Определение № 50014 от 04.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3173/2021 г.

Производството по делото е било спряно на основание чл.292 ГПК до приключване на т.д. №2/23г. на ОСГТК, но следва да се възобнови доколкото вече има постановено тълкувателно решение. Производството е по чл. 288 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от Ш. А. Я., срещу решение № 51/08.04.21г., постановено по в.гр.д. №28/21г. на Разградски окръжен съд, с което е признато за установено по отношение на касатора, че Х. А. Я. не дължи сумата от 12000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 27.12.2005г. до окончателното плащане, заради погасяване на вземането по давност на основание чл. 439 ГПК. В изложението към жалбата се иска допускане на касационно обжалване поради очевидна неправилност на въззивното решение, доколкото въззивният съд е приел, че налагането на възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжника, не прекъсва давността. Според ВС изпълнителният способ е осъществен след настъпила перемция на изпълнителното дело, поради което е без правно значение. За да се произнесе по искането за допускане на касационно обжалване, ВКС взе предвид следното: В исковата молба по чл. 439 ГПК ищецът Х. Я. твърди, че по образуваното изпълнително дело през 2010г. (образувано въз основа на влязло в сила осъдително решение), не са били предприемани никакви изпълнителни действия, поради което задължението му в размер на 12000лв., заедно със законната лихва от 27.12.2005г. се е погасило по давност. В срока за отговор ответникът Ш. Я. е възразил, че последното изпълнително действие е извършено на 27.01.2016г. чрез налагане на възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжника, поради което погасителната давност е прекъсната. Разградски районен съд е приел, че по изпълнителното дело ЧСИ е предприел изпълнително действие на 21.08.12г.- опис на движими вещи, собственост на длъжника. След това делото е перемирано на 21.08.2014г., поради което вписаната възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжника, осъществена през 2016г. не прекъсва давността. Във въззивната жалба ответникът е оспорил правния извод в решението, че погасителната давност не е прекъсната от вписаната възбрана. Според ответника възбраната прекъсва давността, тъй като вписването на възбраната не е обжалвано по реда на чл. 435 ГПК. Въззивният съд също е приел, че последното изпълнително действие е от 21.08.12г., а възбраната е след перемцията, поради което възбраната не прекъсва давността. В касационната жалба се оспорва извода на въззивния съд, че възбраната е без правно значение за прекъсването на давността, поради което иска допускане на касационно обжалване поради очевидна неправилност. Въз основа на гореизложеното, ВКС намира следното относно искането за допускане на касационно обжалване: Налице са предпоставките за допускане на касационно обжалване, доколкото императивната правна норма на чл. 116, б.в“ от ЗЗД е приложена в противоположен смисъл. Очевидно е противоречието между приетото от въззивния съд и тълкувателното решение №2/24г. на ОСГТК по въпроса дали прекъсва давността изпълнително действие по изпълнително дело, по което е настъпила перемция, поради което следва да се допусне касационно обжалване. Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО