Определение № 3608 от 25.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2285/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) срещу Определение от 08.12.2023 г. по КАНД № 8557/2023 г. по описа на Административен съд София - град, с което съдът е спрял производството по делото до произнасяне на Съда на Европейския съюз (СЕС) по дело С-61/23. Частният жалбоподател счита обжалваното определение за неправилно, тъй като съдът е посочил като основание за спиране на производството разпоредба от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), а ГПК не намира субсидиарно приложение в касационното производство по административнонаказателни дела. Иска се отмяна на оспорения съдебен акт и връщане на делото на Административен съд - София - град за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът - „Реддо Логистик“ ЕООД, чрез процесуалния си представител изразява становище за недопустимост на частната жалба поради необжалваемост на определението. При условия на евентуалност изразява становище по съществото на спора за неоснователност на частната жалба. Моли присъждане на разноски съгласно представен списък. Върховният административен съд, след като извърши служебна проверка за процесуалната допустимост на частната жалба, приема следното: Производството пред административния съд е образувано по касационна жалба на АПИ срещу Решение № 2963 от 21.06.2023 г. по АНД № 4680/2023 г. на Софийски районен съд. С посоченото решение районният съд е отменил Електронен фиш № 8504540619 на АПИ за налагане на имуществена санкция на „Реддо Логистик“ ЕООД в размер на 2 500 лв. за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. За да спре съдебното производство по делото, касационният съдебен състав е констатирал, че пред СЕС е образувано дело С-61/23 по отправено от Административен съд - Хасково преюдициално запитване с Определение № 113 от 31.01.2023 г. по КАНД № 997/2022 г. по описа на Административен съд – Хасково. Съдът е приел, че въпросите, поставени в преюдициалното запитване, по което е образувано делото на СЕС, са пряко относими към разглеждания от него правен спор, поради което е спрял образуваното пред него дело до приключване на производството пред СЕС. Като правно основание за спиране на съдебното производство съдът е посочил чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, вр. чл. 144 АПК. Частната жалба е процесуално недопустима по следните съображения: Обжалваното определение безспорно е преграждащо производството по делото, но то попада в приложното поле на чл. 631, ал. 1, изр. 2 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, поради което е изключена неговата обжалваемост. Решението на СЕС има задължителна сила за всички съдилища и учреждения в Република България, а не само за съда, отправил преюдициалното запитване, което сочи на приложимост на уредената в чл. 631, ал. 1, изр. 2 ГПК забрана за обжалваемост на определението за спиране на производството, както за случаите, в които съдът спира висящо дело поради отправяне на преюдициално запитване, така и за тези, в които спирането е на основание отправено от друг национален съд на същата или друга държава членка преюдициално запитване по аналогични или сходни правни спорове. Спецификата в случая е, че спирането на производството е пряка последица от правомощието на съда да отправи преюдициално запитване до СЕС, поради което и друг съд, пред който са поставени същите правни въпроси, предмет на преюдициално запитване по друго дело, има аналогични правомощия като състава на съда, който вече е отправил такова запитване. Следователно преценката на съда за относимост на въпросите, по които е отправено от друг съд преюдициално запитване до СЕС е суверенна, тъй като е обвързана с определяне на приложимото национално право и касае последващото произнасяне по същество, което не може да бъде предмет на последващ съдебен контрол в частно производство. Именно поради тази специфика определението, с което е прието, че произнасянето по делото по същество е пряко обусловено от отговора на вече заявен преюдициален въпрос, е изключено от обхвата на инстанционния контрол по силата на чл. 631, ал. 1, изр. 2 ГПК, независимо от основанието, на което е спряно съдебното производство. Необжалваемостта на определението за спиране на производството в обсъжданата хипотеза се извежда и от механизма на преюдициалното запитване и неговата цел, насочена към гарантиране на еднаквото приложение на правото на Европейския съюз от всички държави членки. В този смисъл са Определение № 3001 от 13.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1491/2024 г., 5-членен с-в, Определение № 3000 от 13.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1432/2024 г., 5-членен с-в, Определение № 2876 от 11.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1107/2024 г., 5-членен с-в, Определение № 2874 от 11.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11919/2023 г., 5-членен с-в, Определение № 2519 от 5.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 760/2024 г., 5-членен с-в, Определение № 2497 от 5.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2023/2024 г., 5-членен с-в, Определение № 2418 от 29.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 154/2024 г., 5-членен с-в, Определение № 2155 от 22.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1559/2024 г., 5-членен с-в, Определение № 1861/16.02.2024 г. на ВАС по адм. дело № 909/2024 г., 5-членен с-в, Определение № 1834 от 15.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1124/2024 г., 5-членен с-в, Определение № 1708/14.02.2024 г. на ВАС по адм. дело № 1225/2024 г., 5-членен с-в, Определение № 1686/13.02.2024 г. на ВАС по адм. дело № 905/2024 г., 5-членен с-в. По изложените съображения на основание чл. 215, т. 4, вр. чл. 236 АПК частната жалба следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото - прекратено. Относно претенцията на ответника за присъждане на разноски следва да се произнесе административният съд с постановяване на крайния съдебен акт. Видно от регламентираните в чл. 143 АПК основания за отговорност за разноски същите се присъждат с оглед изхода на главния спор. Воден от горното и на основание чл. 215, т. 4, вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение