Решение № 3836 от 06.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1042/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. А. гражданин на Афганистан чрез процесуален представител адв.Д. Н. Радославова срещу решение № 36468/05.11.2025 год. постановено по адм. д. № 9344/2025 год. на Административен съд София-град (АССГ). Касаторът иска отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК като излага подробни съображения в подкрепа на твърденията си в касационната жалба. Прави искане съдът да отмени обжалваното решение и да върне делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд или да реши въпроси по същество като уважи подадената жалба. Ответникът председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) чрез процесуален представител оспорва касационната жалба по съображения изложени в открито съдебно заседание. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е Решение № 4254/23.07.2025 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на С. А. поради липса на материалноправните предпоставки по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 01.07.2024 г. С. А. гражданин на Афганистан роден на [дата]. в гр. Керман, Иран, гражданин на Афганистан, етническа принадлежност [етническа принадлежност], вероизповедание [вероизповедание], неженен, е подал молба за предоставяне на международна закрила до председателя на ДАБ. Твърди, че напуснал нелегално Афганистан през 2022 г. в посока Иран, а след това се установил в Турция за около година и половина. Опитал да влезе нелегално в Република Гърция, но не успял. На територията на Република България влиза нелегално по втори опит през юни 2024 г. като стигнал до гр.Царево, а след това и до гр.Бургас. В последствие си купил билет до гр.София, където пристигнал и веднага отишъл в Центъра за настаняване на бежанци в отдел „ПМЗ“-[жк], който бил за афганистанци. От този момент е настанен в този център. Като мотиви към подадената молба за международна закрила лицето посочва проблеми от битов и личен характер. Твърди, че е роден в Иран като родителите му заминали от Афганистан за Иран години преди той да се роди. Твърди, че е роден в Иран през 2007 год., но незнае точно на коя дата, а за месец посочва някъде около август. Има един брат и една сестра, по-малки от него, не знае дали са живи и къде се намират. Посочва, че е дете от смесен брак между баща [заличен текст] и майка [заличен текст], като се възприема като [заличен текст]. Разказва, че докато живял в Иран по време на свещен за шиитите ритуал Мохамар хората се обличат в черни дрехи и са в траур, по това време бил пуснал силно музика и му направели забележка, напсували го, но не се стигнало до физически контакт. Разказва, че веднъж когато се молел в джамията със затворени ръце, бил изгонен от джамията, като отново не се стигнало до физически сблъсъци, а единствено до обиди. Според показанията му семейството му разполагало с документи за бежанци, живеещи в Иран, тъй като дълго време пребивават в държавата, не успели да си издадат паспорти в посолството на Афганистан, тъй като им казали, че трябва да се потвърди тяхната самоличност от Афганистан. Преди две години и половина от гр.Керман, Иран. със семейството заминали за провинция Мазаре, Шариф, Афганистан с цел да си издадат лични документи и да разделят наследствени земи в Афганистан. Тогава се срещнали с роднини като чичо му казал, че след като баща му е женен за жена [заличен текст] и е избягал от Афганистан няма право на наследство. По време на престоя в провинцията една вечер като се прибрал видял чичо му с още трима човека, майка му и баща му били убити, а брат му и сестра му ги нямало. Чичо му го заплашил с нож на гърлото и казал, че за него няма място в Афганистан. Избягал в болница, където останал 10 дни и разговарял с човек, близък до семейството, който му казал, че чичото е от [заличен текст], след това тръгнал обратно за Иран с помощта на трафикант. Не може да представи доказателства по отношение на неговата бежанска история, тъй като телефонът му бил откраднат от настанителния център. Твърди, че не може да живее в Афганистан заради чичо му, който е отговорен за смъртта на родителите му, няма никого в Афганистан като в Иран също не може да живее, тъй като там е предоставено право на легален престой на семейството му, не персонално, затова няма право на престой в Иран, няма лични документи и от Афганистан. За това взел решение да напусне Иран, там го грозяла опасност от депортиране в Афганистан, а в Афганистан има опасност за неговия живот. Не бил арестуван, съден, осъждан в държавата по произход, не е членувал в политическа партия или организация, нямал е проблеми във връзка със своята етническа принадлежност или религия. Декларира, че не е заплашван лично и не му е оказвано физическо и/или психическо насилие в държавата му на произход. На 09.01.2025 год е съставен констативен протокол от гл. специалист при РПЦ София отдел ПМЗ-[жк] за това, че на 08.01.2025 год. охраната е установила, че кандидатът за международна закрила С. А. е влязъл в пререкание с други кандидати за международна защита, настанени в центъра, в нарушение на чл.23, т.2 и т.6 от Правилника за настаняване и вътрешния ред в центровете на ДАБ при МС. Чужденецът не е дал обяснения, бележки и възражения, като протоколът е подписан от чужденеца, преводача и представителя на непълнолетния. На същата дата е съставен предупредителен протокол за отстраняване от общежитието от директор на РПЦ София. Протоколът е подписан от директор на РПЦ София, предупредения, преводача и представителя на непълнолетния. На 25.04.2025 год. е изготвена докладна записка до началник отдел ПМЗ [жк], относно чужденци, потърсили закрила в ДАБ и напуснали самоволно общежитието на отдел ПМЗ [жк]. Съгласно същата С. А. с [ЛНЧ] фигурира в т. 10 от списъка на напусналите самоволно общежитието. Съгласно Решение за настаняване №065/28.04.2025 год. издадено от Директор РПЦ София С. А. е настанен отново в РПЦ София, [жк]. Със Становище от експерт в отдел ПМЗ [жк], РПЦ София е предложено на С. А. да се откаже предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. С Решение №4254/23.07.2025 год. в производството по реда на чл.68, ал.1, т.1 от ЗУБ председателят на ДАБ при МС поради липса на предпоставките по чл.8 и чл.9, на основание чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от ЗУБ е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на С. А.. Решението е връчено на 18.08.2025 год. на чужденеца като същият е запознат с текста му на език, който разбира. Решението е подписано от чужденеца, от представитела, преводач и длъжностно лице. Административният съд е приел, че с оглед събраните доказателства и личната история на заявителя, не са налице материалноправните предпоставки по чл. 8 от ЗУБ и чл. 9 от ЗУБ, като е приел, че административният орган законосъобразно е отказал предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на С. А., тъй като е установено, че в случая чужденеца е напуснал страната си по произход, а впоследствие и Република Турция, по лични икономически причини и не е лице, нуждаещо се от международна закрила. При тези съображения и при липса на отменителните основания по чл. 146 от АПК, съдът е отхвърлил жалбата на чужденеца срещу процесното решение като неоснователна. Решението е правилно. Неоснователни са наведените доводи на касационния жалбоподател, че съдът неправилно е възприел съображенията на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки за прилагането на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Изводите на първата инстанция за липсата на основание да се приеме, че спрямо чужденеца в държавата му на произход е осъществено преследване по смисъла на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, обуславящо предоставянето на статут на бежанец, са правилни. Противно на твърдяното от касационния жалбоподател съдът се е позовал на бежанската история и събраните в хода на административното производство доказателства, свързани с личната история на чуждия гражданин. Липсват данни, че същият е бил изложен или за него съществува бъдещ риск от посегателства по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Противно на твърденията на касатора оспореното съдебно решение е постановено в съответствие с практиката на Съда на Европейския съюз с оглед решенията по дело С-465/07, по дело С-285/12 и по дело С-406/22. Решаващият съд е извършил собствена преценка за наличието/липсата на материалноправните предпоставки по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ с оглед на всички събрани доказателства, в т. ч. личната история на чужденеца, представените справки за актуалното общо състояние в Афганистан. От съдържащите се по делото справки на Дирекция "Международна дейност" на ДАБ, относно актуалното положение в Афганистан следва да се приеме, че не е налице заплаха за търсещия закрила поради ситуация на безогледно насилие в държавата му по произход. От нея се установява, че в Афганистан не е налице въоръжен конфликт и степента на безогледно насилие, както към датата на произнасяне на административния орган, така и при произнасянето на първостепенния съд, не е на такова високо ниво, поради което не може да се приеме, че цивилно лице поради самия факт на пребиваване там е изложено на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи. Следва да се посочи, че ситуацията в Афганистан – управлението на талибаните, сама по себе си не представлява основание за предоставяне на хуманитарен статут, ако не се съпътства от обстоятелствата по чл. 9 от ЗУБ, при наличието на които се предоставя хуманитарна закрила. В проведеното интервю чужденецът е заявил, че напуснал Афганистан поради страх от неговите роднини, но от доказателствата по преписката не е доказано осъществено преследване спрямо чужденеца на някое от основанията на закона. Следователно не са налице и сочените от касатора съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради необсъждане на всички наведени доводи. Не се кредитират доводите на касатора за наличие на съществени нарушения на съдопроизводствени правила, тъй като съдът не е изследвал данните от справките на ДАБ за актуалното състояние на Афганистан. С определение № 30053 от 15.09.2025 год. решаващият съд е конституирал страните в съдебното производство, разпределил е доказателствената тежест и е дал съответните указания на страните. Представените справки от дирекция "Международна дейност" към ДАБ са относими писмени доказателства по делото и правилно съдът е кредитирал тяхното съдържание. Не се споделят аргументите на касатора, че съдът не е нарушен принципа "non-refoulement" (забрана за връщане), установен в чл. 33, § 1 от Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951 г., чл. 3 от Европейската конвенция за правата на човека и възприет и в действащия в Република България Закон за убежището и бежанците (чл. 4, ал. 3). Липсват фактически обстоятелства, които да налагат извод, че ако жалбоподателят бъде върнат обратно в Афганистан, то има голяма вероятност да бъде подложен на изтезание или на нечовешко и унизително отношение. При това следва да се отчете обстоятелството, че кандидатът е млад и здрав мъж, а тежката политическа и икономическа обстановка в страната на произход в неговия конкретен случай не обосновава сама по себе си опасност от изтезания, нечовешко или унизително отношение. Преценката за предоставяне на исканата международна закрила следва да обхваща и цялостното поведение на чужденеца, в т. ч. обстоятелството, че същият нелегално е влязъл първо в Турция, където не е подавал молба за закрила, въпреки че Турция е включена в Списъка по чл. 98 ЗУБ като "трета сигурна държава", както и фактът, че е преминал нелегално българската граница при втори опит, не се е предал на властите доброволно, в последствие самоволно е напуснал центъра за настаняване. Цялостното поведение на чужденеца сочи желанието му да емигрира по икономически причини, а не на опит да се спаси от реални заплахи за живота и здравето му. Неоснователни са твърденията на касатора за необоснованост на оспореното съдебното решение. Съдържанието на съдебния акт отговаря на чл. 172а, ал. 2 от АПК. Първоинстанционният съд е формирал фактическите си и правни изводи въз основа на всички събрани доказателства в административното и съдебното производство, като ги е обсъдил в тяхната взаимна връзка и последователност. Изводите му са логични, последователни и изградени върху правилен анализ на събраните доказателства и се споделят от настоящата инстанция, като в условията на чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК препраща към тях. С оглед гореизложените съображения настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК. Съдебното решение е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр.първо, предл.първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение