебен състав не е сезиран с такова искане. За пълнота на изложението следва да се отрази, че в първоинстанционния процес е представен договор за правна защита и съдействие № 16 от 15.01.2025 г., в който е вписано, че плащането се извършва "по сметка", в който случай е изискуемо представяне на доказателство за извършване на банкова операция, удостоверяваща заплащането по банков път, но такова писмено доказателство не е представено, вкл. и в настоящото производство. Относно претендираното адвокатско възнаграждение в касационното производство, посочено от самия касатор, че е по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, следва да се има предвид, че нито в цитирания от него договор за правна защита и съдействие, нито в пълномощното, е вписана конкретна сума, а и законовата разпоредба на чл. 38, ал. 1, т.2 ЗА изобщо не е приложима към искателя, тъй като изисква доказване на обстоятелството "материално затруднено лице", което няма как да е бъде установено по отношение на касационния жалбоподател. По тези съображения настоящият съдебен състав счита, че молбата на искателя за допълване на визираното влязло в сила съдебно решение е неоснователна, което налага оставянето й без уважение. На основание на горното и на чл. 176а АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,