Определение № 171 от 26.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 916/2020 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал.2 вр. с чл.248, ал.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Ж. С. Ф., чрез адв. Д. Б., срещу определение № 5040/21.11.2019 г. по възз. гр. д. № 302/2019 г. на Окръжен съд – Благоевград, с което е отказано допълване на въззивно решение № 3545/05.08.2019 г. по същото дело в частта за разноските. В частната жалба се сочи, че неправилно въззивният съд е приел, че с подадената молба по чл.248, ал.1 ГПК се иска допълване, а не изменение на въззивното решение в частта за разноските и също неправилно е оставено без уважение възражението по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Ответната страна по частната жалбата – Археологически музей – гр. Сандански, чрез адв. В. Г., в писмен отговор изразява становище за неоснователност на частната жалба. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира частната жалба за допустима, а разгледана по същество и за основателна, поради следното: Въззивният съд е приел, че с подадената от Ж. Ф. молба от 15.10.2019 г. се иска допълване на въззивното решение в частта за разноските, като в тази връзка е посочил, че с решението разноските в полза на въззиваемата страна – АМ – гр. Сандански са присъдени съобразно изхода от делото и доказателствата за направени разходи. Жалбоподателката, чиито искове са отхвърлени, е осъдена да заплати на ответната страна разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумата 1 724.62 лв. Отхвърлено е възражението й за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК като е посочено, че уговореното адвокатско възнаграждение съответства на минималните размери, предвидени в Наредба №1/2004 г. за МРАВ и е съобразено с действителната правна и фактическа сложност на делото. Определението е неправилно. На първо място, неправилно с обжалваното определение е прието, че с молбата по чл.248, ал.1 ГПК Ф. е поискала „допълване” на въззивното решение в частта за разноските, а не изменение, какъвто правен интерес в случая страната има и каквото искане е заявила. На второ място, неправилно въззивният съд е приел, че не са налице предпоставките по чл.78, ал.5 ГПК за намаляване на адвокатското възнаграждение, претендирано за заплащане като разноски от въззиваемата страна. В практиката на ВКС (вж. - определение № 151/09.05.2016 г.по гр. д. № 5951/2015 г., III г.о., определение № 821/23.12.2015 г. по гр. д. 5438/2015 г., IV г. о., определение № 732/28.06.2017 г. по гр. д. № 5545/2016 г., IV г. о., определение № 240/19.08.2020 г. по гр. д. № 3430/2019 г., III г.о., определение № 91/02.04.2020 г. по гр. д. № 2350/2019 г., IV г. о. на ВКС и др.) безпротиворечиво се приема, че минималното възнаграждение при обективно съединяване на искове за отмяна на уволнението, възстановяване на служителя на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за оставането му без работа, се определя сумарно, както следва: на основание чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за МРАВ - общо една минималната месечна заплата за съединените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т.2 КТ; и по реда на чл. 7, ал. 2 от Наредбата за иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ съобразно материалния интерес. От това следва, че в случая, за двата иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ минималното възнаграждение е в размер на 560 лв. (МРЗ към 2019 г. - датата на сключване на договора за процесуално представителство и защита пред въззивната инстанция), а за оценяемия иск по чл.344, ал.1, т.3 КТ – размерът е 604.62 лв., изчислен съгласно правилото по чл.7, ал.2, т.3 от Наредбата, или общо минималният размер на възнаграждението е 1 164.62 лв. Предвид изложеното, неправилно е прието, че не са налице предпоставки за намаляване на адвокатското възнаграждение като прекомерно. Спорът не е с фактическа и правна сложност извън обичайната за този вид дела, във въззивната инстанция е проведено едно открито съдебно заседание и не са обсъждани нови факти и доказателства. Поради това, обжалваното определение, с което е оставена без уважение молбата на страната по чл.248 ГПК следва да се отмени, като се допусне изменение на въззивното решение в частта за разноските за въззивната инстанция и на въззиваемата страна АМ – [населено място] да се присъди сумата 1 164.62 лв. Предвиденият в закона ред за намаляване на адвокатското възнаграждение не рефлектира в договорните отношения между адвокат и клиент, а е израз само на основното начало в гражданския процес за социална справедливост и достъп до правосъдие (вж. в т.см. - мотиви по т.3 от ТР№ 6/2013 г. по т.д. №6/2012 г. на ОСГТК на ВКС). Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение