Определение № 5238 от 20.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4440/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по частна жалба, подадена от Директора на Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/, чрез процесуален представител, срещу Определение № 9694 от 20.03.2025 г., постановено по адм. дело № 3686/2024 г. на Административен съд – София – град /АССГ/. С обжалваното определение съдът е върнал касационната жалба на Директора на СДВР срещу Решение № 5475 от 18.02.2025 г., постановено по същото дело. Частният жалбоподател иска отмяна на обжалваното определение, като излага съображения, че при постановяването му АССГ неправилно е възприел, че са налице основания за връщане на подадената касационна жалба. Ответникът по частната жалба – Р. Т. М., в писмен отговор, чрез процесуален представител, оспорва същата като неоснователна и иска да бъде оставена без уважение. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че частната жалба е подадена в законния срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С Разпореждане от 27.02.2025 г. съдът е оставил без движение касационна жалба с вх. № 4464 от 24.02.2025 г. на директора на СДВР, подадена срещу Решение № 5475/18.02.2025г., постановено по адм. дело № 3686/2024 г. по описа на Административен съд - София град. Съдът е указал на касационния жалбоподател, че в 7-дневен срок от съобщението следва да внесе държавна такса за подаване на касационната жалба в размер на 70 лв., като представи доказателства за това, в противен случай касационната жалба ще бъде върната. За да постанови оспореното определение, с което е върнал касационната жалба на директора на СДВР, АССГ е приел, че препис от горното разпореждане е получен на 05.03.2025 г., като в указания 7 – дневен срок не са отстранени констатираните нередовности - не са представени доказателства за заплатена държавна такса в изпълнение на дадените от съда указания. Определението е правилно. Правилни са изводите на първоинстанционния съд за липса на отстраняване на констатираните нередовности на касационната жалба, т. к. не са изпълнени указания за внасяне на държавна такса в законния 7 – дневен срок. Страната е надлежно уведомена за констатираните нередовности на 05.03.2025 г., като срокът за отстраняването им е изтекъл на 13.03.2025 година. Видно от представеното от частния жалбоподател платежно нареждане от 26.03.2025 г., дължимата държавна такса е внесена повече от 10 дни след изтичане на срока за отстраняване на нередовностите. Възражението, че поради технически причини плащането не е отразено, са неоснователни. Въпросът за техническото отразяване на плащането е ирелевантен в случая, тъй като това не променя обстоятелството, че същото е извършено след указания за това срок. Предвид изложените съображения, обжалваното определение е правилно и следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора е основателно искането на ответната страна за присъждане на сторените в настоящото производство разноски, изразяващи се в уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., съгласно представен договор за правна защита и съдействие от 22.04.2025 година. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение,