Определение № 3056 от 12.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2236/2025 г.

Производството е по чл. 282 ГПК. Образувано е по касационна жалба на адв. И. Р., като пълномощник на Р. Н. П. срещу въззивно решение № 533/24.01.2025 г. по в. гр. д. № 9404/2024 г. по описа на Софийски градски съд, срещу което е подадена касационна жалба. В касационната жалба е направено искане за спиране на изпълнението на обжалваното въззивно решение на основание чл. 282, ал. 2 ГПК. С въззивното решение - предмет на касационно обжалване, е потвърдено първоинстанционното решение, с което са отхвърлени предявените от молителя установителни искове за собственост на недвижими имоти, както и искове, квалифицирани по чл. 61, ал. 1 ЗЗД и чл. 59, ал. 1 ЗЗД за заплащане на подобрения в същите. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира, че молбата е процесуално допустима, а по същество – неоснователна по следните съображения: По реда на чл. 282, ал. 2 ГПК Върховният касационен съд може да спре изпълнението на невлезли в сила въззивни решения. Спиране на изпълнението може да бъде постановено само на решения, които подлежат на принудително изпълнение, а съгласно чл. 404, ал. 1, т. 1 ГПК такива са само осъдителните решения на въззивните съдилища. Обжалваното с касационна жалба въззивно решение не е осъдително такова и не подлежи на принудително изпълнение, което да бъде спряно. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение