Определение № 9574 от 06.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8598/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Б. Д. А. против определение № 5650 от 05.05.2026 г., постановено по адм. д. № 892/2026 г. по описа на Административен съд гр. Варна. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли за отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – главният архитект на Община Долни чифлик не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното определение Административен съд гр. Варна оставя без разглеждане жалбата на Б. Д. А. срещу писмо изх. № 9400Б-13 от 02.03.2026 г. на главния архитект на Община Долни чифлик и прекратява производството по делото. За да постанови този резултат съдът приема, че оспореното писмо има уведомителен характер относно отстраняване на недостатъци в подаденото от жалбоподателя искане за презаверка на разрешение за строеж и с него не се засягат непосредствено права, свободи или законни интереси на заявителя. Прави извод, че писмото носи белезите на акт по чл. 30, ал.2 АПК във вр. с чл. 5в ЗУТ като с него на заявителя се дават конкретни указания за предоставяне на допълнителни документи. Констатира, че съдържанието на писмото не обективира волеизявление за отказ да се извърши исканата процедура, макар да не е посочен срок за изпълнение, но по същество са дадени конкретни указания за изпълнение от заявителя. Приема, че поради характера на съдържанието му същото следва да се определи като писмено уведомление по смисъла на чл. 5в, ал.1 ЗУТ, като след отстраняване на нередовностите или представяне на допълнителни документи от заявителя, започва да тече и срокът за произнасяне на органа, в който последният може да издаде както отказ така и положителен за заявителя акт. Прави извод, че обжалваното писмо не е административен акт, подлежащ на съдебен контрол. По тези съображения съдът стига до заключение за недопустимост на жалбата. Обжалваното определение е постановено в нарушение на материалния закон. От събраните по делото доказателства е установено, че административното производство започва със заявление вх. № 9400Б-7 от 28.01.2026 г. от Б. И. А. за презаверяване на разрешение за строеж № 5/09.02.2023 г. за „Жилищна сграда“ в поземлен имот с идентификатор 83404.16.52 по КК на к.к. Шкорпиловци, община Долни чифлик. В оспореното писмо административният орган приема, че искането за презаверяване на издаденото разрешение за строеж е подадено в срока посочен в чл. 153, ал.4 ЗУТ, но заявлението не е подадено от всички възложители. Налице е и изискване да се представи становище от компетентните органи, относно съответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план, както и с изискванията на влезли в сила административни актове по Закона за опазване на околната среда, Закона за биологичното разнообразие, Закона за културното наследство или друг специален закон, който в зависимост от вида и големината на строежа са необходимо условие за разрешаване на строителството. С писмото заявителят е уведомен от административния орган, че към момента е образувано съдебно производство по повод неприложена улична регулация, съгласно одобрен ПУП-ПРЗ, в следствие на неправомерна процедура по чл. 16 ЗУТ и неправилно отразен ПУП в кадастралната карта. В писмото се сочи, че иска е заведен поради липса на достъп до имота и непроведена процедура за осигуряване на временен път по действащия ПУП-ПРЗ. Прието е, че са налице предпоставките за прилагане разпоредбите на чл. 148, ал.15 ЗУТ. Предвид това съдържание на оспорения акт и противно на изложеното от първоинстанционния съд и с оглед доказателствата по делото, следва да се приеме, че обжалваното писмо обективира отказ на главния архитект на община Долни чифлик за презаверка на издаденото през 2023 г. разрешение за строеж и същото няма уведомителен характер. От представеното по делото заявление и приложените към него документи е видно, че строителството по издаденото разрешение за строеж не е започнало. За случаите по чл. 153, ал.2, т.1 ЗУТ, когато строителството не е започнало в продължение на три години от влизане в сила на разрешението за строеж, презаверката му се извършва след служебна проверка за съответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план, както и с изискванията на влезли в сила административни актове по Закона за опазване на околната среда, Закона за биологичното разнообразие, Закона за културното наследство или друг специален закон, който в зависимост от вида и големината на строежа са необходимо условие за разрешаване на строителството. Следователно част от поставените изисквания в писмото следва да се изпълнят служебно от административния орган и не могат да бъдат възложени на заявителя. В писмото липсват указания по смисъла на чл. 5в, ал.1 ЗУТ, за да се приеме, че същото е част от производството по издаване на крайния административен акт. В случая е налице отказ за презаверка на издаденото разрешение за строеж № 5 от 09.02.2023 г. на главен архитект на община Долни чифлик, а изложените в писмото констатации са мотиви за постановяването му. Следователно главният архитект, който е органът сезиран с искането, по същество отказва да извърши поисканата административна услуга. С оглед на изложеното обжалваното определение следва да се отмени, а делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 вр. чл. 236 АПК Върховният административен съд, второ отделение,