Определение № 12396 от 18.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10421/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 213, ал. 7, вр. чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба, подадена от „Дикас“ ООД, ЕИК 120561045, чрез адв. Караманолов, срещу Определение № 1239/17.09.2024 г., постановено по адм. дело № 272/2023 г. по описа на Административен съд – Смолян, с което е оставена без разглеждане касационната жалба на дружеството против Решение № 961/05.07.2024 г., постановено по адм. дело № 272/2023 г. по описа на Административен съд – Смолян. Твърди се, че съгласно разпоредбите на АПК постановеното от административния съд решение подлежи на оспорване. Ответникът – директор на ТД на НАП – Пловдив, чрез юрк. Хаджийска, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на частната жалба. Претендира присъждане на разноски. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, приема, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт съгласно чл. 229, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 213а, ал. 7 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното определение съдът е оставил без разглеждане подадената от „Дикас“ ООД касационна жалба срещу Решение № 961/05.07.2024 г., постановено по адм. дело № 272/2023 г. по описа на Административен съд – Смолян. Решението е постановено в производство по реда на чл. 197, ал. 2 ДОПК, като е отхвърлена жалбата на дружеството против Решение № 240/11.09.2023 г. на директора на ТД на НАП – Пловдив, с което е потвърдено Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С230021-022-0061706/28.08.2023 г., издадено от публичен изпълнител. За да остави касационната жалба без разглеждане, съдът е приел, че е налице основанието, предвидено в чл. 215, т. 4 АПК, тъй като е подадена против решение, постановено по реда на чл. 197 ДОПК, което не подлежи на касационно оспорване. Обжалваното определение е правилно. Съгласно чл. 197, ал. 4 ДОПК решението на административния съд, постановено по жалба против решение на директора на компетентната ТД на НАП, с което органът се произнася по жалба срещу постановление за налагане на обезпечителни мерки, не подлежи на обжалване. Тъй като касационната жалба е подадена против съдебно решение, което не подлежи на касационно оспорване, същата, на основание чл. 213а, ал. 2, във вр. 215, т. 4 АПК, правилно е оставена без разглеждане от съдията-докладчик в първоинстанционния съд, извършил проверка за основанията по чл. 215 от АПК. При наличие на изрична регламентация в ДОПК, явяващ се специален спрямо АПК, твърденията на касатора за обжалваемост на решенията от процесния вид на общо основание са неоснователни. В полза на ответника се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство в размер на 100 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение, определено при условията на чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ. Воден от горното, Върховният административен съд, осмо отделение,